92-годишният мъж излиза на сцената на Техническия университет в Мюнхен предпазливо, с малки стъпки. Така започва репортажът на "Зюддойче Цайтунг" за речта на Джордж Сорос пред студенти в баварската столица, където в следващите дни се прoвежда конференцията по сигурността, която ще събере на едно място 40 държавни мъже и жени.
Сорос говори пред повече от 1000 студенти. Събитието е рядко - публичните изяви на филантропа и един от най-богатите мъже в света отдавна са рядкост. Той не отиде и на икономическия форум в Давос тази година.
Сорос е митична фигура за част от Източна Европа - не без помощта и на руската пропаганда, която успя да превърне неговата борба за демокрация по света, в символ на "намесата на САЩ" във вътрешните дела на националните държави. За своята кауза - битката срещу диктатурите и "затворените общества", Сорос е дарил повече от 32 млрд. долара. Те отиват за насърчаване на закона и справедливостта по света.
В Мюнхен Джорд Сорос говори дълго за най-голяма заплаха за световния мир в момента - войната на Русия срещу Украйна. Той има специално отношение към страната. Сорос е унгарски евреин, избягал от националсоциалистите през Втората световна война.
Още през 2014 г., когато Русия анексира Крим, филантропът предупреди за негативните последици и за Западна Европа. Чак сега обаче САЩ, Великобритания и ЕС успяха да постигнат консенсус, че "единственият начин да бъде сложен край на войната в Украйна е тя да бъде спечелена". Сорос смята, че има добри шансове това да стане и в края на пролетта има тесен времеви прозорец за украинска контраатака.
Путин е наредил на Евгений Пригожин - лидер на частната наемна армия "Вагнер", да произведе победа преди годишнината от руското нахлуване в Украйна. В момента руската армия се опитва да превземе град Бахмут, където се радва на числено превъзходство.
"Възможно е това да се случи, но мисля, че е малко вероятно, тъй като украинската армия оказва силна съпротива и след като Украйна може да използва обещаните ѝ оръжия, масата ще се обърне", казва Сорос.
Ако руската армия се разпадне, това ще има далечни последици, смята филантропът. Според него, руското поражение в Украйна би довело до "разпадането на Руската империя", донасяйки "голямо облекчение на отворените общества и ужасни проблеми на затворените“.
Сорос предуреждава и за планирания държавен преврат срещу президента на Молдова, който "може да бъде изпълнен преди годишнината" от войната.
Отвореното общество е житейската тема на Сорос, който учи при философа Карл Попър в Лондон, след като бяга от Унгария. А в момента се води борба между отворени и репресивни държави за глобално господство. Репресивните системи могат да принудят своите граждани да им служат, но демокрациите ги превъзхождат, посочва той.
За Турция на Ердоган
Сорос обръща специално внимание и на ролята на Турция в руската война, която досега се е утвърдила като "неутрален посредник" между двете страни в конфликта. Той посочва, че всички усилия на турския президент Реджеп Таип Еродан ще бъдат насочени към спечелването на изборите през май.
"Той (Ердоган) се сближи с Путин, който ще превърне Турция в разпределителен център на руския петрол, което ще му осигури парите, необходими за изборите", смята филантропът.
Той обръща внимание и на режима на турския президент, който е станал все по-авторитарен. Това се вижда в опитите му да вкара в затвора най-могъщия си опонент - кмета на Истанбул, и да забрани на кюрдската партия да участва в изборите.
Според Сорос, роля в съдбата на Ердоган ще имат и скорошните земетресения, които удариха региона.
"Шокът се превръща в гняв в много от засегнатите райони заради бавната реакция на правителството и желанието му да контролира всички усилия за оказване на помощ. Това не беше съдба. Необлекчените строителни практики в Турция и моделът на Ердоган за растеж, основан на строителството, влошиха всичко. Най-добрият начин за решаване на тези проблеми е провеждането на избори", посочва той.
Близкият изток и САЩ
Пред младата публика в Мюнехн Сорос говори и за скръбта си спрямо хората, които трябва да живеят в репресивни режими като в Сирия, Беларус, Иран или Мианмар.
В същото време е умерен оптимист - вижда напредък за света и отбелязва изборната победа на Лула в Бразилия като "голяма победа за демокрацията".
За Съединените щати смята, че са на прав път, след един тъмен период, в който бившият президент Доналд Тръмп е успял сериозно да навреди на демокрацията. Нарича го "измамник, чийто нарцисизъм е станал болестен".
Сорос прогнозира, че Тръмп ще загуби от сенатора от Флорида Рон ДеСантис на републиканските първични избори и след това вероятно ще се кандидатира като независим кандидат за президент. Това ще разтърси демокрацията, но и ще принуди републиканците да се реформират - казва Сорос като признава, че по темата "може да е малко предубеден" по въпроса.
Това е единственият момент, в който публиката се смее на глас, пише "Зюддойче Цайтунг". Докато в останалото време мълчаливо слуша сериозната лекция, която Сорос чете дума по дума от листовете пред себе си, като понякога се запъва.
Отвъд политиката
Световната политика не е единствената тема за Сорос. Той говори дълго и за проблема с глобалното затопляне. Топенето на арктическия лед трябва да бъде спряно, в противен случай съществува риск от глобално затопляне с 2,5 градуса до 2070 г., което ще доведе до седем метра покачване на морското равнище.
В кратък филм Сорос представя решението на изследователя на климата Дейвид Кинг, който иска изкуствено да генерира бели облаци над Арктика, които да отразяват слънчевите лъчи обратно в атмосферата.
"Това може да стабилизира климатичната система на Арктика и по този начин целия глобален климат“, казва той.
Изисква се и пренастройване на приоритетие на глобалната финансова система и особено на Световната банка, която трябва да направи повече за справяне с проблема с климата - в противен случай съществува риск голяма част от света да стане необитаема, завършва Сорос.
Следват аплодисменти на публиката.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
