Министерството на икономиката и индустрията възложи на подопечната си Комисия за защита на потребителите да анализира клаузата за индексиране на цените, от която мобилните оператори се възползват вече втора година, за да вдигат абонаментните такси. Регулаторът отново ще трябва да преценява дали тя всъщност не е неправомерна по смисъла на Закона за защита на потребителите.
Заръката на икономическото ведомство идва по настояване на омбудсмана Диана Ковачева, която изпрати писмо по казуса до ресорния министър Никола Стоянов и председателя на КЗП Стоил Алипиев в края на март. В отговор зам.-министър Янко Топалов я уведомява за стартирането на проверката.
Омбудсманът отдавна алармира за проблеми с въпросната клауза. Тя влезе в общите условия преди няколко години, но телекомите за първи път се възползваха от нея през 2022 г., за да индексират цените си спрямо годишната инфлация за предходната 2021-а. Тогава тя бе 3,3%, докато тазгодишното повишение е по-чувствително и е спрямо отчетеното 15,3-процентно поскъпване на стоките и услугите през миналата година.
Критиките срещу действията на телекомите са най-различни, включително се изтъква, че като небитови клиенти на електроенергия те бяха компенсирани от държавата за високите цени на тока. А и финансовите им показатели с нищо не подсказват за каквато и да е стопанска непоносимост. Но формално те са в правото си предвид наличието на въпросната клауза за индексация в общите условия, одобрени от КЗП.
Омбудсманът обаче настоява, че потребителите на мобилни услуги не са защитени от КЗП и затова препоръчва преразглеждане на становището на комисията за липса на неравноправни клаузи и нелоялни търговски практики от страна на мобилните оператори. Ковачева допълва, че потребителите не само не могат да влияят върху съдържанието на договорите с мобилните оператори, но има случаи, в които те дори не могат да се запознаят със съдържанието им. Тя подчертава, че в институцията непрекъснато постъпват жалби от граждани срещу това.
От отговора на Топалов излиза, че КЗП явно си е затворила едното око, когато миналата година отново трябваше да тълкува Закона и когато заключи, че клаузата е безпроблемна. Според написаното регулаторът се е произнесъл на база само чл. 144, ал. 4 от ЗЗП, но в нормативната уредба има и друг член, който предвижда като неравноправна всяка клауза, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако цената е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Заместник-министърът отбелязва още, че трябва да се има предвид, че въпросният член от закона съдържа списък на договорените клаузи, които се смятат автоматично за неравноправни. Въпреки че клаузата в договорите с общи условия на мобилните оператори не попада в този списък, друга алинея от члена предвижда КЗП да направи проверка дали тя е във вреда на потребителя.
„Фактът, че дадена клауза не е включена изрично в списъка по чл. 143, ал. 2 от ЗЗП, не означава автоматично, че тя не е неравноправна“, категоричен е Янко Топалов и призовава КЗП да си свърши работата.
Vivacom бе първият телеком, обявил тази година индексация на цените – с 2 лв. на всяка от абонаментните си услуги. Действията му бяха последвани от Yettel, който съобщим за повишение с 15,3%, колкото е годишната инфлация според НСИ. Последно такава крачка направиха от А1, които предприеха диференциран подход и вдигнаха таксите от 2 до 25 лв. с индекса на поскъпване на стоките и услугите (15,3%), а тези над 25 лв. – с 2 лв.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
