Снимка: © Getty Images

Липса на резултати в борбата с корупцията, ниско доверие в институциите, липса на отчетност на главния прокурор и липса на прозрачност относно собствеността на медиите – това са само четири от няколкото ключови точки в доклада на Европейската комисия за върховенството на закона в България.

Той бе публикуван на 30 септември и в обем от 20 страници от Брюксел описват липсата на резултати от регулиране на лобизма у нас, проблемното функциониране на Висшия съдебен съвет и други проблеми. Според ЕК – българите протестират заради липсата на наказания за политическата корупция.

„Липсата на резултати в битката с корупцията е един от ключовите въпроси, повдигнати от протестите, които започнаха през лятото на 2020 г. Очаква се от властите да постигнат последователни успехи с окончателни присъди по корупционни дела от висок ранг“, гласи документът от Брюсел. "Трябва да се постигне значителен напредък относно обвиненията пред съда на заподозрени за корупция по високите етажи, а институциите да получат достатъчно ресурси, за да се борят с корупционните практики".

Той не замества Механизма по сътрудничество и проверка, който от ЕК налагат на България още от 2007, когато страната ни стана член на ЕС.

Ключова точка от доклада е отчетността на главния прокурор. От Европейската комисия отбелязват, че България години наред е правила реформи в съдебната власт, но все още обвинител номер едно има значително влияние. Всички прокурори и следователи са му подчинени и той може да поправя или отменя решенията на всеки от тях.

От Брюксел отбелязват, че структурата на Висшия съдебен съвет може да ограничи независимостта на съдиите, защото те не са защитени от натиск от страна на правителството, парламента, а и от главния прокурор. Затова стават обект на атаки и публични критики.

Споменат е казусът „Апартаментгейт“ и становището на КПКОНПИ, че замесените в имотния скандал не са в ситуация на конфликт на интереси. Няма обаче коментар или оценка. Казва се само, че едва 18% от българските граждани имат доверие на антикорупционната комисия. Цитирани са данни от последното проучване на „Евробарометър“, което все пак показва подобрение – миналата година само 14 на 100 от сънародниците ни са вярвали, че комисията може да пребори корупцията.

Новата точка в доклада представлява обърнатото внимание върху медиите. Правната рамка за защита на журналистите от политическа намеса не забранява политици да притежават медии, а има доказателства за връзката между политици и медийни компании, пише в документа на ЕК. Не са посочени конкретни имена като това на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Голям проблем са физическите нападения или атаки онлайн срещу журналисти, отчитат от Брюксел. Конституционните гаранциии за медийния плурализъм не се прилагат ефективно в голяма част от случаите, а също така няма прозрачност за собствеността на медиите, пише в документа на ЕК.

„Когато става дума за нарушения на върховенството на закона, Европейската комисия играе роля на явен защитник. Няма да се колебаем да започнем наказателни процедури и да продължаваме дискусиите по чл. 7“, каза зам.-председателят на ЕК Вера Йоурова, говорейки за члена от Договора за ЕС, който определя действията при нарушаване на ценностите на общността.

„Затова се нуждаем и от условия в Многогодишната финансова рамка, за да се справяме с тези злоупотреби, които увреждат финансовите интереси на ЕС“, каза още тя, намеквайки за обвързаността между върховенството на закона и отпусканите от Европейския съюз средства на държавите членки.

Правосъдният министър Десислава Ахладова нарече доклада на ЕК „положителен и обективен“. Според нея той е „ясно очертаващ резултатите от сътрудничеството с Европейската комисия“. 

„ЕК акцентира върху сфери, които спазват върховенството на правото в ЕС. Тези области съвпадат с приоритетите на правителството“, посочи тя, цитирана от bTV. „ЕК приветства реформата на антикорупционното законодателство и институционалната рамка в България“.

Прочети