Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
24 май се превърна в поредния български национален празник, в който руската дипломация напомни за себе си по най-озадачаващия начин. Точно когато българските училища са разпуснати заради епидемията и Денят на буквите не може да се отбележи с традиционното шествие в София, една експозиция от витрините на Руския културно-информационен център (РКИЦ) се оказа достатъчен заместител, за да се превърне във водеща новина.
Българският клон на "Россотрудничество" изложи своя собствена версия за приноса на св. св. Кирил и Методий към европейската история, в която братята са представени като "реформатори на славянската азбука, създатели на църковнославянския език и първи разпространители на грамотността и просвещението в Рус".
Това не е първият и няма да е последният пример за острите ръбове на меката сила на Москва.
Историци и езиковеди се захванаха да разясняват, че "славянска азбука" не е съществувала преди глаголицата на св. Константин-Кирил Философ, затова няма как той да я е реформирал. Братята не са създатели на църковнославянски език, а са приспособили старобългарския диалект на жители от района на Солун към писмена форма, за да може Библията да се преведе от гръцки на език, разбираем за повече хора извън пределите на Византия.
Древноруската държавност едва започва да се формира като политическа единица в първите години от просветителската дейност на Кирил и Методий. Кирилицата, която по-късно се възприема като азбука в Рус, е създадена в Преславската книжовна школа от учениците на братята, поканени от българския владетел Борис I.
Представителят на отдел "Образование" в РКИЦ Константин Пеев твърди, че центърът не е имал намерение да отрече приноса на България към началото на руската писменост и че "има истина, има история и никой не може да я промени".
Нямаше извинение от ръководителя на Руския център Павел Журавльов. Посланик Анатолий Макаров дори не споменава за случилото се в обръщението си по повод 24 май. Смущението на организаторите се оказва по-скоро изненада, че българските посетители на изложбата от ул. "Шипка" 34 не са разбрали посланието й.
Ако случаят беше прецедент, вероятно щеше да попадне в рубриката с неволни административни гафове.
Нищо, че на 500 метра от входа на Националната библиотека и Софийския университет, които носят имената на св. св. Кирил и Методий и на св. Климент Охридски, няма никакво място за импровизации със "справки" по Болшая советская енциклопедия.
Точно преди 3 години руският президент Владимир Путин "откри", че руската писменост е дошла от "македонската земя" в присъствието на колегата си Георге Иванов, колкото да налее масло в огъня на нерешените към 2017 г. междусъседски спорове за езика и името на Македония. По същото време София и Скопие договаряха последните детайли по договора за добросъседство, който отвори вратите на съседите към НАТО и ЕС. Година по-късно и Гърция сложи край на десетилетната схизма, като Зоран Заев и Алексис Ципрас подписаха договора от Преспа.
На 3 март 2018 г. руският патриарх Кирил намери за уместно да смъмри българското правителство за това, че премиерът си е позволил да изрази признателност към стотиците войници от Полша, Финландия, Румъния, Черна Гора, Молдова и Украйна, погубили живота си на българска земя при войната за освобождението от 1877-1878. Дори подарената коледна елха до църквата "Св. Неделя" през 2018 г. стана повод за междудържавна свада, след като руското посолство сподели откровено обидна публикация на един от новите "герои на дружбата между народите"
“Възраждане” протестира срещу правителството, Бил Гейтс и ваксините
(в момента - борец срещу Бил Гейтс и несъществуващата ваксина за Covid-19).
Предсказуемостта на този вид провокации накара външните министри на България и още 9 държави да публикуват изрична декларация срещу последователните опити за подмяна на историята около
МНвР разкритикува Съветския съюз за действията след края на Втората световна война
г.
Всъщност, никак не е трудно да направиш добро впечатление с внимание, лична ангажираност и професионализъм. Показаха го полските дипломати в София, които през 2016 г. трогнаха всички българи с рецитал на "Хаджи Димитър" по повод Деня на Освобождението. Показа го и търговският аташе към посолството на САЩ Мигел Ернандес, който на чист български език се представи като "латиноамериканското софиянче от Калифорния" с препратка към песен на "софийското варненче от Шумен" Тодор Колев по случай 24 май.
Затова става все по-трудно да се търсят нови оправдания за всеки следващ груб ход от източна посока. Възможността за геополитическите маневри на Русия към България се стесняват, а с това расте раздразнението. Силовата доминация и подценяването няма как да не изчерпат доверието.
Когато единствената последователност от отсрещната страна е пренебрежителното отношение, разговор от взаимен интерес не може да се води.
Може обаче да се води токсична политика с цел вътрешно разделение на -фили и -фоби, чужди и свои, червени и сини, рубладжии и грантаджии. Постепенно тази отрова разяжда цялата материя на отношенията между хората и ги затваря в самодостатъчни балони. Очакването за всеки следващ национален празник, в който пак ще се изпокараме на тема Русия, го натоварва с напрежение, досада, умора, агресия и нежелание за дебат. Нежелание за памет. Превръщането на българската история във функция на капризите на една или друга чужда държава е абсурд и не отговаря на нормалните принципи на дипломацията - уважение, яснота, разбирателство, надеждност.
Открийте разликите. И честит празник!
