Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Здравка Евтимова е една от най-добрите съвременни български писателки, автор на къси разкази, публикувани в десетки страни по света, и на романи, публикувани в България и САЩ.
Публикуваме речта на Здравка Евтимова от церемонията в памет на Васил Левски, 19 февруари 2020 г.
"Днес сме се събрали да почетем 147 години от гибелта на Апостола. Преди около седмица екип български учени, български историци откриха в османските архиви в Истанбул нови документи, които хвърлят силна светлина върху мащаба на стройната мощна организация, която Васил Левски е създал.
Да, има предателство. Но ние трябва да мислим за силата, за мощта на създаденото от Левски. Аз се питам - помни ли някой името на робовладелеца, чиято собственост е бил робът Спартак? Помни ли някой името на патриция, чиято собственост е бил Езоп? Не го помним.
Ще запомни ли България името на предателя на Левски? Ако сравним това създание с червей, ще обидим червея.
Aко сравним предателя с кал, ще обидим калта.
Моят баща се казваше Васил. Когато се роди малкият ми син и го кръстихме Васил, баща ми - електротехник от Перник - каза "Здравке, гледай това дете. То не носи само моето име, а носи името на Апостола. Гледай го така, че да стане свестен човек. И костите на Дякона да не се срамуват от него".
Днес ние сме тук, имаме деца. Наша задача е да ги възпитаме така, че те да не се научат на унизително пълзене. Да не се научат на раболепничене пред силните на деня. Нека всички деца, родени под българско небе, имат свободата. Какво е свободата днес? Свободата днес са знанията и уменията, които имаме. Никой не може да ни ги отнеме. Свободата днес е единствената валута, единствената разменна монета, която отваря вратите на България навсякъде по света.
Аз си мисля за корумпираните, онези, които късат плът от плътта на България, които крадат от новородените, които крадат от болните, за да пушат пура, която струва 2000 евро, онези, които имат къщи, тънещи в разкош, но в основата на тези къщи са окрадените пари на болни деца, които чакат много често напразно избавление от болката. Не, България не е по-слаба от предателството. България живее и днес. Почтеността и достойнството живеят и днес. Нито едно бойно знаме, независимо колко голямо е подразделението, не е пленено в битка.
Умирали са 7-8 знаменосци, предавали са знамето един на друг, и то ненакърнено е запазвало свободата, такава, каквато Апостолът ни е завещал.
Днес политиците имат много силен шанс да живеят и работят така, че утре България да назовава с имената им улиците, по които децата отиват на училище, площадите, по които младите и старите срещат любовта и радостта. Искам да кажа за ония българи, които днес не са с нас, а са в чужбина, но те знаят онази пътечка пред родния дом. Те знаят, че няма някой, който да е по-голям от българския изгрев. По-голям и по-красив от българския залез, когато това е залез с достойнство. Защото в залеза се ражда нова България. Защото ние сме научили младите да не се кланят. Аз го вярвам. Искам моите деца да са такива. Искам младите, които срещам да са такива. И много често те са такива.
„Приятелят ми Левски“, пише Ботев, „беше нечут характер. Студ. Дърво и камък се пука от студ, а той пее.“
Нека когато ние сме най-смазани. Когато сме най-долу. Когато сме в мизерия. Да не се прекършим, да не се предаваме. Да мислим и за Левски. Да мислим за нашето бъдеще. Да мислим за децата си, да мислим за България.
И нека знаем какво е казал Ботев:
„Българска майка юнашка. Какви деца е раждала българска майка юнашка. Какви е момци хранила. Хранила, храни и днеска нашата земя хубава.“
И ние днес тази вечер не сме се събрали да отбележим 147-годишнината от гибелта на Апостола. Ние днес сме се събрали да ознаменуваме безсмъртието на България. То е в усмивките на нашите деца. Благодарим ти, Апостоле"
