Снимка: © Getty Images

"Лекият локдаун" не работи, поне не и за поставяне на пандемията под пълен контрол. Това стана видимо в Германия седмици пред Коледа, вижда се и в страна като България, която всеки ден отбелязва по над 150 смъртни случая заради Covid-19. 

Правителствата в Европа все по-трудно се съгласяват да наложат крайни ограничителни мерки по примера от пролетта на 2020 г., а индустрията продължава да работи в несигурност. 

Група реномирани учени от Австрия, Германия, Испания, Италия, и др. страни публикуваха призив за нова стратегия при управлението на пандемията в Европа. Към писмото им в списание Lancet са се присъединили изследователи от множество страни, като Финландия, Швейцария, Словения, Белгия, Швеция, Великобритания - включително трима изследователи от България. 

Най-важната цел според тях: Намалете броя на новите случаи на Covid-19. 

"Пандемията е като една гигантска игра на футбол. Всеки път когато отборът на вируса отбележи гол, той добавя по още трима нови играчи", казва Виола Приземан, физик от института "Макс Планк" за динамика и самоорганизация, цитирана от Spiegel. 

Проследяването на контактите и изолирането на болните хора в карантина помага за "съкращаването" на отбора на вируса. Но когато тимът се увеличава непрекъснато с по трима нови играчи, отбраната не може да направи почти нищо, посочва още тя. 

Това, което предлагат учените, е всяка европейска държава да се стреми към снижаване на дневната заболеваемост до не повече от 10 нови случая на Covid-19 на 1 000 000 от населението.

За България това представлява 70 положителни проби на ден като максимум. Това би означавало да се върнем на нивата от началото на месец юни. В последната седмица статистиката показва средно между 1800 и 2500 нови случая на ден. 

Според учените - това ниво трябва да се постигне не по-късно от пролетта на 2021г. със строги мерки и синхронизиране между всички страни в Европа, за да се избегне "пинг-понг" ефект при пътуванията през отворените граници. 

"Ваксината не съдържа вируса - тя е като e-mail с инструкции за разпознаването му"

"Ако европейските правителства не вземат мерки сега, трябва да очакваме нови вълни на инфекция, със съответните щети върху здравето, обществото, работните места и бизнеса. При отворените граници на Европа индивидуалните държави не могат да се справят със задачата за снижаване на броя на Covid-случаите. Затова са особено важни единни действия и единни цели сред държавите. Постигането и задържането на нисък брой нови случаи на коронавирусна инфекция трябва да бъде общата, паневропейска цел", посочват авторите на писмото, като дават шест аргумента в тази посока: 

1) Ниската заболеваемост спасява животи - колкото по-малко хора се разболеят от Covid-19, толкова по-малко ще загинат или ще страда от дърлгосрочните й ефекти. Медицинските ресурси няма да се отклоняват от други пациенти в нужда.  

2) Ниската заболеваемост спасява работни места и бизнеси. Икономическият натиск от Covid-19 се причинява от вирусната циркулация сред населението. Икономиката може и ще се възстанови бързо, щом вирусът бъде ограничен или елиминиран. Китай и Австралия ни показаха, че това е възможно. За разлика от тях - икономическата цена на локдауните нараства с удължаването на сроковете им. 

3) Контролът на заразата е най-ефективен, когато броят на новите случаи е нисък. Освобождаването на рестрикциите, докато властите се примиряват с големия брой на заболелите, е късогледа стратегия, която ще доведе до нова вълна и до още по-висока цена за цялото общество. Проследяването и изолирането на инфектираните пациенти е възможно само ако случаите не са твърде много. Тогава са достатъчни и по-леки и целенасочени мерки, а училищата и фирмите могат да продължат да работят. 

4) Карантинирането не е възможно при високо ниво на разпространението на заразата. Ако една държава има 300 нови случая на 1 млн. души на ден, с 10 контактни лица на случай и 10-дневна карантина - тогава 3% от населението ще се окаже принудено да се изолира, което ще доведе до силно ограничение на работната сила. 

5) Целта за постигане на естествен имунитет на населението не е опция. Тежкото бреме от гледна точка на усложненията и смъртността се вижда и по настоящите данни за извънредната смъртност, а неяснотата за продължителността на имунитета би трябвало да е силен аргумент срещу този подход. 

6) Планирането е възможно - когато броят на новите случаи е нисък, няма нужда от резки промени в политиката. Това ще ограничи икономическите щети, както и несигурността и натиска върху психическото здраве. 

Когато броят на новите случаи намалее, освобождаването на мерките трябва да бъде много внимателно следено, а носенето на маски, хигиената, умереното съкращаване на контактите, тестването и наблюдението на контактните лица - да не се спира. 

Локалните огнища на епидемията трябва да бъдат последвани от бърза и твърда реакция - с ограничения на пътуванията, таргетирано тестване и в някои случаи с регионални форми на локдаун. 

"Контролирането на Covid-19 ще стане по-лесно. В близко бъдеще увеличеното имунизиране, тестването и подобреното разбиране за стратегиите за ограничаване на епидемията ще улеснят контрола на Covid-19. Призоваваме правителствата в Европа да се съгласят за ясно формулирани общи цели, да координират усилията си, да създадат регионално адаптирани стратегии и да работят уверено за намаляване на броя на случаите", се казва в писмото. 

Сестрата, която припадна след имунизация: Случаят не е свързан с Covid-ваксината

Досега европейските държави са налагали неколкократно различни версии на локдаун, но мерките никога не са били еднакви за всички по едно и също време. Това помага на вируса да се разпространява отново и отново. 

"През есента изпуснахме шанса да натиснем кривата надолу. Това беше грешка. Надявахме се, че лекият локдаун ще бъде достатъчен за значителното намаляване на случаите, но това не помогна. Той не постигна почти нищо", казва Приземан пред журналисти, като дава за пример устойчивото увеличение на тежко болните и починалите хора. 

Сред подписалите го учени са германските изследователи Кристиан Дростен от "Шарите", Сандра Цисек от Института по медицинска вирусология във Франкфурт, Лотар Вилер - директорът на "Роберт Кох Институт" и др. 

Българските учени, подписали апела, са Наталия Габровска и Светлана Велизарова  от болница "Св. София", и Недю Попиванов от Института по информационни и комуникационни технологии при БАН и СУ. 


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Корнелия Нинова смята да се ваксинира, когато ѝ "изтекат антителата"

Лидерът на БСП прекара коронавируса два пъти

Предизборен дебат или "шоу": bTV изгони Луна от студиото, Волен Сидеров напусна демонстративно

Дебатът между Луна, Сидеров, Александър Томов и Николай Малинов се превърна във фарс

Джеймс Бонд не умря от ваксината

Всеки разболял се антиваксър по естествен път ще става закъснял проваксър – такъв е природният кръговрат

Локдаун, но само за неваксинираните: Стратегията на Австрия за Covid-19

Колкото повече се увеличава броят на пациентите в интензивни отделения, толкова повече растат ограниченията срещу неваксинираните

Главната медсестра на "Софиямед" е жената, ваксинирала Борисов, Пеевски и Карадайъ

Магдалена Серафимова е поставила дозите им срещу Covid-19