Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
DARA изпълни своята Bangaranga с такава свобода и чувство за хумор, сякаш 27-годишната българка нямаше идея в какъв странен цирк е попаднала. На моменти тя изглеждаше като представителка на поколението Z, озовала се случайно на парти за „30+“ и решила просто да пусне своята музика, да танцува по свой начин и да говори на свой език. Много освежаващо. Това е оценката на германския журналист и писател Арно Франк, публикувана в германското издадние "Шпигел".
Франк прави подробен анализ на Евровизия 2026, за да заключи, че "Каквото и да означава „Bangaranga“, то вероятно ще стане нарицателно за: „Размина ни се на косъм“.
Разбира се, авторът има предвид второто място за Изреал, които рязко изпревариха всички участници с гласовете от чужбина, въпреки слабата си оценка от журито и поставиха отново въпроса това музикално шоу ли е или е политическа арена.
До този момент, в продължение на три часа и 52 минути това беше може би най-неполитичният Eurovision Song Contest от години, пише Арно Франк.
След гласуването на националните журита Ноам Бетан, изпълнител от Раанана, северно от Тел Авив, беше на всичко друго, но не и на обещаваща позиция – 15-о място със 123 точки за „Michelle“. После обаче дойде гласуването на публиката. С 220 точки за Израел страната излезе начело.
И това промени всичко.
До този момент музиката, шоуто и цялата атмосферата във Виена бяха изместили напълно предишните скандали.
Тази година пет държави се бяха оттеглили в знак на протест срещу участието на Израел. Но в усещането за вечерта Исландия, Ирландия, Испания, Словения и Нидерландия можеха също толкова спокойно просто да са отпаднали на един от двата полуфинала.
В отсъствието им имаше и добра страна, пише публицистът. На най-високо ниво политическото послание вече беше дадено. В личен план отпадна моралната необходимост някой сам да напада колеги по време шоу.
Онова, което през 2025 г. доведе до грозни реплики и напрежение, този път остана предимно пред вратите на залата във Виена, където се провеждаше пропалестински протест.
Вътре, както и за около 170-те милиона зрители по свет, Виктория Сваровски и Михаел Островски можеха да водят конкурса без напрежение. Това беше вечер, в която дори хората, които по принцип не харесват Евровизия, имаха възможност да изпитат музикално удоволствие.
Авторът на статията в "Шпигел" прави разбор и на отделните изпълнения. Според него германската участничка Сара Енгелс е нямала голям шанс с доста стандартната песен „Fire“, а въхът на хореографията ѝ - малкият скок назад, при който тя пада в ръцете на танцьорките си - не е изглеждал добре на екран. Песента ѝ звучеше точно така, както композитори, които не харесват Евровизия си представят песен за Евровизия, пише Арно Франк.
Австралия с „Eclipse“ и Франция с „Regarde“ според него са избрали поне по-широко музикално разгърнати балади, които обаче сякаш са кандидатствали за заглавна песен на филм за Джеймс Бонд, а Гърция и Обединеното кралство са заложили на добронамерено щури изпълнения, които да печелят точки с чисто нахалство.
Само че през 2026 г. вече не беше достатъчно да излезеш с голям патос – нито пък да му противопоставиш шумен майтап, нахалство и сценична ексцентричност. Летвата се беше вдигнала. Стилово отделните песни избухваха във всички възможни посоки, продължава авторът анализа си.
С „Michelle“ изралецът Ноам Бетан предложи песен, която видимо стъпваше върху стила на белгийския певец Стромае. С „Andromeda“ Лелек направи сложна интерпретация на хърватска народна музика. Румънката Александра Къпитънеску изпълни истинско рок парче - „Choke Me“, с пикантна препратка към определени сексуални практики. Полша изненада с Алиция и смес от госпъл и соул.
Сърбия се представи със симфоничен метъл. Молдова сама се взе на подбив с патриотичния парти химн „Viva Moldova“. Албания присъства приятно с трайбъл ритми и силноемоционални текстове. Финландия, сочена от букмейкърите като фаворит, излезе с амбициозен и съвременен поп – макар че вихърът от цигулки не беше чак толкова необходим, продължава описанието си германецът.
И тогава дойде отново - DARA от България с нейната Bangaranga - с лекота, която не приличаше на пресметливост.
Точно затова победата ѝ се оказа не само музикален, но и почти драматургичен изход от вечерта.
След три часа и 52 минути сънят приключи.
Победата на Изреаел щеше даде право на страната догодина да покани конкурса в Тел Авив или Йерусалим – с непредвидими последици за цялото събитие. Тогава щеше да приключи и без това винаги само привидно мекото самовъзприятие за шоу. И конкурсът окончателно щеше да се превърне в остър културно-политически актьор.
Това състояние остана във въздуха точно седем минути. В тези седем минути това беше най-политическият Eurovision Song Contest на всички времена.
Италия, Норвегия – дори фаворити като Финландия или Австралия – не успяха да застрашат водача. В последната секунда България успя да изпревари Израел.
Камъните, които в този момент са паднали от сърцата на организаторите, вероятно са предизвикали земетресение със средна сила.
Във всеки случай Евровизия отново успя да изпълни най-старата си и утопична функция – да бъде весел музикален Вавилон, в който държавите се състезават с песен, сцена и въображение, а не с друго. Конкурсът е създаден преди 70 години именно като мирно съревнование чрез изкуство – празник за една паневропейска публика, която поне за няколко часа трябва да забрави, че този континент има дълъг опит в това народите му да се избиват едни други.
