27 дни преди първите ракети да бъдат изстреляни от ивицата Газа, група израелски полицаи нахлуха в джамията Ал-Акса в Йерусалим, прекъснаха молитвите на присъстващите палестинци и отрязаха кабелите на високоговорителите, предаващи словата на вярващите от четирите минарета.

Това се случи в нощта на 13 април – първият ден на свещения за мюсюлманите месец Рамадан, както и денят, в който Израел почита паметта на жертвите, загинали в битка за страната си. Президентът Реувен Ривлин изнасяше реч на едно от светите места в Йерусалим - в близост до джамията, и израелските власти бяха притеснени да не би молитвите на палестинците да го заглушат.

Инцидентът беше потвърден от шестима души от администрацията на Ал-Акса, трима от които са станали преки свидетели на случилото се. Израелската полиция отказа коментар, а всичко това остана "скрито от външния свят", както казват няколко чуждестранни дипломати пред New York Times.

В крайна сметка се оказа, че нахлуването на полицията в Ал-Акса – едно от най-свещените места за исляма, е едно от няколкото събития, които доведоха до подновяването на войната между Израел и военната групировка „Хамас“, която управлява Газа. Конфликтът започна преди повече от седмица, съпътстван от протести на арабското малцинство в страната и сблъсъците им с евреите.

„Това беше повратната точка“, казва шейх Екрима Сабри – главният мюфтия на Йерусалим, цитиран от New York Times. „Действията им (б.а. – на израелската полиция) причиниха влошаване на ситуацията“.

Конфликтът е далеч по-разрушителен и многообхватен, отколкото някой си е представял. Това е най-голямото насилие между израелци и палестинци от години насам. Към 18 май убитите в Газа са най-малко 212 души, включително 100 жени и деца. От израелска страна жертвите са 10, в това число и две деца. Ранените са хиляди, а Тел Авив продължава с огъня по Газа, докато „Хамас“ изстреля вече няколко хиляди ракети по посока различни градове.

Ракети към Израел бяха изстреляни и от лагер на палестински бежанци в Ливан, хора от Йордания маршируваха до границата в знак на протест, а ливанските демонстранти дори я пресякоха.

Кризата се случва във времена, в които израелското правителство се бори за своето оцеляване след 4 вота в последните 2 години. Също и във времена, в които „Хамас“ – считана от Израел за терористична групировка – опитва да разшири ролята си в Палестина.

„Това е резултат от години блокади и ограничения в Газа, десетилетия на окупация на Западния бряг и десетилетия на дискриминация срещу арабите в Израел“, казва Аврахам Бърг, бивш говорител на израелския парламент и бивш председател на Световната ционистка организация.

„Обогатеният уран вече беше налице, но накрая се нуждаеш от нещо, което да го активира. Това нещо беше инцидентът в Ал-Акса“, добавя той, цитиран от NYT.

Изминаха 7 години от последния мащабен конфликт между Израел и „Хамас“, както и 16 от последното голямо надигане на палестинците – така наречената „интифада“. Нямаше големи размирици, когато бившият американски президент Доналд Тръмп разпозна Йерусалим като столица на Израел и премести посолството на САЩ именно там. Нямаше и масови протести, след като четири арабски страни нормализираха отношенията си с Израел, изоставяйки дългогодишните си политики на изчакване конфликтът с палестинците да бъде разрешен.

Преди два месеца малцина представители на израелските военни са очаквали да се случи това, което светът вижда в момента. По време на закритите си заседания те твърдяха, че най-голямата заплаха за страната се намира на 1000 км разстояние – Иран.

Когато през март в Израел пристигнаха чуждестранни дипломати, за да установят какво е положението в Газа и на Западния бряг, откриха спокойствие и примирие. Двамата главни генерали от израелската армия заявиха, че не виждат как в близко бъдеще ще се стигне до конфликт, казва един от дипломатите пред NYT.

Палестинските политически партии, включително „Хамас“, гледаха с нетърпение към насрочените за май парламентарни избори – първите от 15 години насам. По това време Газа се опитваше да преодолее висока вълна на коронавирусни инфекции. Отделно израелската блокада доведе до 50% безработица и популярността на „Хамас“ намаля, тъй като палестинците поискаха приоритет да бъдат икономиката и здравеопазването, а не войната.

Настроенията започнаха да се променят през април. Ръководството на Ал-Акса, което е под надзора на йорданското правителство, отказа запитване от страна на Израел да заглуши молитвите си по време на речта на президента – заради „неуважение“ и незачитане на правата. Така се стигна до нахлуването на полицията и началото на сблъсъците.

„Без съмнение – беше ни ясно, че израелските сили на реда искат да осквернят Ал-Акса и свещения месец Рамадан“, казва шейх Сабри. Говорителят на държавния глава Ривлин заяви, че високоговорителите не са били изключени, но по-късно добави, че това ще трябва да се провери допълнително.

Ако събитието се беше случило в някоя друга година, най-вероятно щеше бързо да бъде забравено. Миналия месец обаче един до друг се наредиха няколко фактора, които задействаха ефекта на доминото.

Чувството на национална идентичност у палестинците беше засегнато не само заради серията атаки срещу джамията, но и заради шестте палестински семейства, които израелските власти искаха да изгонят от собствените им домове. Местната полиция поиска да ги отпрати от източната част на Йерусалим и да настани евреи в жилищата им. Всичко това даде възможност на „Хамас“ да покаже „мускулите си“.

Тези промени изненадаха Израел, тъй като години наред местните жители бяха убеждавани от крайнодесните правителства, че палестинските искания за равенство и собствена държава трябва да бъдат третирани по-скоро като проблем, който да бъде овладян, а не разрешен.

„Трябва да се събудим“, казва Ами Аялон – бивш директор на израелската разузнавателна служба Шин Бет. „Трябва да променим начина, по който сме свикнали да виждаме проблема“.

Инцидентът в Ал-Акса беше последван от решение на местните сили на реда да затворят един от главните входове към Стария град на Йерусалим, където младите палестинци се събират през нощта по време на Рамадан. Официалната причина – да се предотврати възможна поява на насилие заради струпването на големи групи хора. За палестинците обаче това се оказа още една обида и те започнаха физически конфликт с полицията.

Повечето палестински жители на Източен Йерусалим, който Израел окупира през 1967 по време на Арабско-Израелската война, а по-късно и анексира, не са израелски граждани. Много от тях твърдят, че кандидатстването за гражданство само може да затвърди легитимността на окупаторите. Така обаче те не могат и да гласуват. Мнозина смятат, че местните власти искат да ги изгонят и случилото се в Стария град породи у тях чувство на дискриминация.

„Беше така, сякаш опитаха да елиминират присъствието ни от града“, казва 27-годишният Маджед ал-Кеймари пред NYT. „Трябваше да се изправим пред тях и да заявим, че сме тук и ще бъдем тук“.

Този инцидент доведе до още по-голямо насилие – той даде началото на атаките на палестинци срещу израелци в цялата страна. На 21 април стотици членове на екстремно дясната еврейска група „Лехава“ отговориха - те проведоха протест в центъра на Йерусалим и нападаха минаващите оттам палестинци, скандирайки „Смърт за арабите“.

Чуждестранни дипломати и местни лидери опитаха да убедят израелското правителство да „намали температурата“ в Йерусалим, но управляващите не са били заинтересовани, твърди един от хората, участвали в дискусиите. По това време премиерът Бенямин Нетаняху обсъждаше възможностите за съставяне на работещо управленско мнозинство и трябваше да убеди няколко крайно-десни партии да го подкрепят. В крайна сметка той не успя да състави правителство, но беше обвинен, че е спомогнал за увеличаване на напрежението в Йерусалим.

Аншел Пфефер – политически коментатор и биограф на Нетаняху – твърди, че не лидерът на „Ликуд“ е виновен, а че напрежението е съществувало дълги години. Съветникът му Марк Регев казва, че Нетаняху направил „всичко по силите си“ да спре конфликта.

На 25 април избухна конфликтът в Шейх Джара – източния квартал на Йерусалим, откъдето израелските сили на реда искаха да изгонят палестинските семейства. Няколко дни по-късно палестинският президент Махмуд Абас отмени изборите заради обстановката, а „Хамас“ видя възможност да се покаже като истинския защитник на Йерусалим. „Това е последното ни предупреждение – ако агресията срещу нашите хора в Шейх Джара продължи, ще отговорим“, каза лидерът им на 4 май.

Три дни по-късно обаче дойде най-голямата ескалация на напрежението – израелската полиция щурмува Ал-Акса със сълзотворен газ, гранати и гумени куршуми срещу палестинците, които отговориха с хвърляне на камъни. Силите на реда твърдят, че вярващите започнали конфликта, палестинците казват обратното.

Каквато и да е истината – фактът е един – Израел е във война.



Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Технологии

Защо Apple слуша руската цензура и спира достъпа до медии

Гигантът трие приложения от App Store за руските потребители

18:06 - 22.11.2024
Бизнес

Това ли е краят на Northvolt - най-голямата компания за батерии в ЕС?

Някогашната надежда на ЕС за пазара на електромобили обяви неплатежоспособност

16:08 - 22.11.2024
Живот

Испания глоби Ryanair и други нискотарифни компании заради допълнителни такси

Доплащането за багаж и място нарушава права на потребителите, смята Мадрид

15:29 - 22.11.2024
Важно днес

Генералният секретар на НАТО ще разговаря с Тръмп за Украйна

Срещата идва на фона на новата ескалация във войната, която Русия води

13:43 - 22.11.2024