Десет урока за утре

Коменатар на водещия на "Седмицата" по Дарик радио - Кирил Вълчев

Discipulus est prioris posterior dies.

Следващият ден е ученик на предходния.

Сентенцията от римския поет Публилий Сир е подходяща в последното издание на „Седмицата“ преди лятната ваканция за обобщение на първата половина на 2020 година, която премина изцяло в живот с новия коронавирус.

Какво следващите дни трябва да научат от предходните?

Първият урок за утре от вчера е, че трябва да знаем истината за днешния ден, в който живеем.

Властите в България упорито продължават да правят и обявяват резултати от тестове хаотично и така плашат хората. През тази седмица бяха обявени 130 случая на заразени на 24 юни и 166 на 26 юни, докато на 16 април е имало 53 случая на заразени и 18 случая на 6 април. Но тестовете на 24 юни са 2946 и на 26 юни 2775, докато на 16 април са 435 и на 6 април са 252. Логично е при много повече бройки тестове да има много повече бройки положителни. Като процент от тестовете, обаче, зараза потвърждават 12 процента на 16 април и 7 процента на 6 април, докато на 24 юни са 4 процента и на 26 юни са 6 процента. 105-те случая на заразени от 2750 теста от днес пък са под 4 процента – три пъти по-малко от средата на април. Впрочем именно 3.5 е средният процент на положителните 4513 случаи от 131 043 тестове от началото на изследванията и затова за никакъв нов пик на заразата през тази седмица не може да се говори.

Освен това кой знае защо властите в България съобщават колко теста са направили, а не колко души са тествани. Все пак, ако тестваш един и същи заразен човек всеки ден, е логично много дни тестът му да е положителен. А положителният тест на човек си остава обявен в бройката, даже после два теста на същия човек да се окажат отрицателни.

Най-сетне каквито и числа да обявяват властите, нищо не е сигурно понеже през ден стават ясни разминавания – само през тази седмица се оказа, че в Пловдив, Сливен и Доспат се обявяват бройки положителни тестове, които после се опровергават с обяснения за грешки.

Това сбъркано обявяване на резултатите от тестовете навява на мисълта, че целта е хората да бъдат държани в страх, да не чуват никакви други новини, особено с проблеми за властимащите, които пък чакат едни големи европари за борба с коронавируса и колкото повече коронавируси намират толкова по-големи ще бъдат европарите дето ще разпределят.

Вторият урок на предходните дни с коронавируса за следващите е, че трябва бъдем внимателни как говорим за деня, в който живеем.

Обявяването на хаотични данни за голяма бройка заразени при всъщност много по-нисък процент положителни тестове спрямо два месеца по-рано – освен, че паникьосва българите – кара чужденците да се откажат от лятна ваканция в България.

А тълкуванията на данните допълнително тези дни объркаха още повече всички – понеже главният санитарен инспектор на 15 юни в Пловдив се тревожеше, че българското общество в много малка част се е срещало с вируса и няма колективен имунитет, а на 25 юни в Бургас беше щастлив, че само един процент от населението в областта се е докосвало до вируса, което превръщало южното Черноморие в сигурна зона за туризъм.

Заради хаоса с данните българите пък през тази седмица започнаха да бъдат поставяни под карантина от Латвия, Естония, Словения, Финландия, Швейцария, а от идния понеделник Кипър ще изисква тест от всеки българин.

Всякаквите отговорни лица най-сетне трябва да започнат да си мерят приказките по брифингите, които очевидно използват за собственото си психическо разтоварване. Вместо да заливат хората с поток на съзнанието като при психоаналитичен сеанс властимащите трябва да започват да използват кратки – все пак брифинг идва от думата за кратък на английски – структурирани послания, които да кореспондират с логични данни.

Третият урок от предходните дни с коронавируса е, че следващият ден трябва да бъде предсказуем.

Миналата събота в „Седмицата“ здравният министър обяви, че няма да предлага удължаване на извънредната обстановка. И заранта на третия работен ден след това по негово предложение правителството прие удължаване на извънредната обстановка. А в събота имаше 81 положителни от 2371 теста, тоест 3.5 процента, докато във вторника преди предложението на министъра положителни бяха 79 от 2776 теста, тоест под 3 процента.

През всичките изминали дни властта в България демонстрира абсолютна непредсказуемост в решенията си – достатъчен е примерът със заповедите за носене на маски, които бяха задължителни една нощ преди отмяната на първата заповед за носенето им, след няколко дни станаха пак задължителни, после ги отмениха на открито, след това и на закрито, сега пак са задължителни на закрито. Във всички случаи заповедите нямаха никаква логична връзка с броя на заразените.

Четвърти урок за следващите дни от предходните е, че трябва да имаме ясен план как посрещаме бедствия като масовите зарази.

Време е да се изпълнят с практическо съдържание кухите концепции, стратегии, програми и съответните обслужващи ги институции със стотици натоварени с тази служба хора, които се оказаха тотално неподготвени за напълно нормалните за човешкия живот бедствия като масовите зарази и неспособни да управляват противодействието срещу просто поредната епидемия в историята на човечеството.

Петият урок от вчерашния ден за утрешния е за здравеопазването.

Подвизите на лекарите, които прекарваха седмици затворени в болниците, трябва да бъдат заменени с политически подвиг здравната система в България да бъде най-сетне смислено подредена. А най-голяма нужда от подреждане се оказа, че имат болниците и в частност инфекциозните отделения на местно ниво.

Инвестициите в болници трябва да бъдат преди тези в стадиони, а в лекари и медицински сестри – преди тези в агитки.

Но намалелите смъртност и отчетена заболеваемост през периода на карантината е и също сигнал, че трябва да има мяра в печалбите от здравето на хората, защото здравеопазването не е пазар, а помощ.

А многопосочните атаки на коронавируса напомнят, че човек има цяло тяло, а не само отделни органи и лечението няма как да бъде по пътеки, които не са свързани една с друга.

Шестият урок, който изглежда следващите дни научиха най-бързо от вчерашните, е за образованието.

Преподаването и изпитването с модерните методи на дистанционното обучение вече работят добре.

Но остава да се премисли какво учат децата, които знаят много за технологиите, но не и да си мият ръцете, за да се предпазват от зарази.

А властимащите трябва занапред да научат, че ходенето на училище е по-важно от ходенето на кръчма и първо трябва да имат отговор на въпроса как се отварят училищата преди да се отворят кръчмите.

Седмият урок от предишните дни с коронавируса е за бизнеса.

Предприемчивите вече замениха ходенето до офиса с дистанционна работа.

Но в България още предстои да се научи урока, че успешни са онези страни, в които бизнесът не разчита на благодеянията на властта, а иска да бъде оставен от нея без товара на излишни данъци и такси, които да му се връщат после на порции от чиновниците.

Осмият урок от вчерашните дни е за управляващите.

Те разбраха колко е важно администрацията да бъде електронна.

Но още имат да научат, че за доброто управление най-важен е личният пример. Няма как да призовават управляваните да не се събират масово, докато управляващите от ГЕРБ правят сбирки в Стара Загора, а опозицията от БСП се изпозаразява на пленум в София. Няма как да убеждават управляваните да останат за ваканцията в България, докато лицата на властта в борбата с коронавируса са на почивка в Гърция. Няма как да искат управляваните да носят правилно поставена маска на лицето, докато депутати и министри сами са без маски в парламента, съмнявайки се в смисъла от носенето им.

А най-трудният урок за политиците е, че истинските герои се оказаха лекарите, които не се тикаха да ги дават лайф и после в новините.

Деветият урок за следващите дни е в областта на правото.

Не бива повече да се повтарят абсурдните и алогични решения и заповеди в борбата с коронавируса, които хората масово не разбираха и затова нарушаваха мерките на властта.

Но много по-големият урок е, че правото трябва да защитава свободата. Защото твърде лесно карантината може да се превърне в средство за изолиране на инакомислещите и за следене на мислещите.

Тепърва предстои и отговорът на въпроса може ли човек да бъде насилствено изследван за коронавирус след като светът отдавна е отговорил, че никой не може да бъде насила изследван за СПИН, който също е заразен и вече 40 години е обявен от Световната здравна организация за световна пандемия с почти 40 милиона болни.

Това, че Ковид-19 поставя свободата под риск написаха в писмо през тази седмица и повече от 500 световни личности като бившият полски президент Лех Валенса, удостоен с Нобеловата награда за мир през 1983 г., беларуската писателка и разследващ журналист Светлана Алексиевич с Нобел за литература през 2015 г., американският актьор Ричард Гиър, бившият американски държавен секретар Мадлин Олбрайт, бившият шведски външен министър Карл Билд.

Десетият урок от предишните дни с коронавируса за следващите е, че човек трябва да се бои от Божието наказание на душата повече от болестите на тялото.

Дните на изолация бяха дни, в които да си отговорим защо живеем.

През тези дни някои се опитаха да ни накарат да повярваме, че най-важното е оцеляването днес.

Опитаха се да скрият истината, че нашият живот е чудо, а не оцеляване.

Опитаха да спрем да вярваме в ангелите.

Хубавото във всичко това е, че този опит не успя.

Доказва го фактът, че снощи край Панчаревското езеро имаше много хора, дошли на новия фестивал „Музи на водата“ на Софийската опера и балет, за да чуят песните от мюзикъла „Мама Миа“ – включително песента на АББА „Имам една мечта“, в която се говори за мечтата за бъдещето.

Това значи, че и сред карантината заради коронавируса мнозина продължават да вярват в ангелите, да виждат чудото, да искат да се справят с всичко, да виждат нещо хубаво във всичко и да имат бъдеще!

„Можеш да вземеш бъдещето дори и да паднеш“ – пеят АББА.

Но затова всеки следващ ден трябва да бъде ученик на предходния.