Движение, сън, стрес: Три аларми за здравето на българите

"Твоят бъдещ лекар използва ChatGPT, за да завърши медицина, така че по-добре започни да се храниш здравословно" - вероятно сте попадали на този виц онлайн.

Но колкото и да се шегуваме с технологиите, истината е, че именно те все по-често играят ролята на съюзник, когато става дума за грижа за себе си. Не е нужно да чакаме диагноза, за да разберем какво се случва с тялото и психиката ни – понякога е достатъчно да погледнем екрана на часовника на китката си.

И като говорим за умни часовници, се спираме на новия модел Huawei Watch 5, който измерва разнообразни физиологични показатели - сърдечен ритъм, нива на стрес, сън, кислород в кръвта (SpO₂), артериална ригидност, дишане и дори прави електрокардиограма, при това с висока точност и в реално време.

Всички тези данни се систематизират и визуализират в приложението Huawei Health, което предлага ясен и лесен за ориентиране изглед с графики, анализи и препоръки.

Устройството е съвместимо както с Android, така и с iOS, което го прави удобен избор независимо от телефона.

Когато системата започне да разпознава емоционални модели, натрупани с времето, вече не говорим просто за данни, а за нов тип разбиране за самите себе си и опознаване на тялото ни.

Няма нужда да се плашим нито от технологиите, нито от редовната грижа за себе си, дори когато прикриваме притесненията си с чувство за хумор. Имаме нужда най-вече от постоянство в желанието за промяна към добро.

Това е един от изводите, които се виждат от Европейското проучване на здравното поведение за 2025 г., проведено от Ipsos по поръчка на Huawei в осем държави - България, Великобритания, Германия, Франция, Полша, Испания, Румъния и Турция.

Интервюирани са общо 1004 българи на възраст между 18 и 64 г. и отговорите очертават картина, която изглежда като "тиха здравна криза". Или като належаща нужда да поговорим за това, че сме способни да се подобрим.

Проучването осветява къде са най-големите пропуски в няколко конкретни области - физическа активност, управление на стреса, качество на съня и профилактични прегледи.

Изненада: Българите са учудващо доволни в своето лично възприятие за "добра форма" и "здраве" (66% са с висока оценка за себе си, а 20% с отлична). Само че обективните физически показатели са относително по-неблагоприятни от тези на другите изследвани нации.

Още една изненада: Французите, които често са смятани за хора в завидна физическа форма, с близка до Средиземноморската диета и добра култура на движение, показват в отговорите си неочаквано ниска увереност в личното си здраве.

Не можеш да контролираш онова, което не можеш да измериш - независимо дали в София или в Париж. И то - да го мериш последователно и точно, а не на око или по вътрешни предположения.

Затова и проучването на Huawei обръща специално внимание не само върху националните особености или разликите между възрастовите групи, а върху още един елемент - как хората, които ползват смартчасовници, се различават от всички останали.

Въпросът не е свързан само с физическото благосъстояние, а и с емоционалния баланс – нещо, което обикновено остава невидимо, но има осезаем ефект върху здравето ни.

Затова смартчасовниците на Huawei предлагат не само функция за измерване на стреса (на база на сърдечен ритъм и ритъм на дишане), но и нова, допълнителна възможност – Emotional Wellbeing.

Тази функция е налична в сериите Watch FIT 4 и Watch 5 и проследява как се чувстваме в по-широк контекст, като анализира дългосрочни модели на поведение и състояние.

Данните се събират от различни параметри и се класифицират в три категории: приятно, неутрално и неприятно емоционално състояние.

Стресът, с който започнахме да свикваме

36% от българите съобщават за високи нива на стрес – едно от най-високите нива сред останалите анкетирани в Европа.

Като се има предвид разпространението и последиците от стреса, изглежда, че мнозина са свикнали с него, което се отразява в сравнително балансирано разделение между доволни (26%), недоволни (36%) и неутрални (38%).

Само 4% от населението знае, че смартчасовниците могат да измерват нивата на стрес, а при активните потребители на този тип устройства информираността е значително по-висока - 60%.

Важно е да се отбележи, че двете функции не са едно и също: Stress измерва текущото напрежение в момента, докато Emotional Wellbeing показва как се е променяло общото ни състояние с времето. Тоест не просто как сме, а как сме били – и защо.

При по-продължителна употреба – над две седмици – системата започва да разпознава повтарящи се състояния и дори може да подаде сигнал при индикации за тревожност или депресия.

Изследваните хора в България са 21% със затлъстяване и общо 52% с тегло, което е над нормата.

Оказва се, че значително по-голям брой хора с наднормено тегло се срещат сред потребителите на смартчасовници в частта на изследването в България.

Това се отличава от масовото възприятие за продукта като предназначен за "свръхчовеци", които едновременно спортуват активно, управляват бизнес календара от китката си и следят основните си здравни показатели минута по минута. Истината е, че няма идеал - само стремеж към подобряване, с осъзнаване на проблема и с търсене на адекватна информация.

По-голям процент жени са в категорията с нормално тегло или са по-слаби, докато по-голям процент мъже са над нормата. Колкото повече напредва възрастта, толкова по-рисково е наддаването на килограми.

Звучи лесно да се грижиш за себе си, но данните разкриват някои съвсем реални трудности:

• огромно мнозинство от интервюираните признават връзката между начина на живот и по-доброто здраве, но много по-малко са склонни да осъзнаят, че личните им житейски избори (спорт, хранене, сън, прегледи, имунизации, ограничаване на цигарите и алкохола) имат дълбоко въздействие върху състоянието им;
• 53% от българите не подозират каква е препоръчителната честота на профилактични прегледи. Оказва се, че мнозинството погрешно смята, че нормата е прекалено висока - 3-4 пъти в година, докато официалната препоръка е за веднъж годишно;
• само една четвърт от българите са информирани каква е препоръчителната физическа активност, която би била полезна за тяхното здраве - и ходенето е най-често споменаваният пример. Добрата новина е, че 55% от интервюираните хора в България отговарят не само минималния праг на редовно движение, а дори участват в упражнения с висока интензивност - поне според данните на изследването.

Мотивацията излиза на преден план като основното предизвикателство, за да се стигне до подобряване на тези показатели.

Само един от всеки четирима души казва, че не е доволен от времето, което прекарва във физическа активност всеки ден. А това е само един от факторите, по които българите имат нужда от промяна.

Сънят, който никога не достига

Повече от половината българи не знаят каква е препоръчителната продължителност на съня според международните здравни стандарти - между 7 и 9 часа на нощ.

Жените показват по-високо ниво на осведоменост по темата, но също така са по-склонни да страдат от недоспиване. Общо 35% от хората в България, участвали в проучването, казват, че спят по-малко от 7 часа на нощ.

По-младите хора имат по-здрав сън от хората над 50 г., но те се оплакват от проблеми с концентрацията и психичното благосъстояние.

Около 20% от всички интервюирани в България признават, че не са доволни от качеството на съня си или от времето за отмора - нещо, което вече лесно може да се проследи обективно с помощта на инструменти като смартчасовници.

Да потърся ли лекар, ако "нищо ми няма"?

България е страната в изследването с най-ниска осведоменост за това колко често е добре да се прави здравна профилактика - и все пак респондентите в България твърдят, че средно посещават лекар около два пъти годишно.

Най-младата възрастова група 18-29 г. са най-несигурни в представите си колко често е редно да си правят профилактични прегледи.

Една четвърт от хората изобщо не следват препоръката да посещават личния си лекар поне веднъж на година.

От какво страдат българите?

Телесното тегло, почивката и спокойствието са най-често споменаваните здравословни проблеми.

Като цяло, жените са по-склонни да говорят за симптоми, свързани с влошаване на здравето - особено в области като контрол на теглото, нарушения на съня, стрес, енергийни нива, релаксация, фокус, външен вид (кожа, коса, нокти и фигура), мобилност и имунитет.

По-възрастните хора по-често изпитват проблеми с контрола на теглото и проблеми със ставите, костите и гръбначния стълб, по-малък брой от тях съобщават за трудности с фокуса и вниманието.

Тези, които използват смартчасовници, по-рядко се оплакват от проблеми с теглото, притеснения относно приема на вода, проблеми с мускулната маса или нередовен сърдечен ритъм.

Какво ги спира да променят начина си на живот?

Мнозинството от хората, които притежават умни часовници, не показват данните им на своя лекар - една от причините е, че се опасяват от това, че професионалните медици биха подценили информацията от тези устройства.

Интересното е, че цели 51% от собствениците им са резервирани относно точността на данните - най-висок дял на скептиците сред всички анкетирани държави.

Разбирането за някои ключови здравни показатели също си остава на ниво "интуиция", вместо на солидна информация.

50% от хората в България никога не проследяват стреса, а 29% не успяват да следят съня си.

А всъщност - вече има достатъчно точни инструменти за измерването им.

Ако нивото на стрес остане високо за по-дълго време, часовникът може да изпрати напомняне за кратка пауза – с идея да се намали напрежението в реално време. Въпреки това, изследването показва, че 43% от хората в България изобщо не са запознати със здравните функции, които предлагат смартчасовниците. А те се оказват ефективен инструмент за насърчаване на по-здравословен начин на живот – повечето потребители споделят, че след започване на употребата им са подобрили физическата си активност и съня.

43% от редовните им потребители в България казват, че вече правят повече упражнения, 38% - че се грижат повече за съня си, 26 на сто - че са променили диетата си.

Основният мотиватор за покупката остава стремежът да се подобри здравето, а не само наблюдение на активността, повишаване на производителността или просто мода.

С други думи - не се притеснявайте, ако бъдещият ви лекар ползва AI, за да учи, или носи смартчасовник, за да следи здравните си параметри. Това не е слабост.

И това означава, че първата стъпка в правилната посока вече е направена. А сега е ред на втората - постоянството.

Функцията Emotional Wellbeing, която знае повече за мен, отколкото самата аз

Huawei Watch 5 – смартчасовник за онези, които никога не са носили часовник

Емилия Кирилова: Смартчасовникът не замества лекаря – той е партньор в грижата за себе си