Деси Стоянова: Малките навици са най-надеждният „автопилот“ в ежедневието

Деси Стоянова е журналист с над 20 години опит, а през последните години посвещава работата си на това да помага на хората да общуват по-уверено и въздействащо. Като част от кампанията на Банкя, посветена на хидратацията*, тя споделя своя личен опит за предизвикателствата на натовареното ежедневие, нуждата от баланс и малките навици, които ѝ помагат да се чувства по-добре – от чашата вода сутрин до умението да си дава време за почивка и възстановяване.

Днес много се говори за „баланс“, но това често звучи като нещо недостижимо. Как изглежда балансът в реалния живот за теб и как успяваш да останеш „в ритъм“ в натоварените дни?

Не знам дали иначе прекрасната и важна идея за баланс между работа и личен живот не започва да се превръща в още едно изискване, което всеки един от нас трябва да покрие. И в още един повод да се чувства виновен или провалил се – независимо коя е посоката, в която не е бил достатъчно „балансиран“.

Абсолютният баланс е химера. Аз вярвам, че вместо да търсим една формула или едно перманентно решение, което да ни осигури „баланс“, трябва да сме гъвкави, да следваме сетивата, вътрешната си потребност и нуждата на житейския момент. Има моменти (понякога цели периоди), които изискват да дадеш повече на работата си и други, в които абсолютен приоритет са близките ти, важните за теб хора, децата ти. Тоест везната натежава в едната или в другата посока. Това е естествено и няма защо да се чувстваш виновен, че в този момент не си в перфектния „баланс“. Опасно е крайното трайно залитане само в една посока (най-често в посока работа), което лишава много хора от шанса да имат смислени и пълноценни отношения с партньорите и децата си.

Имало ли е период, в който си се чувствала напълно изтощена от темпото? Какво научи за себе си тогава?

Имало е и още как. От години работя изключително интензивно. Работата ми и преди, и сега е много изискваща. Освен това съм майка на двама тийнейджъри. За капак съм максималист и перфекционист. Моят вътрешен стремеж по подразбиране е да давам 100% както на работа, така и вкъщи. Това може да бъде изтощително, освен че на практика е непостижимо.

С времето осъзнах, че има едно нещо наречено „достатъчно“. Максимализмът не работи, не може всичко. Важното е да е „достатъчно“ с оглед момента, нуждите, възможностите. Така че това е моят начин – стремя се да правя достатъчно – за децата си, за работата си, за самата себе си. Като няма да лъжа, по отношение на последното невинаги успявам да направя достатъчно.

След хиляди часове ефир и работата ти с хора днес – какво според теб най-често пречи на хората да общуват уверено?

Има хора, които са по-уверени и други, които са склонни да се съмняват в себе си и това ги прави по-неуверени в комуникацията. И пред едните, и пред другите има рискове. Уверените могат много лесно да се окажат на ръба на самонадеяността и често (в контекста на публичното говорене) подценяват подготовката, което води до по-неефективна комуникация.

По-неуверените пък имат твърде много вътрешни спирачки и трудно се осмеляват да вземат думата. Гласовете им по-рядко се чуват. А това е много тъжно, когато става дума за стойностни хора и добри професионалисти, които имат какво да кажат и има защо да бъдат чути. Аз помагам точно на такива хора да изградят своята увереност, за да могат да общуват по-ефикасно и успешно със своите публики.

Твоите обучения са много практични и човешки, а не „корпоративно сухи“. Защо това беше важно за теб?

Защото целта на моите обучения е да донесат реална практическа полза на хората, които преминават през тях. Да си тръгнат не само по-знаещи, но и по-можещи. Уменията за публично говорене и презентиране са като всяко друго умение - израстването се случва в практиката. Затова съм се постарала курсовете ми да дават приложими знания, подкрепени с примери в съчетание с достатъчно много тренинги. Тренингите позволяват на участниците незабавно да приложат на практика похватите, които коментираме.

Имаш ли чувството, че днес хората говорят повече, но се чуват по-малко?

Така е за съжаление. Но проблемът не е само в това, че живеем във все по-шумна среда, в която е трудно на единичния глас да пробие. Проблемът е и в начина, по който говорим – независимо дали става дума за междуличностната ни комуникация или за изява пред публика. Хората непрекъснато допускат едни и същи грешки и след това страдат или се ядосват заради това, че са останали „нечути“. За да те чуят, трябва да те разберат. За да те разберат, трябва да говориш на техния език. И трябва да си им дал причина да искат да те слушат.

Какво означава „грижа за себе си“ за теб днес и кой е най-ценният навик, който си изградила през последните години?

Грижата за себе си предполага да правиш достатъчно както за тялото, така и за съзнанието си. Аз искам да съм здрава и да съм в добра кондиция, да имам енергия и да се чувствам добре в кожата си. Това предполага достатъчно движение и спорт, достатъчно вода и достатъчно време за почивка. Това е светата троица на всекидневната грижа за себе си. По отношение на спорта и почивката имам още какво да правя, но по отношение на водата съм желязна.

Кога осъзна, че хидратацията не е просто „да пиеш вода“, а ключов фактор за начина, по който се чувстваш?

Аз дълго време бях от хората, които не пият достатъчно вода, въпреки че много добре знаят, че трябва и е полезно. Пиех чак когато ожаднея и започне да ми става лошо. Бях много изненадана, когато най-сетне приложих съветите, които бях чувала хиляди пъти. Беше в първите ми години като водещ на „Преди обед“. Установих, че когато започна деня с чаша вода, добавя още една-две преди ефир и не забравям да пия по време на самия ефир, се чувствам много по-добре.

Имаш ли свои малки правила или ритуали, които ти помагат да не забравяш да пиеш вода през деня?

Навикът е незаменим помощник. След като го изградиш, той те води. От чашата вода сутрин, през винаги да имам чаша или бутилка с вода под ръка, когато съм в движение, до това задължително да си приготвям вода, когато сядам за по-дълго пред компютъра или започвам няколко часово обучение – навикът работи и всичко се случва без особено усилие.

В забързаното всекидневие често пренебрегваме най-базовите неща. Защо според теб точно водата остава толкова подценена и какъв би бил твоят съвет към хората за по-добър ритъм през деня?

Склонни сме да подценяваме простите и лесни решения, точно защото ни се струват твърде прости и лесни. Случаят с водата е такъв. Толкова е лесно и е толкова достъпно, че много хора подценяват важността на това да приемат достатъчно вода.

А това, което препоръчвам на всеки, е да си създаде навици за пиене на вода. Изисква усилие и дисциплина докато ги изградиш, но след това те се превръщат в надежден автопилот, който те движи напред.

Хората, които тепърва искат да изградят по-добри навици за хидратация, могат да открият полезна информация, съвети, лесни и практични идеи как да превърнат пиенето на вода в естествена част от ежедневието си, на страницата на Банкя.

*Това съдържание е част от кампанията на Банкя, посветена на хидратацията. Интервюираният участва в нея по силата на търговско споразумение. Изразеното мнение и гледни точки отразяват неговите професионална експертиза и лични възгледи.