Служебният премиер и министър на външните работи Димитър Главчев пристигна във Вашингтон, където ще участва в Срещата на върха на НАТО.
В американската столица се очаква да присъстват 36 правителствени и държавни ръководители.
В делегацията, водена от Главчев, участват министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, заместник-министрите на външните работи Мария Ангелиева и полк. Невяна Митева и заместник-министърът на отбраната Аделина Николова.
Очаква се Съединените щати и съюзниците им от НАТО да обявят тази седмица нови мерки за укрепване на украинската военновъздушна отбрана.
Това стана ясно от изказване на американския президент Джо Байдън. Думите му идват ден след като Русия порази детска болница и родилен дом в Киев, убивайки 41 души.
Според предварителна информация - САЩ, Германия, Румъния и други страни ще предоставят четири ракетни системи Patriot за ПВО. Още една система може да бъде доставена от Израел, които разполагат с по-напреднала защита на своето въздушно пространство.
Очаква се и новият пакет военна помощ да включва ангажимент за инвестиране на поне 40 млрд. евро през 2025 г. в помощ на Украйна от страните от НАТО. Това стана повод и за раздор между Румен Радев, от една страна, и служебният кабинет и парламентарните сили от друга.
Въпросът дали НАТО ще покани Украйна за свой член е по-проблематичен. На последната си среща на върха държавите се съгласиха да работят за бърз процес по евентуалното присъединяване на Киев, но резултат не се очаква в скоро време.
Според предварителните преговори по текста на общата декларация - очаква се тя да подчертава "необратимия път на Украйна към членство", но не и ясен срок.
За първи път НАТО изрази подкрепата си за присъединяването на Украйна към военния съюз през 2008 г., но не предложи конкретнa дата.
Срещата на върха във Вашингтон ще бъде "деликатно упражнение по семантика", коментират наблюдателите. Официална покана за присъединяване няма да бъде отправена към Украйна, тъй като няколко държави все още се противопоставят на тази стъпка.
САЩ и Германия вече заявиха, че първо искат да видят повече реформи от правителството в Киев, свързани с антикорупционна дейност и спазване на върховенството на закона.
От началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. западните държави предоставиха значителна военна помощ на Киев. Последните доставки обаче бяха възпрепятствани заради блокажа от някои страни от Европейския съюз и членове на Конгреса на САЩ. Тези забавяния имаха пагубни последици на бойното поле за Украйна, която се опитва да отблъсне руската агресия.
Ключово предизвикателство за лидерите на срещата на върха във Вашингтон ще бъде как да институционализират подкрепата си за Украйна, като същевременно я предпазят от потенциални политически рокади - през ноември в САЩ предстои оспорвана президентска надпревара между Джо Байдън и Доналд Тръмп.
Преди дни генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че "сигурността не е регионален, а глобален въпрос".
"Сигурността на Европа засяга Азия, а сигурността на Азия засяга Европа", добави още той.
Едва през 2019 г. алиансът за първи път официално определи Китай като фактор, който дава възможности, но и провокира опасения.
На срещата на върха тази седмица за трети пореден път ще присъстват лидерите на Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия - нито една от които не е член на НАТО. Лидерите от Алианса виждат в Китай предизвикателство, но далеч не са наясно как да се справят с него. Сътрудничеството с четирите индо-тихоокеански партньори на НАТО остава ограничено.
Очаква се разработването на по-ясна стратегия по отношение на Китай ще бъде сред приоритетите на участниците в тазгодишната среща на върха.
Междувременно Китай и Беларус започнаха съвместни военни учения, които се провеждат в Брест - само на няколко километра от границата на Полша, държава членка на НАТО. Очаква се те да продължат до 19 юли.
"Няма как да простим": Русия удари детска болница и родилен дом в Киев
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
