Той е частично глух, но въпреки това създава някои от най-сложните хармонии в рок музиката. Негови са вечните хитове като "Surfin" и "California Girls", които описват забавленията на плажа, сърфирането и безкрайните вълни, но всъщност никога не е обичал плажа и дори не е стъпвал на дъска.
От гаража на семейния дом в обикновено предградие на Лос Анджелис той и групата му Beach Boys създават саундтрака на "калифорнийската мечта" - лятно слънце, океан и младежки трепети. Тези химни на "безгрижието" не само дефинират тийнейджърската култура в САЩ през 60-те години, но я превръщат в универсален език за цяло едно поколение. И за тези след това.
Той е Брайън Уилсън - двукратният носител на награда "Грами", който почина в сряда на 82-годишна възраст, но оставя след себе си наследство от песни, които разказват много по-различна история от неговата собствена реалност.
Животът му е белязан от противоречия. Най-голямото от тях е това, че радостните хитове и забележителният му талант са паралелната реалност на живот, в който е имало много насилие, ментални проблеми и злоупотреба с наркотици.
"Вероятно затова написах тези щастливи песни. Опитвам се да се доближа до рая, доколкото мога", казва Уилсън в интервю от 2004 г. за New York Times.
Брайън е най-големият от трима братя в семейство, където музиката е била на почит. Баща му - Мъри, имал музикални амбиции, които така и не успял да реализира.
Детството на композитора обаче е белязано от насилие. Мъри е алкохолик и редовно е биел синовете си с колан. Брайън е напълно глух с дясното ухо, като така и никога не разбира дали увреждането му е по рождение или следствие от ударите на баща му, когато е бил бебе.
Тези ранни травми оформят не само неговата личност, но и цялото му творчество. Музиката става убежище за Брайън - начин да заглуши семейните караници, да избяга от бащиния гняв и да създаде свят, в който болката е заменена с хармония и спокойствие.
Музикалният му талант се проявява рано. На пет години пише първата си песен и се учи да свири на пиано. За 16-ия си рожден ден момчето получава подарък - магнетофон, на който се учи как да записва и дублира вокали, като кара и семейството му да пеее с него, за да създава собствени мелодии.
През 1961 г. Брайън написва песента "Surfin" и записва парчето заедно с двамата си по-малки братя - Денис и Карл, братовчед си Майк Лайв и техния общ приятел Ал Джардин. Петимата решават да нарекат групата си Pendletones, но когато дебютният им сингъл е пуснат от малка независима звукозаписна компания, името им е променено на Beach Boys.
Успехът е мълниеносен, като парчето ги катапултира в музикалните класации. Не след дълго Beach Boys подписват и първия си договор с гиганта в музикалната индустрия - Capitol Records. В продължение на години бандата влиза 36 пъти в списъка на Billboard Top 40, което е ненадминат резултат за американска група. Макар че всеки от членовете допринася за характерните за Beach Boys ангелски вокални хармонии, Уилсън е всепризнатият "двигател" на музиката им.
Той е отговорен за първите успехи на бандата, сред които "Surfin' USA", "Surfer Girl", "I Get Around", "All Summer Long", "Don't Worry Baby", "The Warmth of the Sun" и "California Girls".
Още от самото начало в композициите на Уилсън присъства една особена меланхолия. Дори когато пее за безгрижния живот на плажа, в песните му се промъква знанието, че младостта не е вечна. Човекът, който създава емблематичните хитове за сърфинга, всъщност никога не е стъпвал на дъска за сърф. Единственият път, когато опитва, получава удар в главата от вълна. Самият той признава, че калифорнийската мечта, която описва в песните си, е по-скоро идея, отколкото реалност.
В средата на 60-те години се разразява музикалната "битка", която ще определи бъдещето на популярната музика. Beach Boys и Beatles си влияят взаимно, като всяка група слуша с уважение и очакване предварителните копия на албумите на другата. Когато Брайън чува "Rubber Soul" през декември 1965 г., това го мотивира да напише "Pet Sounds" - албум, който Пол Маккартни по-късно определя като един от най-великите, създавани някога.
"Pet Sounds" остава в историята като революция. Това не е просто колекция от песни, а цяло произведение, което проследява една любовна история от първата до последната песен. В албума Уилсън смесва звуци на велосипедни звънчета, автомобилни клаксони, влакове и лаещи кучета, за да създаде от тях поредица от хитове.
Но създаването на най-добрия албум на Beach Boys идва в изключително труден период за Уилсън. Притискан да продуцира хит след хит, да записва албум след албум, докато същевременно групата прави концерти из Съединените щати и в чужбина - натискът се оказва непоносим за композитора. В края на 1964 г. той претърпява нервен срив и спира да бъде част от турнетата на Beach Boys, като се концентрира изцяло върху писането на песни и работата в студиото.
Към следващия му проект "SMiLE" има високи очаквания. Брайън го създава в дома си в Лос Анджелис, като лейбълът му дава огромен бюджет - никога преди това не са харчени толкова време и пари за записи на албум - общо 72 студийни сесии.
В месеците за създаването му Уилсън злоупотребява с наркотици. По същото време той започва да страда от това, което по-късно ще бъде диагностицирано като шизоафективно разстройство, с постоянни звукови халюцинации и паранойя. Менталното заболяване пречи на работата му. Той се отказва от вече записана песен, озаглавена "Fire", след като научава, че близка сграда в района е изгоряла. Брайън е уплашен от мисълта, че причината за злополучния инцидент са неговите студийни "магии".
Следващите му години са белязани от живот с ментални проблеми, расте зависимостта му към алкохол, марихуана и кокаин. През 1976 г. първата му съпруга Мерилин Ровел търси помощ и намира нетрадиционен холивудски терапевт на име Юджийн Ланди, който да се погрижи за бързо влошаващото се състояние на съпруга ѝ.
Терапевтът обаче злоупотребява с Уилсън. Той сформира екип, който да наблюдава музиканта 24 часа в денонощието, като взема месечна такса от над 20 хил. долара. Ланди получава над 3 млн. долара в периода 1983 и 1991 г.
През 1989 година лицензът на терапевта за практикуване на психотерапия е отнет от щата Калифорния. Но той продължава да работи с композитора. В крайна сметка Уилсън успява да се откъсне от него с помощта на семейството си, което издава съдебна заповед срещу Ланди.
Впоследствие Брайън Уилсън решава да се завърне ударно в музиката. Издава първия си солов албум "Brian Wilson" с водещата песен "Love and Mercy", която се превръща в негова запазена марка.
В 1998 г., малко след смъртта на брат му Карл, Брайън прави световно турне, като за първи път изпълнява "Pet Sounds" в цялост.
Най-триумфалният момент идва през 2004 г., когато 35 години след създаването му, Брайън преразглежда "SMiLE" и с помощта на текстописеца Ван Дайк Паркс изпълнява целия завършен албум в Royal Festival Hall в Лондон. "Brian Wilson Presents Smile" излиза през септември същата година, а Уилсън го нарича "най-голямото ми постижение".
Въпреки успеха в по-късните години, Брайън никога напълно не се възстановява от ранните травми. Слуховите халюцинации никога не спират.
"Страхувам се от гласове, които чувам в главата си. Единственото средство срещу тях се оказва да пея, да пиша и да бъда около семейството си", казва той в свое интервю.
Личният живот на Брайън остава сложен до края. След смъртта на съпругата му Мелинда през януари 2024 година семейството му иска да бъде поставен под попечителство, като твърди, че взема лекарства за деменция и е "неспособен да се грижи правилно за собствените си лични нужди".
Брайън Уилсън не просто създава саундтрака на американската младост от 60-те, но прави революция в популярната музика. Неговото влияние може да се проследи в творчеството на безброй групи - от High Llamas и Yo La Tengo до Belle & Sebastian. Музикален критик от New Yorker нарича Уилсън "музата на инди рока". И едва ли е дошъл краят на историята.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
