Държавата ще компенсира високите цени на електроенергията на целия бизнес заради "аномалии" на свободния пазар, които я оскъпяват в пиковите часове на деня до стойности от типа на 1600 лв. за мегаватчас.
Компенсации ще се плащат за цени над 180 лв. средномесечна цена - с 20 лв. над съществуващия по-рано режим на помощи.
Мярката ще продължи да съществува за 6 месеца - освен ако не бъде отменена като недопустима държавна помощ от ЕК.
Основните "потърпевши", заради които се прави този ход, са хотелиерите и ресторантьорите - любимото лоби на мнозинството в пореден парламент.
От БСП и "Възраждане" най-ударно защитаваха тази политика с мотива, че има риск хотелите да затворят в средата на сезона, защото не могат да покриват разходите си за ток, а ако това се случи - ще затворят завинаги заради последващите неустойки към туроператори.
Драгомир Стойнев (БСП) все пак показа известно неудобство:
"Няма друга държава, която има 10% корпоративен данък, а при хотелиерството и ресторантьорството ДДС е намалено. Трябва да са благодарни на българския парламент", каза той.
Вторият аргумент в подкрепа на поредните държавни помощи беше, че увеличението на тока ще се пренесе към цените на стоките и услугите, а това ще вдигне инфлацията в момент, в който тя се следи под лупа заради еврозоната.
На практика - решението облагодетелства не само туристическия бранш, а всички извън битовите потребители (те плащат по регулирана тарифа). Раздаването на компенсации "на калпак" - включително за предприятия със свръхпечалба като "Лукойл Нефтохим" - беше един от най-големите проблеми на досега съществувалата схема.
Решението беше взето със 185 гласа "за" от общо 190 гласували народни представители, но с много сериозни критики от страна на "Продължаваме промяната".
Според Асен Василев - Министерският съвет няма нужда от решение на Народното събрание, за да отпусне помощ в случай на необходимост.
Проблемът обаче е, че ще трябва да поиска разрешение от Европейската комисия, защото досегашният механизъм за подкрепа на бизнеса от извънредни отклонения на енергийния пазар вече изтече.
През юни изтече и българската схема, с която Фондът за енергийна сигурност можеше да поема разходите на бизнеса за ток, ако той се оскъпи над 200 лв. на мегаватчас. Фондът се пълни с такси от производителите на електроенергия и други отчисления.
В последните месеци всъщност цените на електроенергията паднаха до нивото си от преди войната в Украйна, дори в определени часове ставаха отрицателни заради високо предлагане и ниско търсене.
Но през юли 2024 г. заради високата консумация по време на горещините и заради технически проблеми с ремонт на мощности в Европа, се наблюдават необичайно високи отклонения в Гърция, България, Румъния и Унгария, както и в Италия.
Тук става дума само за пазара "Ден напред" - най-краткосрочната форма на планиране при купуването на ток от бизнеса.
Това беше и една от критиките на Радослав Рибарски (ПП) към ГЕРБ, Възраждане, БСП, ДПС и ИТН.
Рибарски разкритикува мнозинството, че създава порочен модел за бизнеса, който вместо да планира дългосрочно разходите си за ток, допуска да се изправя пред риск от фалит заради непредвидими моментни увеличения на цените.
"Никой не търси дългосрочни договори, защото знаят, че парламентът ще покрие разходите с компенсаторен механизъм", каза още той, като посочи, че това е проблем и за планирането на производството на държавните енергийни дружества.
Вместо дебат по този казус, обсъждането в парламента мина към обичайното партизанско заяждане.
Поводът беше предложението на Рибарски в решението да се запише и че Министерският съвет трябва да предложи механизъм за защита на "енергийно бедните" домакинства в страната от високите цени на тока.
Всички останали групи едновременно скочиха срещу този текст, като обвиняваха ПП във всевъзможни "грехове" спрямо енергетиката - от искането за ранно либерализиране на пазара за битови потребители, до "източване" на фонда за подпомагане.
Делян Добрев иронизира идеята на Рибарски, като каза, че вписването на енергийно бедните в решението за компенсации щяло да оскъпи тока за всички и да "саботира еврозоната".
Теменужка Петкова обяви, че енергийно бедните вече били защитени от КЕВР с решението за цената на тока (127 лв./мВч), и че само когато пазарът бъде изцяло свободен, може да се предлагат други схеми за тяхната подкрепа. Колегата ѝ Добрев се изказа изцяло против либерализацията, защото ако тя била факт, "сега щяха да ни обесят по уличните лампи" при поскъпването на "Ден напред".
Отново не стана ясно защо всички купувачи на пазара на ток трябва да залагат на най-рисковите краткосрочни цени, вместо да търсят дългосрочни оферти от продавачите на ток. Единственият коментар по този въпрос дойде от бившия зам.-министър на енергетиката от ГЕРБ Жечо Станков, който се оплака, че самите производители не предлагат достатъчно големи количества по дългосрочни договори.
Асен Василев изрази недоверие, че това решение на Народното събрание изобщо ще помогне на бизнеса, защото нотификацията на Европейската комисия отнема месеци - а помощта е нужна още сега.
"Министерският съвет има всички инструменти за решение в Бюджет 2024", каза още той.
Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов на практика потвърди думите на Василев, но все пак настояваше парламентът да гласува.
"Вярно е, че срокът на европейския регламент е изтекъл, но не означава, че не може да се направим опит за компенсаторен механизъм. В Румъния вече има, в Гърция въведоха миналата седмица, защо и ние да не се опитаме? Да, прав сте, че възможността е заложена в Бюджет 2024 - не виждам какво ще ни попречи едно допълнително решение на НС", каза той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
