Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
*Статията е обновена в 16:30 ч. на 15.07.2026 г.
Парламентът одобри на първо четене финансовата рамка на държавата, която предвижда дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт.
Законопроектът беше одобрен с гласовете на управляващите от „Прогресивна България“, но получи подкрепа и от депутатите на Делян Пеевски. Останалите парламентарни групи гласуваха против.
Разискванията в пленарната зала продължиха повече от четири часа и преминаха под знака на остър спор за състоянието на публичните финанси, размера на планирания дефицит и липсата на реформи.
Финансовият министър Гълъб Донев за пореден път определи проекта като “бюджет на реалността” и дори го определи като „смел, но не и безразсъден“.
По думите му значителна част от прогнозирания дефицит се дължи на вече поети разходи и приходи, изтеглени авансово през предходната година.
"Тези 4.3 млрд. съществуват и не може да ги изтрием, От тях идва големият дефицит, ако ги махнем той щеше да е 2.9 млрд. евро или 2.3% от БВП", уточни Донев.
Финансовият министър допусна, че в края на 2026 г. бюджетният дефицит може да бъде по-нисък от планираните 5,7% от БВП или 7,2 млрд. евро, ако част от предвидените капиталови инвестиции не бъдат реализирани. Според него това е вероятен сценарий, защото мащабната инвестиционна програма, оценена на над 9 млрд. евро, може да се окаже трудно изпълнима в оставащите месеци на годината.
За опозицията обаче това е “бюджет на нулевите реформи и прогресивния дефицит”.
От „Демократична България“ предупредиха, че страната вече е в процедура по свръхдефицит и подобна бюджетна политика създава риск от по-висока инфлация и ограничени възможности за реакция при евентуално икономическо забавяне.
“Като изпуснеш дефицита, много трудно се връщаш обратно към добрата бюджетна политика - вижте Румъния и Гърция”, коментира Мартин Димитров.
Бившият финансов министър Асен Василев заяви, че проектът не решава основните проблеми на публичните финанси и постави под въпрос начина, по който ще бъдат разпределени средствата за общинските инвестиционни проекти. Според него липсата на ясно разписан списък с финансираните обекти създава риск решенията да се вземат непрозрачно.
От ГЕРБ-СДС също се обявиха срещу проекта. Според партията високият дефицит и новият дълг ще доведат до увеличение на данъците.
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов защити проекта с аргумента, че процедурата по свръхдефицит не е изключение за България.
"Там сме в добра компания. Десет държави са в процедура и в сходна ситуация", каза Проданов и добави, че без мерките на кабинета бюджетният дефицит би бил още по-висок.
Междувременно международната рейтингова агенция Fitch предупреди, че ще следи внимателно развитието на българската фискална политика. В своя оценка агенцията отбелязва, че макар правителството да планира постепенно намаляване на дефицита през следващите години, липсата на достатъчно реформи и ограничената гъвкавост на разходите могат да затруднят постигането на тази цел.
Според Fitch продължителното поддържане на високи бюджетни дефицити би ускорило нарастването на държавния дълг и би увеличило рисковете пред публичните финанси на страната.
Амбициите на правителството са да върне дефицита в рамките на 3 на сто през 2028 г., което е максимално разрешеният размер по Закона за публичните финанси и правилата на ЕС.
Какво е разписано в проекта за Бюджет 2026?
- Таванът на държавния дълг е 10,1 млрд. евро с тенденция за увеличение във всяка от следващите две години.
- Основните данъчни ставки се запазват без промяна, но има повишаване на осигурителната тежест.
- Максималният осигурителен доход се увеличава с 8.9% до 2300 евро, което ще засегне около 200 000 души.
- Вдигат се и минималните прагове за осигуряване по професии. Очакваният общ приходен ефект от промените в осигурителните прагове е около 140 млн. евро.
- Автоматичните механизми за повишаване на заплатите в публичния сектор се запазват през 2026 г.
- Държавните служители вече ще плащат личната част от осигуровките си, но държавата ще продължи да ги компенсира, така че нетният им доход да не намалее.
- Минималната заплата се запазва във вече определения ѝ размер за 2026 г., но от следващата година ще отпадне нейното автоматично повишаване като дял от средната заплата за България.
- Цените на винетките се увеличават с 30%, разширява се и обхватът на тол системата.
Петър Ганев, ИПИ: Обещанията за свиване на разходите в бюджета остават само на хартия
БРАИТ: Първият бюджет в еврозоната може да прогони високотехнологичните инвестиции
Държавата иска общините да съберат всички дължими данъци от гражданите
