Чеченското убийство в Берлин: Следите водят до ФСБ

• Нови улики показват пряка връзка между руската контраразузнавателна служба ФСБ и извършителя на показното убийство на чеченския грузинец Зелимхан Хангошвили в Берлин през август 2019 г;
• Разследване на Bellingcat, Spiegel и The Insider свързва заподозрения атентатор Вадим Красиков с няколко бивши офицери от звеното за специални операции "Вимпел" и показва, че Красиков е прекарал няколко дни в тренировъчни бази на ФСБ край Москва;
• Убитият Зелимхан Хангошвили е бивш офицер, воювал срещу руската армия във Втората чеченска война и в Руско-грузинския военен конфликт;
• Русия отрича да има връзка с атентата в Берлин, но отказва да съдейства на разследването на германската прокуратура и служби за сигурност.

Руската служба за контраразузнаване ФСБ е изиграла централна роля при убийството на грузинеца Зелимхан Хангошвили през август 2019 г. в Берлин. Това твърди съвместно разследване на Spiegel, Bellingcat и The Insider.

Според новата информация, предполагаемият атентатор Вадим Красиков е поддържал тясна връзка с представители на екипа "Вимпел" в дните преди ликвидирането на Хангошвили. "Вимпел" е отделение на отрядите за специални операции на ФСБ. Разследването е показало, че той е посещавал няколко локации на ФСБ - по-специално, таен тренировъчен център на специалните части.

Още в края на 2019 г. федералният главен прокурор на Германия Петер Франк ден Фал пое случая с разследването на убийството на грузинеца под своя личен надзор. Той не изключи версията за евентуална терористична акция от чужда държава на територията на страната, макар да подчерта, че става дума за първоначална хипотеза.

Зелимхан Хангошвили е етнически чеченец, роден в Грузия, който е действал като военен командир в чеченската република Ичкерия по време на Втората чеченска война. През август 2008 г. когато Русия и сепаратистите от Южна Осетия и Абхазия атакуват Грузия, Хангошвили служи като офицер от грузинските въоръжени сили. Смята се, че той е осигурявал разузнавателна информация за грузинските и западните служби за сигурност, като е идентифицирал руски шпиони на територията на страната. Включен е в списъка на издирваните терористи от ФСБ. Хангошвили преживява един опит за убийство в Грузия през 2015 г. По-късно той бяга в Украйна, а оттам се прехвърля в Германия.

На 23 август 2019 г. около обяд Хангошвили е убит с два изстрела в главата, докато се разхожда по алея в парка Клайн Тиергартен в Берлин. Атентаторът бяга от местопрестъплението с велосипед, като изхвърля оръжието си в река Шпрее. Малко по-късно обаче германската полиция успява да залови предполагаемия извършител, който по документи се идентифицира като Вадим Соколов, руски гражданин на 49 години. Няколко разследвания показват, че "Соколов" е фалшива самоличност, зад която се крие Вадим Николаевич Красивов. Мъжът е обявен за издирване през 2014 г. заради убийството на руския бизнесмен Алберт Назранов. Атентатът срещу него носи черти, подобни на тези от нападението в Берлин - записи от камери за видеонаблюдение показват, че екзекуторът приближава жертвата си на велосипед, с който по-късно бяга.

Експерти по Русия в германското разузнаване посочват още през 2019 г., че Красиков може да е бивш член на някоя от спецчастите на Русия. Някои от уликите срещу него са свързани и с татуировки по ръцете му, които имат връзка със символиката на службите.

Контактът с Едуард Бендерский

Телефонни метаданни, получени от Bellingcat, показват, че заговорът за убийството на Хангошвили и изборът на Вадим Красиков за изпълнение на поръчката са се случили не по-късно от март 2019 г. Красиков е поддържал редовна комуникация с поне 8 членове на асоциацията "Вимпел" на бивши офицери от Спецназ на ФСБ, трима от които са на висши длъжности в организацията.

Един от хората, с които Красиков е комуникирал редовно преди мисията си в Берлин, е Едуард Бендерский, председател на организацията на ветераните и на дарителския фонд "Вимпел".

Бендерский и Красиков са разговаряли по телефона поне 20 пъти в периода февруари-август 2019 г., като обажданията зачестяват в последния месец преди пътуването до Берлин.

Едуард Бендерский се представя публично за бивш офицер от Спецназ, понастоящем - собственик на няколко частни компании в сферата на сигурността, които осигуряват работа на бивши войници от службите. Често той се явява в руски медии като говорител на департамент "В" - наследник на бившето звено "Вимпел" на КГБ.

Какво е "Вимпел"?

Специалната оперативна група "Вимпел" е създадена като елитно подразделение на КГБ през 1981 г. с мандат за изпълнение на подривни операции зад граница. Групата осъществява нелегално събиране на разузнавателна информация, отвличания, освобождаване на заложници, преврати и атентати срещу противници на съветската държава.

Подготовката на офицерите от "Вимпел", която отнема минимум пет години, включва умения за директна физическа борба, стрелба с различни оръжия, умения за оцеляване в извънредни условия, медицинска подготовка, изработване и боравене с експлозиви и скокове с парашут.

След разпадането на СССР "Вимпел" е преобразувано в "Департамент В" в рамките на Федералната служба за сигурност, като функциите й са променени за изпълнението на антитерористични операции на територията на Русия. Екипи на "В" са участвали в двете чеченски войни и в няколко от големите терористични операции срещу похитителите на училището в Беслан, болницата "Будьоновск" и др. Официално, "В" няма право да извършва операции извън страната, но от 2006 г. руското законодателство изключва наказателната отговорност на офицери, които са ликвидирали противници "при контратерористични мерки".

Компаниите, които Бендерский притежава и управлява, носят името "Вимпел" в търговската си марка. Основната му фирма се казва "Вимпел А", която предоставя охрана и услуги в сферата на сигурността за множество компании с държавна собственост.

Бендерский няма официална позиция в руската администрация, но е помощник на член на руския парламент и е председател на Руско-иракския бизнес съвет, който е подразделение на Руската търговска камара. Руското правителство е осигурило на една от частните му фирми излкючителни права за охрана на дейността на петролна компания в Ирак.

Името и ролята на Едуард Бендерский стават публично достояние в Русия едва през 2003 г., когато "Новая газета" публикува анонимни писма от бивши служители на Спецназ, описващи методите на работа в Центъра за специални операции на ФСБ. Журналистът Юрий Шчекочихин, който получава писмата и ги предава за публикуване, умира малко преди излизането на последната серия от разкритията. Смъртта му е причинена от неидентифицирана отрова, като първоначално се разследва като умишлено убийство, но впоследствие делото е прекратено поради липса на достатъчно доказателства. Потърсен от The Insider за коментар преди публикуването на разследването за "Вимпел", Едуард Бендерский твърди, че никога не е чувал за Вадим Красиков. Той е открит на същия телефонен номер, който е комуникирал с Красиков преди убийството в Берлин.

Двамата би трябвало да са разговаряли и в периода, в който е изработена фалшивата самоличност, с която Вадим Красиков е влязъл в Германия през Париж.

Връзките на Вадим Красиков с ФСБ

Bellingcat разполага с още данни, които покзават, че Красиков е общувал пряко с ФСБ в месеците преди атентата. Освен че телефонът му се е свързвал с клетки в близост до централата на Ветеранската асоциация на "Вимпел" по няколко пъти на месец, мъжът е посещавал няколко локации на ФСБ.

Най-чести са били посещенията на Красиков в Центъра за специални операции (ЦСО) на ФСБ в московското предградие Балашиха. Площадката е първата военна база на звеното "Вимпел" на КГБ, като в момента е централа на елитните департаменти В и А.

Красиков е присъствал в центъра общо 8 пъти в рамките на февруари-август 2019 г. Последната му визита е на 8 август, няколко дни преди посещението в Берлин. Данни от комуникацията на мобилния му телефон показва, че всеки път той е оставал между 2 и 5 часа на територията на центъра.

Освен посещенията си в централата на ЦСО телефонът на Вадим Красиков се е свързвал в два поредни дни с клетка в близост до антитерористичния център на ФСБ на проспект "Вернадского" - на 2 април и на 2 юли 2019 г. Най-продължителната връзка между Красиков и ФСБ е неколкодневното му посещение (вероятно - част от тренировъчната му подготовка) в тайна обучителна база на службата извън Москва, край село Аверкиево.

Базата в Аверкиево е снабдена с множество интерактивни тренировъчни стрелбища и е предназначена за подготовката на офицерите от Спецназ за стрелба при усложнена обстановка. Вадим Красиков е прекарал четири дни в базата, след което се е върнал в ЦСО в Балашиха, а оттам - в дома си в Москва. Преди да пристигне в Берлин на 22 август, Красиков е прекарал няколко дни в Париж и във Варшава. Ден след кацането му в германската столица е извършено покушението срещу Зелимхан Хангошвили.

Отпадащите версии за атентата

Данните от разследването дават възможност да се изключи хипотезата за мафиотски отстрел, мотивиран от икономически или криминални причини, посочват авторите от Bellingcat. Няма данни и за връзка между убийството на Хангошвили и евентуална поръчка от чеченския лидер Рамзан Кадиров, тъй като нито един от контактите на Вадим Красиков не е свързан с чеченския силов апарат.

Сценарият за евентуална лична вендета срещу Хангошвили от страна на бивши офицери от Спецназ е слабо вероятен. Систематичните контакти на Красиков с ФСБ, включително подготовката му в официална база на службата, по-скоро насочват към версия за операция, която е предварително одобрена от ръководството на контраразузнаването.

Дали ФСБ е единствената служба, която е работила по планирането на атентата, все още не е ясно. Някои от уликите срещу Красиков - включително документите за местоработата и социалните му осигуровки - водят към компания, която може да се свърже с Министерството на отбраната на Русия. Поне един от контактите му преди атентата в Берлин е с бивш представител на Спецчастите на ГРУ (военното разузнаване на Русия).

Руското правителство отрича да има връзка с атентата в германската столица, но въпреки това отказва да сътрудничи на властите в Берлин по разследването. На 4 декември 2019 г. Външното министерство на Германия обяви двама служители на руското посолство в Берлин за "персона нон грата". Новите данни от разследването вероятно ще доведат до ново напрежение между дипломатическите служби на двете страни.