За човек, роден в семейството на двама известни актьори, най-големият успех в кариера на Джаред Харис на екран идва невъобразимо късно.
Той е на 48 години, когато е поканен да играе в сериала "Mad Men" - един от култовите сериали в "Златната ера" на телевизията. На пръв поглед не личи по нищо, че героят му Лейн Прайс - хладен британски счетоводител, който е назначен да следи финансите на рекламната агенция Sterling Cooper - ще стане символът на истинския му пробив.
Джаред Харис обаче се впуска в ролята си с педантичността и дълбочината, която попива от съветите на своя баща - ирландския актьор Ричард Харис. Създателят на "Mad Men" Матю Уайнър описва паралелите между Харис и героя му пред "Ню Йорк Таймс" - уважаван, но недооценен, отдаден на професията си специалист, който започва нов живот благодарение на възможността да преоткрие себе си в Америка.
Трите сезона в сериала отварят вратите на актьора към ключови роли в някои от най-интересните сериали от последното десетилетие - The Expanse, The Crown (като крал Джордж VI), The Terror (в образа на мореплавателя Франсис Крозиър, попаднал с корабите си в смъртоносния плен на ледовете над Северна Америка).
Ролята му на Валерий Легасов в "Чернобил" на HBO му носи номинации за "Еми" и "Златен глобус", плюс награда БАФТА за най-добра главна мъжка роля.
Последният хитов сериал с негово участие е "Фондацията" по романите на Айзък Азимов - абсолютна класика в научната фантастика, която е адаптирана в 10 серии за Apple TV+ (премиерата му беше на 24 септември).
Актьорът влиза в образа на Хари Селдън - гениален математик, който създава нова наука - психоистория - с помощта на която прави модел за бъдещето на галактическата империя. Сметките на Селдън показват, че колкото и всесилна да изглежда в съвремието, тя е обречена на разпад и хаос. Той и последователите му се заемат с мисията да съхранят всички постижения на познанието в огромен архив, за да може човечеството да оцелее дори след колапса на империята.
Селдън не е лесен за превъплъщение, но Джаред Харис дава всичко от себе си, за да скъси дистанцията между зрителите и саможивия гений - не само с думи, но и с жестове. Дори с мълчанието си.
Професионалният му път може би щеше да е абсолютно различен, пише NYT. Той израства като стеснително момче, а родителите му предлагат да обмисли кариера като юрист или учител.
Нито една от тези опции не му харесва. Харис решава да напусне Великобритания и да отиде някъде, където никой не познава него или родителите му, "за да мога да започна да мисля какъв искам да бъда".
Попада в Университета Дюк в Северна Каролина и открива призванието си в департамента по театър и актьорско майсторство. Дълго време той не успява да убеди родителите си да прекосят океана и да го гледат на сцената. Едва след като Джаред Харис завършва, баща му идва да види една от пиесите му.
"Спомням си много ясно първия път, когато го чух да се смее от публиката - беше в първите пет минути. Баща ми беше искрено изненадан и развълнуван", казва Харис.
Именно от него и от примерите в почти 50-годишната му кариера той научава някои от най-важните си уроци. Джаред Харис се вдъхновява още от съвременниците на баща си като Питър О'Тул, Лорънс Оливие, Ричард Бъртън и др. Привлича го обаче и американската традиция в киното - от Джеймс Дийн и Марлон Брандо до Ал Пачино, Робърт де Ниро, Джийн Хекман и Дъстин Хофман.
Той описва процеса на мисленето си като актьор, давайки пример с Марлон Брандо.
"Той казва, че актьорската игра е да поканиш зрителите да те проследят, така сякаш вървиш по кварталните улици на един град. Завиваш неочаквано наляво или надясно. Опитваш се да им избягаш. Но след това им позволяваш да те настигна и да продължите заедно".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
