Те имат свои собствени правителства, граждани, паспорти и понякога дори своя валута. Но поради серия от причини, някои страни по света официално не съществуват. Част от тях дори не могат да бъдат открити на картата.

Това обаче не спира Гилерме Каневер да ги посети. Известният бразилски автор пътува до 16 непризнати територии в периода 2009-2014 и вече е подготвил книгата „Непризнатите нации: Пътувания до държави, които не съществуват“, която ще бъде издадена този месец.

Въпреки че определението за държава може да се подлага на различни интерпретации, за да бъде определена като такава според международното право, дадена територия трябва да има постоянно население, граници, да бъде управлявана независимо и да има дипломатически връзки с други страни.

Последното условие е да бъде призната от ООН, което води до още повече ползи като достъп до икономически съюзи. Държавите, които не са признати от Организацията на обединените нации, не се считат официално за страни, дори да са разпознати като такива от други държави.

Каневер остава очарован от пътуванията към непризнати територии, след като посещава Сомалиленд. Тя е страна в Източна Африка, която обявява своята независимост от Сомалия през 1991 г.

„Пътувах из Африка по суша през 2009 и накрая попаднах в Сомалиленд“, разказва бразилският пътешественик пред CNN. „Бях шокиран, когато осъзнах, че не мога да използвам сомалийски пари. Тогава започнах да разбирам, че това е държава със свои собствени институции и закони, със своя валута. Но не беше призната от нито една друга страна. Чувствах се сякаш съм в паралелна вселена“.

Макар да обявява независимост през 90-те години на миналия век, Сомалиленд никога не е била признавана за суверенна държава. Затова ситуацията в тази територия е особено сложна – през годините тя преживява много икономически трудности.

„Сомалиленд наистина живее сама, без подкрепа“, казва Каневер. „Страдат, за да оцелеят, защото нямат съюзници“.

Безработицата там е много висока, а същото важи за нивото на неграмотност на местното население. Бразилецът обаче остава впечатлен от приспособимостта на гражданите на Сомалиленд. „Говориха за своите проблеми. Мнозина разчитат на парите на близки, които работят в чужбина“.

„Тъй като не са признати за държава, е много трудно да създадат отношения на внос и износ с останалите страни. Много им е трудно да продават. Така че много хора просто започват да работят в други държави. Ситуацията е много трудна, но виждам, че се подобряват“, казва Каневер.

В годините след посещението на Сомалиленд бразилецът започва да проучва други дестинации с подобни проблеми. След като пътува до 10 независими територии, които не са напълно признати, и до шест автономни региона, които в миналото са били независими, започва да планира още повече пътешествия.

Една от най-известните подобни страни е Косово. Сомалиленд страда от липсата на съюзници, но при балканската държава нещата не стоят така. Тя обяви независимост от Сърбия през 2008 с подкрепата на Русия, а след това беше призната официално от над 100 страни. Дори Международният олимпийски комитет прие Косово, но тя все още не се радва на пълно признание в световен мащаб.

„Косово има подкрепата на много богати държави и много туристи идват тук“, казва Каневер, говорейки за посетителите от Турция, Германия и Албания. „Може да видите как се развива, но има много на брой малки проблеми, които трябва да бъдат разрешени, преди да стане напълно независима страна“.

При пътешествията си Каневер използва платформата Couchsurfing, която му позволява да остава при местни граждани и да проникне още повече в културата на тези държави.

„Едно от нещата, които обичам най-много, пътувайки до тези непризнати страни, е връзката с местните – тя е уникална“, казва той. „Не изглежда така, че дават подслон на един турист. Туристът наистина става част от обществото. Отварят вратите си за теб и ти позволяват да вземеш участие в техните дейности“.

„Ако говорим за място, на което не ходят много туристи, местните понякога са любопитни и искат за знаят дали останалият свят знае за тях. Повечето от тези държави са много горди. Някои хора вярват, че са по-добре без хора от външния свят“, споделя бразилският пътешественик.

По време на посещението си на остров Кипър, който е разделен след турската военна инвазия през 1974, Каневер става свидетел на болката, която войната е създала. Докато Турция признава района в североизточната част на острова, известна като Севернокипърска турска република, за останалия свят тя е просто територия, завладяна от Анкара.

„Веднага след като прекосиш границата, можеш да видиш разликата. Останах при мъж, чийто баща е бил роден в Турция, а майка му – в турската част на Кипър. Той не можеше да премине в южната част на острова, защото е считан за турчин, а не за гражданин на Севернокипърската република. Беше му много трудно. Тежко е за по-младото поколение“, казва Каневер.

Абхазия и Южна Осетия са две територии в Кавказ, които не са признати за държави. Абхазия е част от Грузия, която се отцепва и има силни връзки с Русия. Регионът оставя силно впечатление у бразилеца.

„Абхазия е красиво място. Има много красиви манастири. Не това очаквате от страна, която не съществува. Много руснаци ходят там през лятото заради плажовете. Имат много силен туризъм“, казва той.

Все пак, процесът при влизане в самообявилата се за суверенна държава е повече от труден. „Трябва да се свържеш с властите по мейл, а те ти казват в кой ден можеш да влезеш“, разкрива Каневер. „Тогава, веднага след като вече си в държавата, трябва да отидеш до Министерството на външните работи, за да вземеш официална виза“.

Според бразилския пътешественик – хората в Абхазия не са особено разтревожени, че държавата им не е призната на международно ниво. „Те са големи националисти. Много са емоционални, когато говорят за страната си. Казваха, че докато Русия ги подкрепя, не се нуждаят от признание от страна на Европа или САЩ“.

На юг в Кавказ се намира Нагорни Карабах. Както почти всички непризнати територии, тя е център на дългогодишен конфликт между две страни – Армения и Азербайджан.

„Много е спокойно. Има красиви площади с цветя, където хората седят и се наслаждават на питиетата си. Но линията на конфликта е само на километри разстояние. Понякога все още се наблюдава размяна на престрелки, така че напрежението остава“, казва бразилският пътешественик.

Каневер казва, че Южна Осетия не е толкова известна и много малко хора я посещават. Той е ходил и до Приднестровие – регион между Молдова и Украйна, който обявява независимост през 1990 – година преди разпадането на СССР. Страната има собствена валута и граничен контрол, но територията ѝ все още не е призната от ООН.

„Почти всички нейни институции работят“, разказва бразилецът. „Дори опитах да разбера колко добре работят пощите им – купих картичка, изпратих я у дома и тя пристигна. Беше много интересно да видя как някои от тези места имат пълен контрол над териториите си“.

„Повечето от гражданите на тези страни са били малцинства в предишните държави. Имали са проблеми и са искали да бъдат независими. Но веднага след като са получили своята независимост, са станали мнозинство и е имало други малцинства на същата територия“, казва той. „Да рисуваш линии и да създаваш нови граници, не помага, ако в даден регион не съществува пълна демокрация“.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Techem инвестира 2 млн. лв. в нова смарт система за отчитане

360 сгради в София и над 500 сгради в Пловдив и Плевен ще бъдат оборудвани с новите четци

МЗ потвърди: Наличието на антитела не е достатъчно за издаване на зелен сертификат

ECDC са потвърдили решението си от май и ЕК не обмисля да променя сертификата

Хърватското чудо на Мате Римац: От старото BMW в гаража на баща си до върха на Bugatti

Дете на емигранти от Югославия, днес Римац стои начело на една от най-важните компании за електромобили

Кръщават улица в София на името на Боян Петров

Тя се намира в "Манастирски ливади - Изток"

"Японските Меган и Хари": Принцеса Мако се омъжи за човек от народа и се отказа от кралския си статут

Японците протестират срещу съпруга ѝ и я доведоха до депресивно състояние

КС по делото за статута на транссексуалните хора: В конституцията полът е само биологичен

Могат ли транссексуалните хора да сменят пола в личните си документи?