Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Антония Антонова колумнист на "Булевард България" и автор с дългогодишен опит в писането на художествени и журналистически текстове за българското интернет пространство. Магистър по българска филология, комуникационен експерт, създател на проекта за социална сатира и поезия “Вайръл стихове за секс и драма“.
Крайно време е политическото представителство на демократичната общност в България да извади патриотичната идея от калта и да я заложи ефективно в публичните си комуникации. Така или иначе през 2026 година надали има по-голям акт на родолюбие от отстояването на принципите на демокрацията в свят, заплашен отвсякъде от терор и диктат.
Грижата за обществото и гражданите му минава през защитата на човешките права и свободи на тези граждани и така представлява висша проява на патриотизъм. Не са лоши кампаниите с Gen Z инфлуенсъри, които са били на протест – сигурно имат някакъв реален ефект върху електоралните нагласи на ограничен брой млади хора в големите градове на страната.
Но за да излязат от балона с розовите Macbook-ци и авокадо тостовете в централните преки на столичния булевард „Раковски“ и да достигнат до по-широка група избиратели, посланията, които отправят заявилите се срещу мафията в държавата политици, трябва да са малко по-сериозни.
От години най-естествената обич в света – тази към отечеството – се ползва като бърсалка от пиара на всевъзможни родоотстъпници на високи държавни позиции, докато успоредно с това демократичната общност едва на последните събития на площада започна да пее химна с пълно гърло.
Това е крачка напред. Закъсняла крачка, предвид че от толкова време други се снимат с жени и деца по църкви за Инстаграм, докато носят червени кончета против уроки на китките си. Но все пак крачка.
Нужно е да се даде нов политически живот на патриотичната идея извън крайно дясното ѝ, крайно опростачено, крайно формално, сведено само до външни белези проявление.
Байраците и народните танци не са лошо нещо сами по себе си, освен когато са по монокини на Китен, но в България живеят българи, които имат нуждата да видят и чуят, че някои политици наистина ги е грижа за България. Да разберат, че родината и за тях е една и безценна отвъд лозунгите, отвъд назубрените стихотворения по празници, отвъд AI генерираните хиалуронови красaвици в народни носии в задвижваните от трол фабрики просъветски Фейсбук групи. Отвъд леденото хоро по Йордановден. Отвъд татусите на прасците и цялостната гавра с паметта на националните ни герои. Отвъд съседите, които не вярват във войната, но вярват в клипче, в което куче рецитира „Опълченците на шипка“, а бебе със зъби на възрастен пее „Излел е Дельо хайдутин“.
Време е лидерите на свободните граждани да говорят свободно и спокойно за родолюбието си. Да нормализират патриотизма отново. Да се свържат с живата потребност от политическо представителство у онези граждани, които обичат България и избират България, въпреки че са честни и свестни.
Любовта към родината не е само за мошениците и разбойниците. Тя не е само за простите и неграмотните. Тя не е само за тежко консервативните, комплексираните и ниско образованите. Тя не е само за тарикатите. Тя е за всички българи.
В този смисъл – все по-болезнено и неразумно е нищожното присъствие, граничещо с осезаемо отсъствие, на патриотичната тема в комуникацията на политически заявените демократи с гражданите. Тази тема е един безкрайно меродавен извор на възможности за свързване. За откриване на допирни точки. За споделяне на ценности. За печелене на хора. За печелене на избори. Грехота е само изроди да я използват.
Противопоставянето „или ръченица пред Народния театър по време на премиера по Шекспир вътре, или чаша топло хибискус мокачино над пауърпойнт презентация в Костата отсреща“ е неестествено. Има голяма група културни, мислещи, чувствителни, способни български граждани, които живеят с непосрещнатата необходимост от истински родолюбиви политически лидери.
Лидери, които говорят честно, силно, със страст, с емоция и любов за работата си за България. Такива, които защитават българския интерес пламенно и надпопулистки. Такива, които владеят езици, имат образование, обичат Европа, защото България е Европа, не се крият зад трибагреника, не се бършат с него и знаят какво е написал Ботев.
2026 година е. Бионсе отдавна издаде кънтри албум малко след като обиколи половината свят с екип транс танцьори. Патриотизмът отдавна е на мода по света и у нас. Време е за добър политически пиар в демократичните среди в България. Но тъй като всеки добър пиар стъпва на първо място върху истината – време е за истински патриоти сред демократите.
Трети март, договорът от Сан Стефано и фактите, които не ги пише в учебниците
