Симеон Дянков vs. Росен Желязков: По-добре вдигане на ДДС, отколкото на осигуровки

Бившият финансов министър и настоящ председател на Фискалния съвет Симеон Дянков влезе в задочен спор с премиера Росен Желязков по темата за вдигането на данъците и осигуровките страната.

Преди дни министър-председателят отхвърли вариант за повишаване на ДДС от 20% на 22% с пренебрежителното изказване - посъветва медиите да видят "откъде идва тази идея". И декларира категорично, че правителството няма да вдига данъчно-осигурителната тежест.

Всъщност идеята идва от анализ на Фискалния съвет, който Дянков оглавява. Бившият финансов министър от ГЕРБ беше избран на този пост от парламента с гласовете на ГЕРБ, ДПС и останалите в управлението по-рано тази година.

В студиото на bTV Дянков припомни, че всъщност с приемането на бюджета за 2025 година вече е заложено повишаване на социалните осигуровки.

От 2027 година се предвижда повишаване на вноските за пенсия:

1 януари 2027 г. с 1%;
1 януари 2028 г. 2 %;

Осигурителната тежест беше повишена и с вдигането на максималния осигурителен доход от 1 април, като е заложено да продължи да расте и през 2028 година да достигне 5030 лева.

Дянков определи като "фантасмагории" твърденията, че дефицитът в бюджета може да бъде удържан от 3%.

“Това, което казвам, е, че ако трябва да се събират допълнителни приходи, поне не правете най-лошо нещо. С вдигането на осигуровките се удрят всички фирми и работещи. Това е най-лошата идея - отидете на другаде.”, коментира Дянков в подкрепа на предложението за вдигане на ДДС от 20% на 22% с цел повишаване на приходите в държавната хазна.

По-високият ДДС обаче също се плаща от всички потребители и фирми.

Според Дянков няма как държавата да продължи да удържа дупката в хазната, след като не реже разходите. Затова единствените варианти са или вдигане на приходите, или ръст на дефицита и дълга.

Той посочи, че последно през 2014 година дефицитът в края на юли се е движил около 2%, колкото сега показват предварителните данни на Министерството на финансите. За сравнение тогава годината е завършила с "дупка" от 5,4% в държавните финанси.

Бившият финансов министър припомни, че в България основната част от държавните плащания се реализират в края на годината - през ноември и декември. Съответно няма как дефицитът да се удържи в рамките на 3%, колкото е заложено в закона.

Дянков изчисли, че за инфраструктурни обекти остават да бъдат разплатени 8,5 млрд. лева, което ще стане през ноември и декември.

Заявката на кабинета е да реализира тези плащания, а не да задържи част от тях като буфер.

Той определи като озадачаващото съгласието на банките да плащат авансово корпоративен данък, който се дължи през 2026-а и допусна, че това се прави заради идеите да бъдат обложени свръхпечалбите им. Благодарение на този приход финансовото министерство отчита и повишена събираемост на корпоративния данък, но ефектът е еднократен.

Внесеният авансово данък от 500 млн. лева означава, че бюджетът за 2026 година ще започне с "дупка" от половин милиард лева в приходната част, тъй като банките вече са ги платили предварително.

Дянков, също като финансовата министърка Теменужка Петкова, е на мнение, че единствената надежда за по-добро изпълнение на бюджета са плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост.

Теменужка Петкова предрече дупка в бюджета, ако някой “саботира, протестира и пише до Брюксел"