Бременна и омъжена на 16 г.: Защо браковете с непълнолетни бяха забранени

Тя е непълнолетна, но е бременна или вече е родила първото си дете. Такъв е случаят с майката на първото бебе за 2024 г. във Враца. И съвсем не е единствената.

Най-често тя е момиче от ромски произход, а в някои случаи - отдавна е "обещана" за съпруга.

Ако принадлежи на крайно консервативна ромска фамилия, има опасност и да е "купена" от мъжа си на пазар за булки.

До края на 2023 г. Семейният кодекс даваше право на момичета между 16 и 18 г. да сключват граждански брак по изключение - само ако важни причини го налагат, ако родителите на младоженците са съгласни и ако съдът го разреши.

За важна причина обикновено се признава бременност, раждане или семейно съжителство.

Сега това беше забранено с последните поправки на Семейния кодекс.

Но само три седмици след влизането им в сила (без президентско вето), районният съдия от София Елена Динева-Илиева подаде жалба пред КС с настояване за връщане на правото на ранен брак.

Динева-Илиева е една от съдиите, на които през ноември 2023 г. се е паднало да отсъди дали да позволи на тийнейджърка да се омъжи за партньора си. Делото е образувано преди поправките в кодекса, а сега "виси" между стария и новия ред, т.е. между правото на съда да прецени дали да разреши сватбата и новата пълна забрана.

Тя смята, че КС трябва да отмени тази забрана поради три аргумента:

• предложението за отмяната на браковете на 16-годишни се случва в типичния за ГЕРБ стил - с текст, внесен между първо и второ четене, който не е подлаган на предварително дълго обществено или политическо обсъждане;
• правна неяснота за това как се действа по вече образувано дело;
• нарушаване на правото на личен живот и конкретен текст от Конституцията, според който "отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата".

Забраната за ранни бракове е по предложение на три депутатки от ГЕРБ - Десислава Атанасова (кандидат за конституционен съдия), Екатерина Захариева (бивш министър на правосъдието) и Илиана Жекова (бивш директор на дирекция „Бюро по труда“ в Казанлък).

Предложението им всъщност е ясно мотивирано: ранното съжителство е форма на насилие върху детето (каквото е едно момиче под 18 г.) и крие сериозен риск от неглижиране на потребностите му.

Препоръката за забрана на традиционни ромски практики, които вредят на здравето на непълнолетните момичета и момчета, е дадена още през 2007 г. от Комитета на ООН за правата на детето.

В проекта са приложени и данни от НСИ за 2022, които показват, че само 5% от браковете на жени до 17 г. са с техни връстници.

Най-често те се омъжват за по-възрастни мъже, от които са забременели или с които вече живеят като семейство.

През последното десетилетие са разрешени 10 брака на тийнейджърки с мъже над 40 г. и 2 брака - с мъже над 50 г.

Поддръжниците на ранните бракове твърдят, че тази възможност се отразява положително при отглеждането на новороденото бебе.

Но в мотивите за забраната на ранните бракове се цитира и доста притеснителна информация от проверка на Агенцията за защита на детето:

• установен е "огромен брой момичета, принудени да живеят в ранно съжителство, раждания в ранна детска възраст, застрашаващи живота и здравето на непълнолетните и новородените и водещи до прекъсване на образованието на майките;
• това води и до риск от изоставяне на родените деца от непълнолетни жени под натиск от техните родители;
• дори след сигнали до прокуратурата от социални работници "липсват санкции по отношение на възрастните, които се грижат за (момичетата) и не упражняват родителски контрол";
• в някои случаи дори възрастните родители са хората, които договарят и насърчават ранното съжителство;
• прокурорите отказват да образуват наказателни производства в случаи на малолетни и непълнолетни момичета, съжителстващи на семейни начала с мъже.

Бракът не е задължително условие за припознаването на дете, дори ако баща му е на 16-18-годишна възраст.

Никой не забранява на младите родители да сключат граждански брак, след като навършат пълнолетие.

Проблемът, който промените в Семейния кодекс явно няма да поправят, са традициите, които ромските фамилии продължават да практикуват. Защитата на правата на момичетата в тези общности няма да се подобри само с ограничаването на правото на брак, а с доста по-сериозни усилия за образование и здравни грижи.