Все повече хора откриват нов начин да общуват със себе си чрез технологии - особено когато тези технологии са не просто устройства, а партньори в грижата за здравето и емоциите. Huawei Watch 5 е пример за такъв подход – с функциите за емоционално състояние, с мотивацията за движение и сън, с деликатните сигнали, които не заместват лекар, но ни приканват към повече внимание и грижа към себе си.
Емилия Кирилова е маркетингов директор на Huawei за България и Северна Македония. С нея разговаряме за личния ритъм, хипохондрията, постоянството и какво всъщност измерва един смартчасовник.
Еми, на форума „Жени без пауза“ каза нещо, което много ми хареса – че новите смартчасовници не трябва да ни превръщат в хипохондрици. Но как да удържим този баланс – между това да се грижим за себе си осъзнато и това да не се тревожим излишно, когато имаме данни за здравето си буквално на китката?
Не мисля, че един часовник може да ни промени толкова, поне не в такава степен. Важно е да си напомняме две неща. Първо, това е просто едно устройство. Много красиво, много способно, но все пак едно устройство, и данните му са предимно за справка.
Второ, никога да не вадим каквото и да е от контекста. Думи, изявления, в случая и данни. Всеки човек е уникален и всички данни, включително засичаните от часовника, са част от цялостната ни физическа и психична система, не трябва да се интерпретират изолирано. Както е и с всяко медицинско изследване, между другото. Най-важно е да следим тенденциите.
Ако нещо е нормално за нас и сме здрави и изведнъж то започва да излиза извън нормите, и то не инцидентно, е добре да се консултираме с лекар. Един часовник може да бъде много добър мотиватор - да се справяме по-добре, да постигаме повече. С други думи, той трябва да ни окуражава, не да ни плаши и стресира.
Все повече се говори за емпатична технология. Не просто умен часовник, който отчита числа, а устройство, което „разбира“ човека, който го носи. Как Huawei гледа на тази посока – не само като функционалност, а като отношение?
Според мен смартчасовникът работи за най-важното отношение - това към самите нас. Чрез него се опознаваме по-добре, започваме да се грижим по-добре за себе си, да се харесваме и да се обичаме повече.
За мен това е основната линия, по която се случват нещата. След това идват различни закачки, например известното коте Феликс, което отразява текущите ви емоции - това е специален интерактивен циферблат, свързан с новата функция Еmotional Wellbeing, който по същество много напомня на едновремешните тамагочита. Тук обаче котенцето носи вашите собствени емоции. Много хора обичат да си играят с него, да го галят, да го утешават, което е още един начин за развиване на отношения, било то с виртуално животинче, или със себе си.
Отличително за екосистемата на Huawei е и фактът, че дава доста анализи, съвети и идеи за подобряване на лайфстайла, според отчетените параметри. Понякога дори може да са леко досадни или да изглеждат прекалено черногледи, но идеята е именно това - не просто да се отчитат числа, а да се изгради реакция на тези числа, навик, отношение.
В проучване на Huawei за 2025 г., проведено в осем държави – България, Обединеното кралство, Германия, Франция, Полша, Испания, Румъния и Турция – видях, че 60% от българите не знаят колко часа трябва да спят, а една трета изпитват високи нива на стрес. Какво според теб липсва най-много – информация, мотивация или умение да чуваме тялото си?
Всъщност повече от една трета декларират много високи нива на стрес - 36% от интервюираните 1004 души в България на възраст между 18 до 64 г. Това е от най-високите проценти в Европа. Само в Турция хората се усещат по-стресирани, там този процент е 46%. Също притеснително е, че само 13% казват, че знаят как да го измерят.
Нека дадем жокер - със смартчасовник можете, дори не е нужно да е модел от най-високия клас. Мен повече ме учудва колко много хора според това проучване не осъзнават връзката между съня и здравословното състояние, между физическата активност и физическото и психичното здраве.
80% споделят, че правят връзка между здраве и лайфстайл, но когато стигнем до по-конкретни въпроси за отделни части от този лайфстайл, като сън, движение, спорт и т.н., осъзнатостта за тяхното значение и за необходимия им минимум рязко спада. Например над 60% не знаят минималните препоръки за физическа активност. Положението се влошава още повече, ако задълбаем в типовете физическа активност. И все пак, българите по-често посочват правилно норми за определени типове физическа активност, отколкото хората например в Полша, Румъния и Турция.
Също така България е единствената от осемте изследвани държави, в която повече от половината запитани си поставят цел за брой крачки на ден. Това е една много лесна и много лесна за проследяване цел, защото дори смартфонът може да я измери самостоятелно. И все пак толкова малко хора се замислят и се опитват да постигнат дори само нея.
Какво ни липсва? Според мен най-вече сериозност, последователност. Да, има нужда от повече информация, и все повече хора я търсят - вижте успеха, който имаше вашият форум за съня. Дали чуваме тялото си? Предполагам, че много хора не го чуват - или по-скоро не разбират какво точно им казва то, това също е фактор. Но също така впечатлението ми е, че много хора го чуват и интерпретират доста добре.
Въпросът е какво правим с чутото, разбраното, наученото? Предприемаме ли действия, реални стъпки, и най-вече за колко дълъг период го правим. Тук бих направила едно сравнение. Много хора знаят, че имат нужда от диета, но не я правят. Други я правят инцидентно и след това се връщат към вредните си навици. И много малко хора не се занимават изобщо с “диети”, а последователно изграждат балансирани, здравословни навици.
Липсва ни постоянството да бъдем в третата група, не само по отношение на храненето, а за всичко - движението, спорта, съня, справянето със стреса, осигуряването на позитивни емоции, профилактичните прегледи. Надяваме се ежедневното носене и общуване със смартчасовника да помогне за изграждането на такова постоянство.
Новата функция за emotional wellbeing във Watch 5 е доста различна от обичайните показатели. Какво според теб е важно да се разбира под емоционално здраве днес – и защо е време да му обръщаме повече внимание?
Функцията Emotional Wellbeing е наистина уникална и лично за мен - любимата новост в новите серии Huawei Watch 5 и Huawei Watch Fit 4. Във фонов режим тя “измерва” емоциите ни на всеки 10 минути, като ги класифицира в три състояния - приятно, неприятно и неутрално. Това, разбира се, е далеч от шестте основни емоции по Пол Екман - гняв, отвращение, страх, радост, тъга и изненада.
Доста по-опростено е, но пък дава чудесна представа за преобладаващото ни емоционално състояние за деня, седмицата или месеца. И тук най-важното са тенденциите и с течение на времето и натрупване на данни те стават все по-интересни.
При сериозни съмнения дори може да получите аларма за потенциален риск от емоционални разстройства. Но и без такива, аз лично научавам много неща за себе си от тази функция. Например, че съм изключително сутрешен човек, графиката ми до обяд е предимно позитивна. Че преобладаващо съм в “неутралитет”, което всъщност не е лошо, ако преобладаващото ти време е на работа в офиса. Че събота е най-щастливият ми ден, което не е някаква изненада, но изненадващото е, че петъкът е почти толкова щастлив, а неделята е доста далеч от това ниво на щастие, както и че във вторник съм по-затормозена, отколкото в понеделник.
Отвъд чистото любопитство, тези наблюдения могат да ни накарат да се замислим защо е така и да опитаме да променим нещо в нагласата или графика си, за да работим и да се забавляваме по-успешно.
Говорим много за технологиите, но отвъд спецификациите – има ли нещо в ежедневната работа с хора и истории около Watch 5, което ти е останало в съзнанието? Реакция, обратна връзка, промяна в нечий навик?
Като продължение на предишния въпрос - най-силно в съзнанието ми остана връзката тяло-ум, body-mind. От години се говори за това, но сега го виждам всеки ден, дори всеки час на ръката си, или в приложението на телефона. Защото, нали си давате сметка, че часовникът засича физиологични параметри, на база на които отгатва емоционалното ни състояние. Което означава, че е вярно и обратното - емоциите ни променят физическите ни параметри в реално време. Не “по принцип”, не “някога”, не в бъдещето, а в самата минута, в която се случват.
Ще ви дам един пример. Винаги съм знаела, че съм силно емпатичен човек. Но бях впечатлена как емоционалното ми, и съответно физическо състояние, се променят в рамките на гледане на една серия от обикновен сериал. Дали превес взимат лошите, или героите споделят любовта си - всичко мигновено се засича от часовника. И сега си представете какво става в тялото ни, когато гледаме кликбейт новини, четем хейтърски коментари, агресираме в сутрешния трафик.
Съдържанието, което консумираме, средата, в която прекарваме времето си - всичко има по-голямо значение, отколкото вероятно си даваме сметка. Аз лично започнах да внимавам повече какво гледам и чета, колко време си позволявам да остана потопена в определено съдържание. Опитвам се да си изградя по-добра хигиена на информираност и на развлечения, които наистина ми носят позитивни емоции.
Много жени на 35+ години усещат, че влизат в друг ритъм – и физически, и емоционално. Смяташ ли, че технологията може да бъде партньор точно в тези преходи – не като заместител, а като подкрепа?
Смятам, че ритъмът на всеки човек постоянно се променя, на всяка възраст, за всеки пол. Няма универсален ритъм, нито има задължително постоянна тенденция нагоре или надолу. Повече го приемам като пулсация - със свивания и разширявания. Според мен е важно човек да се чувства добре в ритъма, в който функционира. Ако нещо избързва или се забавя, да се запита доколко това го притеснява и какви са евентуалните причини. Не всичко трябва да се коригира.
Понякога просто имаме нужда да забавим темпото, било временно, било за постоянно. Да се върнем на темата за хипохондрията, с която започнахме. Не всяка промяна е симптом на болест. Часовникът може да бъде наш партньор в самоопознаването и осъзнатостта, може да бъде мотиватор, може да ни бъде дори спортен треньор.
Той не може и няма за цел да измества лекаря, напротив. Може да даде ценни насоки за състоянието ни, когато се консултираме с лекар, и профилактиката тук също е ключова. Да обобщя, целта не е да не стигаме до лекар, а да не стигаме до болест. И разбира се, да носим нещо красиво, забавно и мотивиращо ни за все по-добър живот.
Huawei Watch 5 – смартчасовник за онези, които никога не са носили часовник
Функцията Emotional Wellbeing, която знае повече за мен, отколкото самата аз
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
