- Управителят на БНБ Димитър Радев е категоричен, че дори да има повишаване на инфлацията след приемането на еврото, ще е незначително и краткотрайно.
- Лихвените проценти у нас и в еврозоната са близки до неутралното равнище, което намалява рисковете за икономиката.
- В следващите месеци инфлацията ще се влияе главно от външните цени и вътрешните разходи, като рискът от големи различия с еврозоната остава нисък.
- Българската народна банка ще следи отблизо двойното обозначаване на цените в левове и евро, но опитът на други страни като Хърватия показва, че ефектът върху инфлацията е минимален и временен.
- Радев подчертава, че условията при приемане на еврото в България се различават от тези в Хърватия, но това няма да промени подготовката и процеса.
- България влиза в еврозоната с „много солидни“ макроикономически основи – стабилен банков сектор, нисък публичен дълг и устойчива икономика.
Дори да има повишаване на инфлацията в България в резултат на приемането на еврото, то ще бъде незначително и краткотрайно, коментира управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за MNI EM. Според него лихвените проценти у нас и в еврозоната са близки до неутралното си равнище, което допълнително ограничава рисковете.
Годишната инфлация в България достигна 4% през март заради промени в административно определяните цени и края на антикризисните ковид мерки. През април обаче спадна до около 2.8%. Това съвпада с целите на Европейската централна банка за стабилност на цените.
Димитър Радев отбеляза, че в следващата година и половина инфлацията ще се определя от външната динамика на цените и вътрешните фактори, влияещи на разходите. „Рискът от силно изразени инфлационни различия с еврозоната остава относително нисък“, категоричен е управителят на БНБ.
Централната банка ще следи внимателно процеса на двойно обозначаване на цените – в левове и в евро, който предстои с приемането на единната валута. Опитът на други страни, в това число Хърватия, сочи, че ефектът върху инфлацията е „като цяло незначителен и краткотраен“.
Димитър Радев посочи разликите между условията, в които Хърватия прие еврото и тези, в които България се присъединява към еврозоната. В първия случай това е станало в условия на световна инфлация и липса на стоки, докато България приема европейската валута в период на геополитически рискове. Това обаче не трябва да променя основите на прехода, коментира Радев и добави:
„Не очакваме съществени разлики от опита на Хърватия по отношение на техническите и институционалните аспекти на приемането на еврото, тъй като процесът е съвсем ясен и България е добре подготвена.“
След решението да се намалят задължителните резерви от 12% на 1%, в банковата система у нас ще остане достатъчно ликвидност, която няма да „загрее“ излишно икономиката и да вдигне цените. Радев увери, че пълното следване на паричната политика на ЕЦБ ще гарантира плавна трансмисия към българската икономика.
Стабилният банков сектор, ниският публичен дълг и устойчивата икономика са сред аргументите на БНБ, че България влиза в еврозоната „с много солидни макроикономически основи“. Радев подчерта, че не вижда причини за притеснения или нужда от спешни действия от страна на ЕЦБ.
Той отрече и слуховете, че решението за отпадане на лева е непопулярно. Според него някои политически сили използват темата за краткосрочни печалби, но в парламента няма мнозинство срещу еврото.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
