Две изложби на буквари отбелязват 1170 години от създаването на българската азбука

Софийският университет "Св. Климент Охридски" представя изложбата "Българските буквари" от епохата на Възраждането до края на XX век посветена на 1170-ата годишнина от създаването на българската азбука. Експозицията е подредена ден преди празника на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май - в Галерията на открито в Градската градина пред Народния театър "Иван Вазов. Изложбата „Българските буквари“ е организирана съвместно от Университетската библиотека, Факултета по славянски филологии, Факултета по класически и нови филологии и отдел „Информация и връзки с обществеността“ и може да бъде разгледана от 23 май до 5 юни.

От средата на м. май до края на м. юни в Централната университетска библиотека е подредена изложбата „А, Б, В. Буквари. Автори. Изследователи“. Сред експонатите са различни издания на възрожденските буквари, буквари от ХХ и ХХI век, буквари за възрастни, за деца със специални образователни потребности, помагала за обучение на български език в чужбина. Представени са и публикации за авторите и съставителите на буквари, научни изследвания за принципите, вида и структурирането на учебния материал и възприетата методика на преподаване. Изтъкнат е приносът на преподавателите от Софийския университет „Свети Климент Охридски“ като автори, съставители и изследователи на буквари.

Най-старите екземпляри в изложбата са "Букварь славенскими, греческими, римскими письмены, учитися хотящим", издаден през 1701 г., и буквара на Марко Теодорович, отпечатан във Виена през 1792 г.

Централно място в изложбата имат първото и последващи издания на "Буквар с различни поучения" на д-р Петър Берон, "Славеноболгарское детоводство" на Неофит Бозвели, букварите на Найден Йоанович, Константин Теодорович, Павел Калянджи, Кузман Шапкарев, Христо Данов, Рашко Блъсков и Георги Бусилин.

Тя е най-голямата академична библиотека в България. Създадена едновременно с Висшето училище в София през 1888 г. и е втората по големина библиотека в страната. Съхранява над 2 700 000 тома - многоотраслов фонд на различни езици от научна и учебна литература, старопечатни и електронни издания.

През последната година в библиотеката са създадени две лаборатории, оборудвани с най-новата за страната техника за дигитализация на документално наследство и за консервация и реставрация на книжовни паметници. Библиотечните специалисти са изградили 20 дигитални колекции с над 25 000 ресурса, като повечето от тях са свободно достъпни.