Д-р Таня Андреева е педиатър - един от десеттe тесни специалисти по детска ревматология в България. Влиза в политиката със стремеж за по-добро здравеопазване.
Обича професията си и не си представя да прави друго, освен да се грижи за здравето на децата.
Практиката ѝ обаче всеки ден я сблъсква с дефицитите на здравната система в България. Често медиците са принудени да прехвърлят деца от една болница в друга, да разнасят медицинска документация или да чакат да изтече определена клинична пътека, за да преместят пациента в друга болница.
Така през 2017 година се включва в инициативата за изграждане на национална детска болница. Влиза в политиката, когато през годините разбира, че само с граждански активизъм, трудно ще постигне успех по пътя към по-добрата грижа за детското здраве.
И че промяната в институциите трябва да е отвътре. Мисията ѝ е да допринесе чрез нормативни промени за едно по-качествено детско здравеопазване.
Била е депутат за 40 дни и съветник на здравния министър Асена Сербезова в кабинета „Петков“. Не е спирала да работи за национална детска болница и по-добро здравеопазване. Сега е кандидат за народен представител в 50-то Народно събрание.
Казва, че един от големите успехи в последната година е осигуряването на безплатни лекарства за сърдечно-съдови заболявания. Целта сега е да има и безплатни медикаменти по рецепта и за децата до 3 години.
Мярката е включена в плана за ранно детско развитие на "Продължаваме промяната - Демократична България", но така и не се реализира, заради провалената ротация на кабинета. По същия начин отлежава и друг законопроект, който макар да не е в сферата на здравето, отново е насочен към децата – за цялостна реформа в предучилищното и училищното образование, чиято цел е да обърне модела от наизустяване на факти към критично мислене в учениците.
Какво обещано се свърши и какво не в сферите, в които вие работите - здравеопазване и образование за в краткия мандат на 49-ото НС и кабинета “Денков”?
Образованието и здравеопазването са много деликатни сфери и там резки промени не бива да се правят, защото нито от двете може просто да спре, да се обнови и да започне отначало.
Онова, което целим и в двете сфери, е да се обърне системата от количествени измерители към такива за качеството.
Спеицално за образованието има подготвен цял законопроект, който да промени изцяло философията ана предучилищното и училищното образование - от учебните програми, през промяна на учебниците и на самите критерии, по които се изпитват децата или се оценяват учителите.
Целият законопроект е подготвен с цел да се обърне фокусът към качеството на образование и да се промени този порочен принцип - парите следват ученика. Целта е да се премине от наизустяване на факти, към стимулиране на критичното мислене.
За съжаление този законопроект трябваше да влезе март месец, но поради политическата нестабилност и края на кабинета, не стигна време да влезе в зала и да бъде приет.
Иначе сред нещата, които бяха постигнати са - една доста солидна сума, която увеличава заплатите на учителите; дигиталната раница също е една много интересна платформа, която дава над 30 000 образователни ресурса, които родители, ученици и учители могат да ползват напълно безплатно.
Има допълнителна финансова подкрепа за децата от 1, 2, 3, 4 и 7 клас по 300 лв.; детските градини станаха безплатни навсякъде в цялата страна, така че и най бедните родители да могат да обучават децата си още от детската градина и това да не е пречка, защото в много райони децата тръгват в 1 клас без да знаят български и това е огромна езикова бариера.
И ако ние тези деца на ги вкараме в детските градини, после те имат затруднения в училище. Фактът, че детските градини са безплатни навсякъде в страната улеснява много най-бедните семейства, чиито деца най-често имат и езикови затруднения. Работи се в образованието, много неща се се правят, но за съжаление краткото време не стига да се довършат.
В здравеопазването доста неща се направиха по посока обръщане на фокуса към доболничната помощ. Профилактиката е превенцията. Това е целта на всяко едно здравеопазване по света - да се фокусираме върху превенция, върху първична и специализирана доболнична помощ и да се намали болничното лечение.
Много от лекарствата за социално значими заболявания започнаха да се дофинансират, а за най-сериозната причина за смъртност - сърдечно-съдовите заболявания - 56 от лекарствата станаха безплатни и на повече от 300 други лекарства за сърдечно-съдови заболявания се намали цената.
Това засяга над 600 000 българи, които вече няма да имат оправдание да не си пият лекарствата за кръвно и това значително ще намали усложненията и сърдечно-съдовия риск – инсулти, инфаркти, и ще намали и хоспитализациите. Ние тепърва ще виждаме ефекта от тази мярка, който съм абсолютно убедена, че ще бъде положителен.
Същото трябва да направим и с децата най-малко до 3-годишна възраст, където поне за антибиотиците и лекарствата с рецепта трябва да бъдат безплатни за родителите.
Това е предвидено в плана за стратегията за ранно детско развитие, който изготвихме. Но за съжаление политическата обстановка не ни позволява да го реализираме.
Той подлежи на обсъждане със съсловните организации от професионалната общност, трябва да мине съответните процедури, но това е идеята - много повече превенция, защото финансирането на лекарствата за най-малките ще доведе до намаляване на хоспитализациите по социални индикации.
Има много родители в страната, които не могат да си позволят лечение на децата и тези деца влизат с усложнения в болниците. Това е мярка, която ще спести пари на бюджета и ще намали тежките усложнения. Разписани са тези мерки, но как да влязат в сила, защото нямаме политическа подкрепа и воля.
Това, което обаче влезе в сила и с което съм много горда, е, че всяко дете с диабет тип 1 вече разполага със сензор, за да може да проследява нивото на кръвната захар постоянно и да не се налагат тези многократни убождания.
Това е буквално промяна в лечението на диабета. Така се лекува той в целия свят - с тези устройства, наречени глюкомери, които досега не бяха безплатни за всички деца с диабет. Вече тази промяна е факт и спокойно може да се контролира кръвната захар, което пък ще намали многократно усложненията от диабет.
Това е една промяна изцяло в начина, по който контролираме това хронично заболяване. Осигуряването на тези сензори спестява и средства на семействата, защото едно устройство струва 200 лева за две седмици, т.е. спестява около 400 лева на месец на семейство.
Нещо друго много важно, което вече се вижда, е, че България има дълго чаканата спешна помощ по въздух. До края на годината ще имаме 3 работещи хеликоптера, вече има един.
И допълнителни средства има за доболничната помощ, което е много важно.
Казвате, че каузата за национална детска болница е тази, която ви вкарва в политиката. С колко помръдна напред и помръдна ли въобще проектът за изграждане на национална детска болница?
Всъщност много важно е да се знае, че изграждането на националната детска болница започна в края на 2022 година, когато договорът с “Главболгарстрой” за изграждане на детска болница от разрушено негодно скеле беше прекратен. Така на практика проектът тръгна на чисто едва 2023 година с одобряването на терена в Горна Баня и с инициирането на анализа на нуждите.
На практика за 1 година и 5 месеца, това, което свършихме е, че има одобрен терен, който е с всички необходими документи, за да може да се премине към строителството, одобрен е Подробният устройствен план.
Вече имаме изготвен анализ на нуждите. Нещо, което беше немислимо преди 2-3 години изобщо да се говори – институциите казваха „какъв анализ? Ние си знаем от какво имаме нужда”.
В крайна сметка Европейската инвестиционна банка направи изключително задълбочено и подробно проучване каква точно трябва да бъде концепцията за болницата, какви точно отделения трябва да има и т.н.
В момента на базата на този анализ на потребностите се готви и самата структура на болницата, начинът, по който ще бъдат разпределени отделенията, самата връзка между тях, каква апаратура ще бъде нужна, откъде ще минават пациентите и т.н. - всички тези подробности, които обаче са изключително важни, защото без тях една съвременна болница няма как да функционира, или дори да функционира, това няма да е по най-оптималния начин.
И тук е въпросът - ние искаме просто някаква болница и даваме някакви пари, за да имаме нещо, или си поставяме за цел най-добрата възможна болница, която да задава стандартите за лечение на децата в страната през следващите 30-50 години.
Е, аз определено бих искала да се позовем на данни, на анализи, на концепция, които се ползват в болниците в цял свят, за да имаме наистина една болница, която да отговаря на нуждите на децата ни в следващите 50 години.
По този път се върви в момента. Към днешна дата на терена в Горна баня има едни ниски постройки, които се разчистват, за да може самият терен да бъде освободен. Но най-важният процес за анализа на болницата, за структурата ѝ върви паралелно с разчистването на този терен и да не пропусна – много скоро след определянето на терена се конструира и обществен съвет, за който ние от гражданските организации безкрайно много настоявахме.
Този обществен съвет всъщност дава спокойствие, че нито едно правителство няма да се откаже от проекта, който е от огромно национално значение.
В този обществен съвет участват както активисти от неправителствени организации, така и експерти – юристи, лекари от няколко специалности. Той има ролята, освен на коректив, и на орган, който предава информацията между отделните министерства, така че процесът по изграждане на националната детска болница да бъде абсолютно непрекъснат и устойчив във времето.
Темата пак стана актуална след взетото от служебния кабинет “Главчев” решение да позволи частния проект за болница “Мама и аз” - макар това решение просъществува няколко часа, парадоксално стигна чак до ДАНС. Все пак какъв е проблемът там?
Проектът за частната детска болница не е сега появил сега. Още през 2022 година имаше много силна реакция срещу него и тя не е случайна.
Какъв е проблемът и защо не трябва да има частна болница преди държавната? Няколко са аспектите.
Първият е фактът, че всеки частен инвеститор иска да излезе на печалба. Тази печалба, предвид факта, че и държавни и частни болници се ползват от ресурса на здравната осигурителна каса през клинични пътеки, води до следните особености: самата болница може да реши с кои клинични пътеки да работи, съответно да работи с по-добре финансираните клинични пътеки. Второто е, че за да има допълнителни приходи, съответно предоставят допълнителни услуги.
В частната болница за всичко ни се искат допълнителни средства - за болничен лист, за административни услуги, за подобрени битови условия, за по-добра храна, за стая с прозорци на юг, примерно.
В ценоразписа на една болница от същата верига “Мама и аз” в Плевен видях, че за т.нар. кенгуру грижа, което на практика е родителят да си прегърне недоносеното бебе, за една прегръдка – цената е 250 лева. А според всички световни стандарти това е изключително необходимо за недоносените бебета.
За консултация с неонатолог, допълнителна извън болницата, цената беше 500 лв. , а всъщност по закон всеки има право на допълнителна консултация.
Така че това поставя във риск децата, чиито родители не могат да си платят, да оставят извън частната детска болница.
Има и друг момент, за да се пести - обикновено частните болници подбират по-леките случаи, които ще се излекуват в рамките на клиничната пътека и няма да я надвишат, така че да генерират допълнителни разходи за болницата.
Съответно по-тежките случаи винаги остават с едно особено мнение и никога за тях няма места в частните болници, защото им носят допълнителни разходи.
Затова за тежко болните деца има риск те да бъдат дискриминирани от частната болница и за тях никога да няма места по въпросните клинични пътеки.
Третият момент - заради допълнителните приходи на частните болници, те могат да си позволят да дадат по-високи заплати на лекари и на медицински сестри. Това ще доведе до едно обезкръвяване на държавните структури, които в момента функционират, макар и разделени, макар и трудно, макар и с редица институционални пречки.
В момента болница “Иван Митев”, специализирана за детски медицински грижи, приема най-тежките пациенти и ги лекува относително добре, въпреки необходимостта от външни консултации понякога. Рискуваме тази работеща към момента детска болница да остане без лекари и без медицински сестри.
В момента в страната има 13 гастроентеролози, детските ревматолози сме 10, ако има паралелна такава структура, колко лекари ще отидат и ще има ли достатъчно специалисти, за да съществуват две детски гастроентерологии или две ревматологични отделения в страната в София - няма да стигнат. Това поставя в риск отново най-тежките случаи и тези, които не могат да си позволят допълнително финансиране.
Хроничният дефицит на лекари, в това число и в детски специалности - броят на болниците ли ще го разреши или нещо друго, което трябва се промени в здравната система?
Въпросният анализ за детското здравеопазване на Европейската инвестиционна банка, за който стана въпрос, показва, че липсват около 180 педиатри само за София о това не е малка цифра.
Специалността педиатрия винаги през годините е била неглижирана с най-евтините клинични пътеки и най-недофинансирана, въпреки че за всяко правителство децата са най - големият приоритет, не се оказва така на практика.
По времето, когато професор Асена Сербезова беше министър на здравеопазването в първото правителство на Кирил Петков, увеличихме с 30% клиничните пътеки за деца. Аз тогава бях неин съветник и за щастие имахме много сериозно отношение към педиатричната грижа и успяхме да повишим финансирането и заплащането съответно на колегите. Но колкото и процентно да се увеличават парите на детските клиничните пътеки, те от създаването на здравната осигурителна каса не са достатъчно добре остойностени.
Трябва цялостно преразглеждане на тези клинични пътеки и остойностяване и на лекарския труд, но много по-важно е да направим самата специалност привлекателна.
Освен доброто заплащане за педиатрите, са необходими подобряване на условията на труд в детските отделения, подобряване на средата в тях, на комуникацията между отделните специалисти и разбира се, трябва да обърнем и фокус върху доболничната педиатрична грижа, където става все по-трудно да се намери общопрактикуващ лекар, който да има и специалност педиатрия. Такива са едва 500 в страната.
Трябва да улесним доболничните специалисти. Това може да стане с отпадане на направленията за педиатър, което ще спести много усилия и на лекари, които няма да си губят времето да издават направления, които така или иначе са безплатни и безлимитни за децата, но и на родителите, които вместо да тичат от кабинет на кабинет, ще могат да си прегледат детето от специалист-педиатър.
Това е една много малка промяна с голям ефект. Тя ще доведе до допълнителен стимул за колегите, които се колебаят дали да специализират педиатрия, защото ще им даде много по-голяма свобода, освен в болници в детски отделения, да работят и в доболничната помощ.
Идеята на промяната, която предлагаме, е да отпаднат изцяло направленията за педиатър. Така, ако виждате, че детето е зле и вашият личен лекар, не може да се справи със съответното състояние, вие като родител да имате право веднага да го заведете на педиатър без да се налага да чакате на две опашки и съответно Здравната каса да плати за този преглед.
Връщам ви отново към проекта за национална детска болница. Вие разбрахте ли защо беше сменен шефът на проекта за изграждане на национална детска болница от служебната министърка на здравеопазването?
Всеки министър на здравеопазването, които средно се сменят през 10 месеца, идва със своите си възгледи. Всеки иска да си назначи неговия си директор, да се случват нещата по неговия начин, затова е толкова добре да има обществен съвет, който да бъде коректив на случващото се.
Аз съм с доста негативно отношение към факта, че се смени професор Елена Пенева, която се справяше чудесно с управлението на Инвестиционната компания. (бел. р. През септ. 2023 г. здравният министър проф. Христо Хинков прекрати договора на проф. Пенева.)
За работата на господин Николай Борисов нямам преки наблюдения, но знам, че е имало доста сериозно забавяне и доста негативи от неговите действия. Не познавам колегата, който взе неговият пост към момента, но искрено се надявам той да има нужната експертиза, за да може да работи добре този изключително важен проект.
Защо каквото и да се прави в здравната система, винаги има съпротива?
Нашата здравна система е изтъкана от лобита. И всеки се опитва да защитава интересите на своята си общност.
За съжаление, много малко политически кабинети защитават интереса на обществото, каквато е и логиката на самото изграждане и съществуване на здравното министерство.
Години наред се роят частни болници, без да има ясна нужда от тяхното създаване. Бяхме свидетели как се съсипват други болници, за да се вземат специалистите от тях , за да може частна болница в съответния град да печели добре.
Видяхме как, когато през декември предложихме и частните, и държавните болници, освен да ползват общия държавен ресурс, да спазват и единни правила - това не беше прието в Народното събрание. ГЕРБ, ИТН, ДПС и „Възраждане” не подкрепиха идеята и частните болници да участват в обществените поръчки за лекарства. Т.е. сформира се едно алтернативно мнозинство, само и само да се защитават частните интереси в сферата на здравеопазването.
Затова битката за здравеопазването ще бъде изключително сериозна, защото в него има наистина много пари.
Около 14 милиарда лева е бюджетът за здравеопазване и допълнително са доплащанията от джоба на пациента. Ние сме страната с най-високо доплащане - под формата на регламентирани, но и на нерегламентирани такси. Това е голям проблем за системата.
Регулаторите в здравната система трябва да си влязат в ролите. Но за целта хората в тях трябва да са избрани на база интегритет, а не защо някой е удобен на някого.
Казвате, че в здравеопазването има много интереси и много пари. Защо обаче все не са достатъчно, въпреки че номинално растат бюджетите на НЗОК? В мандата на 49-ото НС и кабинета “Денков” се постигна решение и за увеличен бюджет, и за повишение на заплатите на лекари и медицински сестри - сега се прави опит за отлагане - защо? Кой носи отговорността?
Опит за отлагане се прави, защото нямат интерес да се увеличават заплатите през системни механизми, има интереси на удобните лекари да се дават допълнително материални стимулирания, които понякога многократно превишават размера на заплатата, а на лекарите и на медицинските сестри, които не са удобни - да не се дават такива допълнителни пари.
Целта на колективния трудов договор е да има достойни възнаграждения като основа, а върху тях да вече да става допълнителното материално стимулиране. В момента заплатите в здравеопазването са унизителни.
Едва 38% от държавните болници са достигнали минималния праг на заплатите от 2022 година. Повече от половината болници изобщо не са достигнали въпросните 1500 лв. за сестри и 2000 лв. за лекар брутна минимална заплата. На удобните в болницата, болничните директори дават допълнително пари, а на неудобните не дават. И това е един начин да се контролират работещите в самата система. Той води до абсолютно демотивиране на медицинските сестри, които вече масово са много близко до пенсионната възраст - средната възраст е около 55 години.
ПП-ДБ поиска извънредно заседание на отиващия си парламент по темата със заплатите – кой ще носи отговорността за това отлагане?
Който си саботира заседанието и не се явява в зала, той носи отговорността. Сами виждаме за кого здравеопазването е приоритет и за кого – не. Това ясно пролича по присъствието на колегите от ПП-ДБ, които искат заплатите да бъдат увеличени, и по отсъствието на ГЕРБ и ДПС, които явно не искат.
Ясно е кой има интерес експертите и специалистите в здравеопазването да бъдат държани в подчинение. Това е унизително за цялото съсловие.
Скоро имаше нов случай в “Пирогов” - на мъж, отпратен оттам, но диагностициран веднага след това със спешно състояние на бъбречна недостатъчност и дехидратация в “Св. Анна“. Някой пази ръководството на спешната болница, а настоящият директор декларира, че иска нов мандат.
Кой кого пази и защо?
Аз не мога да кажа кой го пази и защо, но това се вижда съвсем ясно от факта, че след толкова проблеми в “Пирогов” директорът още си стои на поста. Какви неговите отношения с Министерството на здравеопазването към момента аз нямам преки наблюдения, но е очевидно, че в “Пирогов” нещата не се случват по добрите медицински практики.
Очевидно е, че има много проблеми, но този директор няма да понесе последствия, поне при сегашното ръководство на министерството.
Кои са първите три неща, които трябва да се направят, за да не стои здравеопазването на челни позиции във всяка анкета за недоволство и голям проблем, който българите виждат в държавата?
Най-ценният ресурс в здравеопазването са хората. На първо място, ако искаме да имаме добра здравна система, трябва да се погрижим за кадрите в здравеопазването.
Не само за техните заплати, чието увеличение е абсолютно задължително, но и за възможностите за кариерно израстване както на младите лекари, така и на медицинските сестри.
На второ място трябва да се спрат течовете в здравеопазването.
В момента имаме електронно здравно досие и всеки може да си изтегли приложението. Когато това приложение започне да дава нотификация за всяка фалшива хоспитализация, за всеки фалшив преглед, защото, повярвайте ми, има много такива, тогава всеки един от нас, пациентите, би могъл да контролира системата на здравеопазването и съответно да подаде сигнал, ако получи sms, че в момента е в специализиран във някоя в болница, докато е в парка, например.
Това ще делегира възможности за контрол на всеки един пациент и ще намали многократно кражбите.
Третото нещо, което според мен е абсолютно наложително, е да се изравнят както правата, така и задълженията на частни и на държавни болници, защото не може всички да се ползват с равни права, а задълженията да бъдат различни.
В годините назад партии от ПП-ДБ за заставали на позиции, че трябва да има конкуренция и НЗОК да не е единствената здравна каса, а да има и частни такива. Полезна, вредна, възможна ли е такава реформа в България въобще?
Тази тема е много спорна. Тя е в ресора на здравните икономисти. За да имаме конкуренция, ние трябва да имаме голям пазар, например както е в Германия. Ние нямаме такъв, но нямаме и разделение на отговорностите на НЗОК и на частните застрахователни дружества.
Според мен най-работещият механизъм, който би имал почва у нас, е да се изработи основен пакет за всички социално значими заболявания, за всички спешни случаи, които наистина определят живота и здравето на хората, и той да бъде покриван от НЗОК. Всички допълнителни услуги, които не засягат пряко здравето и живота на човека и неговото качество, могат да бъдат оставени за частните застрахователни дружества.
Какво имам предвид - когато някой има предпоставка в неговото семейство рано да се наложи ендопротезиране на тазобедрена става, той да се застрахова във фонд, който ще плати тази операция след години, например. Това не е животоспасяваща операция, тя може да бъде отложена, но ако човек има допълнителни средства в частен фонд, той без никакви проблеми може да си я плати. Съответно всеки да внася за общата каса, но да има възможност и за допълнителен стълб на осигуряване, който да е само лично негов.
Това са огромни реформи и ако поставим политическата ситуация на масата, няма да има време в следващия парламент да бъдат извършени. Те трябва да са плод на много широка дискусия, на много широк консенсус. Това няма как да стане за няколко месеца или дори за две години.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
