ПБ и Пеевски гласуваха бюджет на “нулевите реформи” с 5,7% дефицит и по-скъпи осигуровки (Обновена)

*Статията е обновена в 16:30 ч. на 15.07.2026 г.

Парламентът одобри на първо четене финансовата рамка на държавата, която предвижда дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт.

Законопроектът беше одобрен с гласовете на управляващите от „Прогресивна България“, но получи подкрепа и от депутатите на Делян Пеевски. Останалите парламентарни групи гласуваха против.

Разискванията в пленарната зала продължиха повече от четири часа и преминаха под знака на остър спор за състоянието на публичните финанси, размера на планирания дефицит и липсата на реформи.

Финансовият министър Гълъб Донев за пореден път определи проекта като “бюджет на реалността” и дори го определи като „смел, но не и безразсъден“.

По думите му значителна част от прогнозирания дефицит се дължи на вече поети разходи и приходи, изтеглени авансово през предходната година.

"Тези 4.3 млрд. съществуват и не може да ги изтрием, От тях идва големият дефицит, ако ги махнем той щеше да е 2.9 млрд. евро или 2.3% от БВП", уточни Донев.

Финансовият министър допусна, че в края на 2026 г. бюджетният дефицит може да бъде по-нисък от планираните 5,7% от БВП или 7,2 млрд. евро, ако част от предвидените капиталови инвестиции не бъдат реализирани. Според него това е вероятен сценарий, защото мащабната инвестиционна програма, оценена на над 9 млрд. евро, може да се окаже трудно изпълнима в оставащите месеци на годината.

За опозицията обаче това е “бюджет на нулевите реформи и прогресивния дефицит”.

От „Демократична България“ предупредиха, че страната вече е в процедура по свръхдефицит и подобна бюджетна политика създава риск от по-висока инфлация и ограничени възможности за реакция при евентуално икономическо забавяне.

“Като изпуснеш дефицита, много трудно се връщаш обратно към добрата бюджетна политика - вижте Румъния и Гърция”, коментира Мартин Димитров.

Бившият финансов министър Асен Василев заяви, че проектът не решава основните проблеми на публичните финанси и постави под въпрос начина, по който ще бъдат разпределени средствата за общинските инвестиционни проекти. Според него липсата на ясно разписан списък с финансираните обекти създава риск решенията да се вземат непрозрачно.

От ГЕРБ-СДС също се обявиха срещу проекта. Според партията високият дефицит и новият дълг ще доведат до увеличение на данъците.

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов защити проекта с аргумента, че процедурата по свръхдефицит не е изключение за България.

"Там сме в добра компания. Десет държави са в процедура и в сходна ситуация", каза Проданов и добави, че без мерките на кабинета бюджетният дефицит би бил още по-висок.

Междувременно международната рейтингова агенция Fitch предупреди, че ще следи внимателно развитието на българската фискална политика. В своя оценка агенцията отбелязва, че макар правителството да планира постепенно намаляване на дефицита през следващите години, липсата на достатъчно реформи и ограничената гъвкавост на разходите могат да затруднят постигането на тази цел.

Според Fitch продължителното поддържане на високи бюджетни дефицити би ускорило нарастването на държавния дълг и би увеличило рисковете пред публичните финанси на страната.

Амбициите на правителството са да върне дефицита в рамките на 3 на сто през 2028 г., което е максимално разрешеният размер по Закона за публичните финанси и правилата на ЕС.

Какво е разписано в проекта за Бюджет 2026?

Таванът на държавния дълг е 10,1 млрд. евро с тенденция за увеличение във всяка от следващите две години.
Основните данъчни ставки се запазват без промяна, но има повишаване на осигурителната тежест.
Максималният осигурителен доход се увеличава с 8.9% до 2300 евро, което ще засегне около 200 000 души.
Вдигат се и минималните прагове за осигуряване по професии. Очакваният общ приходен ефект от промените в осигурителните прагове е около 140 млн. евро.
Автоматичните механизми за повишаване на заплатите в публичния сектор се запазват през 2026 г.
Държавните служители вече ще плащат личната част от осигуровките си, но държавата ще продължи да ги компенсира, така че нетният им доход да не намалее.
Минималната заплата се запазва във вече определения ѝ размер за 2026 г., но от следващата година ще отпадне нейното автоматично повишаване като дял от средната заплата за България.
Цените на винетките се увеличават с 30%, разширява се и обхватът на тол системата.