Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
92-годишният мъж излиза на сцената на Техническия университет в Мюнхен предпазливо, с малки стъпки. Така започва репортажът на "Зюддойче Цайтунг" за речта на Джордж Сорос пред студенти в баварската столица, където в следващите дни се прoвежда конференцията по сигурността, която ще събере на едно място 40 държавни мъже и жени.
Сорос говори пред повече от 1000 студенти. Събитието е рядко - публичните изяви на филантропа и един от най-богатите мъже в света отдавна са рядкост. Той не отиде и на икономическия форум в Давос тази година.
Сорос е митична фигура за част от Източна Европа - не без помощта и на руската пропаганда, която успя да превърне неговата борба за демокрация по света, в символ на "намесата на САЩ" във вътрешните дела на националните държави. За своята кауза - битката срещу диктатурите и "затворените общества", Сорос е дарил повече от 32 млрд. долара. Те отиват за насърчаване на закона и справедливостта по света.
В Мюнхен Джорд Сорос говори дълго за най-голяма заплаха за световния мир в момента - войната на Русия срещу Украйна. Той има специално отношение към страната. Сорос е унгарски евреин, избягал от националсоциалистите през Втората световна война.
Още през 2014 г., когато Русия анексира Крим, филантропът предупреди за негативните последици и за Западна Европа. Чак сега обаче САЩ, Великобритания и ЕС успяха да постигнат консенсус, че "единственият начин да бъде сложен край на войната в Украйна е тя да бъде спечелена". Сорос смята, че има добри шансове това да стане и в края на пролетта има тесен времеви прозорец за украинска контраатака.
Путин е наредил на Евгений Пригожин - лидер на частната наемна армия "Вагнер", да произведе победа преди годишнината от руското нахлуване в Украйна. В момента руската армия се опитва да превземе град Бахмут, където се радва на числено превъзходство.
"Възможно е това да се случи, но мисля, че е малко вероятно, тъй като украинската армия оказва силна съпротива и след като Украйна може да използва обещаните ѝ оръжия, масата ще се обърне", казва Сорос.
Ако руската армия се разпадне, това ще има далечни последици, смята филантропът. Според него, руското поражение в Украйна би довело до "разпадането на Руската империя", донасяйки "голямо облекчение на отворените общества и ужасни проблеми на затворените“.
Сорос предуреждава и за планирания държавен преврат срещу президента на Молдова, който "може да бъде изпълнен преди годишнината" от войната.
Отвореното общество е житейската тема на Сорос, който учи при философа Карл Попър в Лондон, след като бяга от Унгария. А в момента се води борба между отворени и репресивни държави за глобално господство. Репресивните системи могат да принудят своите граждани да им служат, но демокрациите ги превъзхождат, посочва той.
За Турция на Ердоган
Сорос обръща специално внимание и на ролята на Турция в руската война, която досега се е утвърдила като "неутрален посредник" между двете страни в конфликта. Той посочва, че всички усилия на турския президент Реджеп Таип Еродан ще бъдат насочени към спечелването на изборите през май.
"Той (Ердоган) се сближи с Путин, който ще превърне Турция в разпределителен център на руския петрол, което ще му осигури парите, необходими за изборите", смята филантропът.
Той обръща внимание и на режима на турския президент, който е станал все по-авторитарен. Това се вижда в опитите му да вкара в затвора най-могъщия си опонент - кмета на Истанбул, и да забрани на кюрдската партия да участва в изборите.
Според Сорос, роля в съдбата на Ердоган ще имат и скорошните земетресения, които удариха региона.
"Шокът се превръща в гняв в много от засегнатите райони заради бавната реакция на правителството и желанието му да контролира всички усилия за оказване на помощ. Това не беше съдба. Необлекчените строителни практики в Турция и моделът на Ердоган за растеж, основан на строителството, влошиха всичко. Най-добрият начин за решаване на тези проблеми е провеждането на избори", посочва той.
Близкият изток и САЩ
Пред младата публика в Мюнехн Сорос говори и за скръбта си спрямо хората, които трябва да живеят в репресивни режими като в Сирия, Беларус, Иран или Мианмар.
В същото време е умерен оптимист - вижда напредък за света и отбелязва изборната победа на Лула в Бразилия като "голяма победа за демокрацията".
За Съединените щати смята, че са на прав път, след един тъмен период, в който бившият президент Доналд Тръмп е успял сериозно да навреди на демокрацията. Нарича го "измамник, чийто нарцисизъм е станал болестен".
Сорос прогнозира, че Тръмп ще загуби от сенатора от Флорида Рон ДеСантис на републиканските първични избори и след това вероятно ще се кандидатира като независим кандидат за президент. Това ще разтърси демокрацията, но и ще принуди републиканците да се реформират - казва Сорос като признава, че по темата "може да е малко предубеден" по въпроса.
Това е единственият момент, в който публиката се смее на глас, пише "Зюддойче Цайтунг". Докато в останалото време мълчаливо слуша сериозната лекция, която Сорос чете дума по дума от листовете пред себе си, като понякога се запъва.
Отвъд политиката
Световната политика не е единствената тема за Сорос. Той говори дълго и за проблема с глобалното затопляне. Топенето на арктическия лед трябва да бъде спряно, в противен случай съществува риск от глобално затопляне с 2,5 градуса до 2070 г., което ще доведе до седем метра покачване на морското равнище.
В кратък филм Сорос представя решението на изследователя на климата Дейвид Кинг, който иска изкуствено да генерира бели облаци над Арктика, които да отразяват слънчевите лъчи обратно в атмосферата.
"Това може да стабилизира климатичната система на Арктика и по този начин целия глобален климат“, казва той.
Изисква се и пренастройване на приоритетие на глобалната финансова система и особено на Световната банка, която трябва да направи повече за справяне с проблема с климата - в противен случай съществува риск голяма част от света да стане необитаема, завършва Сорос.
Следват аплодисменти на публиката.
