Годишните заплати на двама от директорите на болници в България преминаха 1 млн. лв. Това показват данните от имуществените декларации на управителите на лечебни заведения у нас, подадени към Комисията за противодействие на корупцията (КПКОНПИ).
Те са за 2019 г. и важат или за изцяло държавни/общински болници, или за частни, които обаче работят с обществени средства от здравната каса. След удържането на данъци и осигуровки, става ясно, че директорите на над 15 болници в България получават по повече от 200 хиляди лева само от заплати, съобщават Bugaria On Air и OffNews.
Първите трима управители на лечебни заведения са на две болници от Русе и една столична.
Управителят на МБАЛ „Св. София“ д-р Христо Мазнейков е на първо място по годишни приходи от заплата с повече от 1 645 000 лв. Това прави месечно възнаграждение от 137 хиляди лв. Съпругата му д-р Валентина Мазнейкова, която е зам.-управител и началник на клиника по АГ, е декларирала годишен доход от 866 хил. лв., което означава, че заплатата ѝ е 72 хил. месечно.
На второто място е изпълнителният директор на частната русенска „Медика Кор“ Кирил Панайотов. Шефът на Специализираната болница за активно лечение по кардиология е декларирал приходи от заплата на стойност 1 170 996 лв. Това означава, че той взима по над 97,5 хиляди на месец.
Интересното е, че не е декларирал коли и имоти, освен Трабант, купен през 2019 г. за 50 лв.
На трета позиция е директорът на УМБАЛ „Медика“ в Русе – Ивелин Йоцов. Той е декларирал заплата от 523 464 на годишна база, което значи възнаграждение от 43 700 лв. на месец.
Управителят на МБАЛ Сердика – Методи Янков, ръководителят на СОБАЛ Д-р Тасков (Търговище) – Димитър Тасков, и Ени Лефтеров от МБАЛ „Св. Иван Рилски 2003“ са само част от останалите, декларирали по над 200 хил. лв. годишен доход от заплати. Можем да отбележим и приходите от 114 381 лв. на ръководителя на „Св. Екатерина“ в София – Генчо Начев.
Шефовете на две големи столични болници - "Лозенец" (бившата Правителствена) и на Националната кардиологична болница, не са посочили доходите си.
Вижте пълния списък тук.
До 2018 г. размерът на възнагражденията на директорите и управителите на болниците, собственост на държавата, представляваха лични данни. Затова от Министерството на здравеопазването отказваха да предоставят информация за заплатите им.
Оттогава насам обаче и те, и управителите на болници, които имат договори със здравната каса и се финансират с обществени средства, са длъжни да подават имотни декларации пред КПКОНПИ.
Как се определят заплатите на директорите на болници?
Заплатите на директорите на държавни болници се определят от здравното министерство, а на частните - от самите собственици. Наредба № 9 от 26 юни 2000 г. за условията и реда на провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебни заведения по Закона за лечебните заведения претърпява няколко промени. В чл. 16, ал. 2 обаче пише, че изпълнителните членове, овластени да представляват държавно лечебно заведение, получават възнаграждение в размер от 280 до 400 на сто от отчетната средна месечна брутна работна заплата в заведението, но не повече от дванадесеткратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец.
За изминалата година минималната работна заплата у нас на месечна база бе 560 лв. Това означава, че директорите на държавните болници не трябва да взимат повече от 6720 лв. Но в структурата на брутната работна заплата има необясними несъответствия между дела на основната заплата и този на видовете допълнителни възнаграждения като прослужено време, извънреден/нощен труд, бонуси за постигнати резултати и др. Тоест, добавените бонуси могат да увеличат възнаграждението, без да попадат в графата средна месечна брутна заплата в болницата.
Основният източник на доходи на медиците са клиничните пътеки. Болницата може да получи и общ допълнителен приход при участие в клинични проучвания, а частната практика и преподавателската дейност също е включена в опциите за бонус приходи.
Управителите на лечебните заведения определят разпределението на финансовия ресурс в болницата спрямо Колективния трудов договор.
По него - до края на 2020 г. медицинските сестри трябва да получават минимум 950 лв. Тази цифра не е достигната навсякъде, тъй като някои малки болници изпитват затруднения. Вече няколко години сестрите настояват за стартово месечно възнаграждение от три минимални работни заплати.
Новият здравен министър проф. д-р Костадин Ангелов обяви 250 млн. лв. допълнителен финансов ресурс в здравната система до края на 2020 г. От тях половината са от здравната каса, тоест от здравните вноски на всички осигуряващи се - с тях ще бъдат увеличени клиничните пътеки за лечение в болница средно с 10%. 17 млн. лв. са помощ от държавата към общинските болници за заплати.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
