Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Народното събрание даде зелена светлина на правителството да увеличи лимита за нов държавен дълг през 2026 г. с до 3,8 млрд. евро.
Приетият на първо четене законопроект предвижда промени в удължителния закон, който урежда държавните разходи до приемането на редовен бюджет за 2026 г. Според финансовия министър Гълъб Донев допълнителният дълг е необходим, за да бъдат осигурени средства за плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и за покриване на текущите нужди на бюджета.
Предложението беше подкрепено от 135 народни представители – 119 от „Прогресивна България“ и 16 от ДПС. Против гласуваха депутатите от „Демократична България“ и „Възраждане“, а представителите на ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“ се въздържаха.
По време на дебатите Донев обясни, че до края на август предстои струпване на плащания по проекти, финансирани чрез Плана за възстановяване. По думите му през първите осем месеца на годината трябва да бъдат осигурени около 4,4 млрд. евро за изпълнение на инвестициите, като основната тежест на разходите ще бъде между юни и август.
Финансовият министър посочи още, че наличните средства по сметките, управлявани от Министерството на финансите, не са достатъчни за покриване нито на тези плащания, нито на останалите бюджетни ангажименти.
Опозицията обаче постави под съмнение необходимостта от толкова голям заем и то още преди представянето на проектобюджета за 2026 г.
"Каква е разликата между вас и предишното управление. И те отлагаха реформите, но заемите ги вземаха", коментира Мартин Димитров от "Демократична България". Според него главната цел трябва да бъде овладяване на дефицита, а управляващите не дават гаранции, че няма да последва теглене на още дълг.
Костантин Проданов от "Прогресивна България" коментира, че новият дълг не бил по желание, а по необходимост, тък като фискалният резерв е "опоскан".
Според Асен Василев обаче управляващите искат да изтеглят два пъти повече пари, отколкото са им необходими.
Освен увеличаването на тавана на дълга, законопроектът дава възможност на Министерския съвет да води преговори с Европейската комисия за заем по европейския механизъм SAFE в размер на над 3,2 млрд. евро за нуждите на отбраната.
