Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Шансът да се убодеш на безопасна игла или направо да я глътнеш, е по-голям от шанса да ти стане нещо от иглата на ковид-ваксината.
Тази статистическа истина, разбира се, няма да убеди никого в нищо. Защото човек има свръхизисквания за доказателства, когато не вярва в нещо. И няма никакви (нула, нъц) изисквания за доказателства, когато вярва. Какво означава това? Ако ти вече вярваш, че ваксината е опасна, всякакви аргументи за обратното само ще затвърждават твоята правота. Същото е и ако вярваш, че Бил Гейтс иска да те чипира – товарът на доказателството не е твой. Колкото по-откачена е конспиративната теория, толкова по-малко има нужда някой да я доказва. Вместо това нека се пробват на мен да ми докажат, че Бил Гейтс НЕ иска да ме чипира. Хайде да ги видим.
***
Изглежда, че в наши дни презумпцията за невинност като цяло е отживелица.
***
Ние четем, че Бил Гейтс иска да ни чипира, за да ни следи. Къде го четем? На смартфоните си, в които вече има чип, дето да ни следи.
***
Не става дума за никакви свободи и никакви права – тия работи се казват, за да се убедим сами, че страхът ни всъщност е бунт срещу системата. “Бунт” звучи къде по-готино, прави ни да изглеждаме свободолюбиви, а не уплашени.
Само че то си е това – страх и нищо друго. Всички ни е шубе да не ни стане нещо от ваксината. Да не стане фал с нас, с децата ни, родителите ни. Какво по-естествено? Страх ги е неваксинираните, страх ги е и ваксинираните.
Аз съм от вторите. И когато се ваксинирах, също не го направих от смелост, нито от някаква безрезервна вяра в прогреса. Просто ми писна да не мога да живея както искам и да ходя, където искам. Защото това, другото, не е живот.
***
Като сме тръгнали да говорим за игли и остриета, да не забравяме и бръснача на Окам. Втората причина да се ваксинирам беше тази – доверието в най-простото обяснение. Това, разбира се, ме прави овца в снизходителните очи на конспираторите, но вместо да търся под вола чип или магнит, аз избрах да следвам тази, признавам, твърде проста логика – има пандемия, има ваксина. Измислили са я хората, учени хора… значи окей, няма какво толкова да го мисля аз. Рано или късно нещата трябва да опрат до доверие.
***
Прекрасно, но що е доверие?
Доверието се различава от надеждата по това, че не гледа към бъдещето, не е очакване. Доверието е надежда в настоящето – избирам да се доверя, че днес, тук и сега някой вече е свършил работа в полза на човечеството.
Доверието в света не се губи, не изчезва. То само се пренасочва, защото не можем без него. И ако не се доверим на учените, които стоят зад ваксините, все ще се доверим на нещо – например на сайтовете, които разнасят фалшиви новини и „алтернативни“ факти.
***
Ето защо, ако аз сега реша да напиша статия, в която твърдя, че ваксините предизвикват глисти и внезапно влечение към музиката на Деян Икебаната, никой няма да ме спре да я публикувам. Напротив, ще я споделят моментално поне 10-15 сайта и не знам колко профила. Нищо не ми пречи да си напиша и научната степен долу, хората ще прочетат доктор (няма да казваме, че е по литература) и мнозина ще си рекат – „ето, лекар го е написал, браво, смел човек“. Няма да ме питат за аргументи, защото ще гледат на самата статия като аргумент.
***
Да погледнем проблема откъм рекламната му страна. Знаете ли кое е най-трудното нещо за продаване? Превенцията.
Как да убедиш човек да вземе нещо, при положение че все още му няма нищо? Всеки мисли, че е безсмъртен, докато не се разболее. Това е неизкоренимо. Ето защо антиваксърството като явление няма никога да изчезне. И всеки разболял се антиваксър по естествен път ще става закъснял проваксър – такъв е природният кръговрат.
***
Пък оня ден един ми каза, че ще умра до пет години, защото цялото това било метод за прочистване на населението. Питах го, ако вземе, че ме блъсне кола, пак ли ще е от ваксината, а той ме погледна със състрадание.
Неотдавна един комик зададе и такъв въпрос: ако ваксината (първо беше вирусът, ама айде) безспорно е начин за прочистване и контрол над популацията, то тогава… с нея не се ли елиминират грешните хора?
Като си отидем мърцина аз и сума ти овце като мен, няма ли да останете само вие, непослушните бунтари? Защо им е на елитите (рептилите) такава смела популация от не-овце? Нас поне ще ни подчинят, а вас какво ще ви правят?
***
Иронията е, че достойното научно мислене и абсурдните конспиративни теории стартират от едно и също място – скепсиса. Да не вярваш, че нещата са такива, каквито изглеждат. Само че ученият тръгва от своя здравословен скепсис и започва да тества – той се съмнява и в себе си, в своята преценка, постоянно допуска, че не е прав. Истинската наука непрестанно опитва да се опровергае сама. Лайняните сайтове не се опитват. Нека ги различаваме по този признак.
***
Предишният голям бум на антиваксърството беше дошъл с едно злополучно изследване върху MMR ваксината през 1998-а, според което има пряка връзка между нея и случаите на аутизъм. Впоследствие то бе категорично оборено и отхвърлено от научната общност, но не и от медийната.
Достатъчно е да уплашите една майка на този свят.
***
Има нещо сакрално в страха на майката, затова мисля, че подигравката с него е проява на лош вкус.
Също толкова лош вкус е и да наричаме идиоти всички, които все още отказват да се ваксинират. Нека не забравяме, че е пълно с идиоти и сред нас, от другата страна. Иглата не е IQ тест. Нали искаме да говорим? Нека добавим емпатия.
***
Историята няма усещане за пропорция. Големите събития невинаги имат големи причини. Най-ужасните простотии могат да се случат по най-незначителните поводи. „Историческа необходимост“ не същестува извън учебниците по диамат и истмат. Ето защо поривът да обясним голямото събитие (пандемията) с голяма причина (заговор на елитите) е глупост. Но естествена, разбираема глупост – така сме устроени. Търсим каузални връзки, за да сме по-спокойни.
***
Но губим ценно време. „Изчакваме“ втора година. Какво трябва да дочакаме? Докато ние се караме за ваксините, за очилата на Лозан Панов и за носа на Дани Петканов, Джеймс Бонд умря. Символът на ескейпизма, героят-синоним на измъкване от всяка ситуация... този път не се измъкна. Какво друго ни остава вече, освен ние да пробваме заедно да се измъкнем от тая гадост? Не е ли крайно време?
Все пак – важно е да го кажем – Джеймс Бонд не умря от ваксината.
Прочетете още:
Ефектът на Covid-сертификата: Как ваксинирането се ускори за един ден
