Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
На 1 февруари България отбелязва Деня на почит към жертвите на комунистическия режим. На тази дата през 1945 г. са изпълнени първите смъртни присъди на 147 души от т. нар. Народния съд - инструмент за политическа разправа, наложен от СССР с цел елиминиране на политическия, военен и интелектуален елит на страната.
Убити са 67 депутати, над 20 министри, тримата регенти на непълнолетния цар Симеон II,трима премиери от военния период, десетки офицери, магистрати, публицисти и издатели на вестници.
Няма друга държава в Европа, където да са осъдени и екзекутирани цели правителства, както се случва у нас.
Сред осъдените политици са министър-председателите Богдан Филов, Иван Багрянов и Добри Божилов. Присъдите са издадени без реална защита за подсъдимите, с предварително определен изход. Те са разстреляни един по един пред яма от бомбардировките край Централните гробища.
Над 2700 души са екзекутирани по-късно по силата на присъдите на т.нар. Народен съд, организиран от правителството на Кимон Георгиев. Той взима властта с преврат на 9 септември 1944 г. в България, която по това време е окупирана от съветската армия.
Народният съд е действал като репресивен орган, за да унищожи политичския и военния елит и всякакви обществени кръгове, които са могли да се противопоставят на утвърждаването на комунистическия режим в страната.
Той е създаден в нарушение на тогавашната Търновска конституция като извънреден съд, който тя не позволява, но и размерът и броят на присъдите се диктуват от съветски гражданин и комунистически функционер Георги Димитров.
Снимка от заседание на Народния съд, archives.bg
Много от обвинените и арестувани от него изчезват безследно още преди присъдата им да бъде произнесена. Десетки хиляди души са изселени само за няколко месеца.
Извънредният репресивен съд, действал в периода между декември 1944 г. и април 1945 г., арестува 28 630 души и издава 9155 присъди. От тях 2730 са смъртни присъди, 1305 - за доживотен затвор, а останалите - за лишаване от свобода от 1 до 20 години.
Затвор е налаган дори за бележити личности с исторически заслуги за България като бившия председател на Народното събрание Димитър Пешев, който има личен принос за спасяването на българските евреи от изтребление в нацистките концлагери. Пешев е осъден за "фашистка дейност и антисемитизъм" и е освободен едва след като еврейската общност се застъпва за него пред доминираната от комунистите власт на Отечествения фронт (ОФ).
Денят на почит към жертвите на комунизма се отбелязва с решение на Министерския съвет от 20 януари 2011 г. по предложение на президентите Желю Желев (1990-1997 г.) и Петър Стоянов (1997-2002 г.).
През 2000 г. България прие специален закон, който обявява комунистическия режим в България за престъпен, а Българската комунистическа партия - за отговорна за управлението между 1944 и 1989 г., довело страната до национална катастрофа.
В закона са описани и някои от престъпленията на комунистическия репресивен апарат срещу гражданите на България, извън нарушаването на граждански права, отнемането на всяка възможност за свобода на словото и нарушенията на основни принципи на правовата държава:
- екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
- освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
- лишаване от право на собственост;
- възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
- възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
- лишаване от гражданство;
Датата 1 февруари 1945 г. остава в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди. Протокол от екзекуциите няма. Осъдените са лишени и от възможността да прегърнат за последно родители, деца и съпруги. А близките – от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.
За цената на първото освобождение - от автора на "Второто освобождение"
