Снимка: © bTV

Разказът "Череши" от Захари Карабашлиев е изтеглен на изпита по български език и литература за седмокласниците в Националното външно оценяване, съобщава БНТ. Учениците ще трябва да направят подробен преразказ на произведението, от името на неутрален разказвач. 

Според информация на родители на седмокласници - "Череши" представлява съкратена версия на оригиналното произведение на Карабашлиев "Костилки".  Разказ със заглавието "Костилки от череши" е публикуван в изданието "Гид за пътешественици", посветен на туризма в Североизточна България. 

Малко по-късно издателство "Сиела" *чийто главен редактор е Захари Карабашлиев) публикува и пълната несъкратена версия на разказа "Череши". 

Разказът на Карабашлиев е подбран измежду художествени творби от съвременни български автори, които не са изучавани в клас. 

"Творбата е част от банка с произведения на съвременни български автори с безспорен авторитет. Още през миналата есен Центърът за оценяване в предучилищното и училищното образование на МОН се обърна с молба към известни писатели да предложат свои разкази, които отговарят на формата на изпита. Получиха се текстове с безспорни художествени достойнства, които ще бъдат използвани и през следващите години", съобщават от МОН. 

Neverest на Максим и Стефан Иванови стана част от изпита по български език след 7. клас

Националното външно оценяване след 7. клас обхваща почти 60 000 деца. Изпитът започна в 9 ч. и се провежда в близо 1700 училища в страната. 

За първи път през тази година ще бъдат проверени знанията и в 10. клас. Техният изпит започва час по-рано в хиляда училища за 52 хиляди ученици. 

Десетокласниците са писали теза по откъс от поемата "Левски" на Иван Вазов. Те са имали възможност да избират между две теми: "Цената на чистата съвест" и "Вечната истина". 


Череши - Захари Карабашлиев (пълна версия)

Текстът е публикуван в сайта на издателство "Сиела"

Не бях стъпвал в селото на баща ми от петнайсетина години. Това, че единайсет от тях съм прекарал в Америка, сигурно ме оправдава. Донякъде. Защото винаги, когато се връщах в България, бях зает с много по-забавни неща да върша, хора да виждам, някъде да съм… Часовете ми – винаги преброени, а селото, така или иначе, няма къде да избяга. Пък какво и да му гледам, село като село – добруджански чернозем, старци, ветрове…

Този път обаче нямаше как да откажа на майка ми – трябвало да се оправят документи след смъртта на баща ми, свързани с наследствените ниви, имоти. Леля ми била намерила добър купувач за къщата на баба и дядо.

Качихме се в старото фиатче на майка ми и тръгнахме, тя бърбори нещо, аз – намусен, карам. Селото се намира на двайсет и няколко километра от Варна в посока… Трансилвания. 

За разлика от бледите ми спомени, в които основната задача, докато шофирам, бе да избягвам дупки в настилката, сега отбелязвам, че пътят е почти отличен – колата лети по гладкия асфалт. Началото на лятото е. Полята – в зелено и жълто, тук-там ярко червени петна макове, небето синьо, облаците перести. Пейзажът е като снимка от лъскав календар, отворен на месец юни. По едно време дори размислих дали да не спра за минута, да докосна житата с пръсти, да щракна един-два кадъра с телефона си; и замалко да го направя, но пак се сетих, че ми е криво, задето си губя скъпоценното време и сприхаво натиснах газта.

От пътя за Добрич отбиваме наляво и караме няколко минути в шарената сянка на нещо като тунел от орехови дървета. А ето я и табелата на мястото, в което прекарвах ваканциите си.

Спираме до парка в центъра на селото – акациеви дървета, тополи и люляк – оазис в летните дни на детството ми. Игри, китари, песни, първи целувки, първи цигари… какво ли не съм преживявал там. Очаквах, че ще е опустошен, но съм изненадан, че пейките в парка са здрави, добре окосен е, дърветата поддържани и нито една от новоинсталираните лампи не е счупена. Минаваме по мостчето, стигаме до паметника. На пиедестал от поне 30 метра е изправена скулптура на войник с шинел в цял ръст, гледащ на север. Под него са десетките имена на загиналите във войните за национално обединение. Чета имената на отдавна умрели мъже. Всички до един са по-млади от мен. Навеждам се да се разхладя с глътка вода от основата на паметника – от зиналата лъвска глава тече чиста, добруджанска вода – и сега всъщност схващам, че всяка глътка вода от това място те кара да направиш един (макар и неволен) поклон пред общата съдба на тези момчета горе. Този паметник, построен през 1937-ма, също има история и тя е за един печеливш лотариен билет и един кмет, който можел да прибере печалбата, но дарил парите за паметник. Ще трябва да я разкажа някога.

Качваме се отново на фиатчето и стигаме до това, което бе останало от къщата.

Отваряме някак портата, влизаме в двора, но див орех, слива и трънкови храсти правят достъпа до руините невъзможен.

Огромното акациево дърво обаче, „салкъма“, както му казваха едно време, е омърлушен, полуизсъхнал и доста по-малък, отколкото съм го запомнил, но все пак разперил клони над това, което е останало от къщата. Покривът е рухнал, външните дувари наполовина и обрасли с бурени, бурени, бурени… Влизам в приземния етаж. Това, което някога бе камина, сега е дом на тъмна и зла коприва.

Вървя към градината – старите всяка година я засаждаха с царевица, спомням си едрите тъмнозелени растения, в които изчезвах следобедите, въоръжен с лък, стрели и въображение.

И тази градина искала да продава леля ми.

Вървя, докато стигна брястовете, които очертават края на имота. Къщата ни е в северния край на селото, който в един момент от историята на България е бил северният край на държавата. Граничните камъни, останали от „Румънско“, са досами градината. Там в горния ѝ край е старото дряново дърво, първото, което даваше цвят. До този дрян намерили моят прадядо една зимна сутрин преди много години. Бил ковчежник към флота във Варна, бил млад, по-млад от мен сега. Тръгнал бил да се връща от града в каруцата на един съселянин, който по-късно се кълнял, че го бил оставил там и прадядо ми бил тръгнал надолу през зимната виелица към къщата. Официалната версия за края на прадядо ми била „бяла смърт“. Имаше и апокрифна и сигурно невярна такава, но пък далеч по-драматична. Ще я разкажа някога.

Измъкнахме се от градината, тръгнахме към кметството, за да свършим това, за което бяхме дошли всъщност – да уредим имота за продан. За по-пряко минахме през двора на детската градина, в която съм ходил. Голямото черешово дърво беше натежало от плод. Поспрях се пред черешата на детството си, дървото, по чиито клони съм се катерил, от чиято корона съм падал.

Хващам и навеждам един отрупан с плод клон, кимам с глава към майка ми. Тя стои отстрани, аз лакомо започвам да късам, да ям с шепи – червени, твърди, сладки череши.

След малко майка ми казва обезпокоена:

– Хайде да побързаме, докато има още хора в кметството.

– Спокойно – казвам, докато се протягам по-нагоре и скубя череши с шепи. – Заникъде не бързаме.

– Сега ще излязат в обедна почивка и после я се върнат, я не. Трябва да оправим документите.

– Няма какво да оправяме – казвам.

– Ама – заеква тя – нали затова дойдохме, леля ти има утре среща с купувача…

– Няма да има никаква среща – аз изплювам няколко костилки и награбвам още череши.

Майка очевидно притеснена, приближава, отхапва череша и изплюва косилката в шепа.

– Как така?

– Аз ще купя нейния дял – казвам с пълна уста.

– Ти?! – възкликва майка ми.

– Аз.

– Ама нали се кълнеше, че кракът ти повече няма да стъпи тук бе, сине!

– Кога? – Подскачам и се докопвам до още по-горен клон, още по-отрупан с череши.

– Като тръгваше за Америка.

– Толкова ми е бил акълът тогава. – Навеждам клонът към нея: – Искаш ли от тези тук по-узрелите?

КРАЙ


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Лионел Меси спечели рекордна седма "Златна топка"

Аржентинецът изпревари Левандовски и Жоржиньо за наградата през 2021 г.

Катастрофиралият автобус е минал през сервиз и в Турция

Собственикът на "Беса транс" твърди, че машината не е имала технически проблеми

Kaufland започва да предлага хляб с жива квас

Три нови продукта ще допълнят богатото портфолио на пекарните в София и Варна

Как Витоша се "размина" с 4-етажен подпорен хотел

"Уникалният иновативен нов проект" за "Щастливеца" се оказа визуализация на 4 г.

Община Белица вдига заплатите на всеки ваксиниран служител с 20%

Кметът Радослав Ревански от ДПС призова за масова имунизация

Джак Дорси се оттегля като директор на Twitter

Основателят на Twitter напуска оперативното ръководство за втори път

Спецпрокуратурата не откри престъпление на Гешев по сигнала на Рашков за СРС-тата

Държавното обвинение няма да разследва главния прокурор

От 2022 София пуска билети за 30 и 60 минути в градския транспорт

Цената на първия остава 1,60 лв., вторият ще е 2,20 лв. Има и още промени, предложени от ГЕРБ-СДС