Държавата като лична собственост и като семейния бизнес на лидера

Връщането на Доналд Тръмп в Белия дом е не просто смяна на администрацията, а смяна на режима – промяна в самата система на управление на САЩ.

Но промяна към какво? Отговор има и той не е в класическия авторитаризъм – не е нито автокрация, нито олигархия, нито монархия, пише Джонатан Раух, старши научен сътрудник в института Brookings и редактор в The Atlantic в свой анализ за изданието.

Тръмп въвежда онова, което учените наричат „патримониализъм“. Това е един почти забравен термин от времето на Макс Вебер, немския социолог, известен най-вече с книгата си "Протестантската етика и духът на капитализма".

Основният съвременен представител на този тип управление,"поне до 20 януари 2025 г., е Владимир Путин, смята Раух.

„В началото на управлението си той ръководеше руската държава като рекет в лична полза. Държавният апарат и частните компании продължаваха да функционират, но истинският принцип на управление беше: "Остани в добри отношения с Владимир Владимирович или иначе...".

Според автора разбирането на патримониализма е от ключово значение за справянето с него. Раух отбелязва няколко "фатални слабости" на този тип управление. "Корупцията е ахилесовата му пета – защото обществото я разбира и не я харесва".

За разлика от демокрацията и върхонвеството на закона, корупцията ясно показва, че "управлението е за тях, а не за вас", продължава Раух.

Какво е "патримониализмът"?

Вебер го описва като система на управление, при която владетелят твърди, че е "баща на народа – олицетворение и защитник на държавата.

"Този, който спасява страната си, не нарушава никакъв закон.", дава пример Раух, цитирайки публикация на американския президент в собствената му социална мрежа от средата на февруари.

Той отбелязва, че преди век Вебер е смятал, че патримониализмът вече е на бунището на историята, защото като стил на управление е твърде неекспертен и капризен, за да овладее сложните икономики и военни машини, които след Бисмарк се превръщат в отличителни белези на съвременната държавност.

"За съжаление Вебер сгреши", пише Раух и добавя, че патримониализмът е по-малко форма, отколкото стил на управление - държавата се приема като лична собственост или семеен бизнес на лидера.

"С течение на времето патримониалният модел се налага в толкова различни държави като Унгария, Полша, Турция и Индия. Постепенно тези държави се координираха в нещо като "синдикат за разработване на проблеми“, пише Раух, като цитира книгата „Нападението срещу държавата: Как глобалната атака срещу модерното правителство застрашава нашето бъдеще “ на Стивън Е. Хенсън и Джефри С. Копщайн.

Двамата пишат, че понякога тези режими се карат при „разпределяне на плячката, но си помагат, когато е необходимо. А Путин в тази схема заема позицията на capo di tutti capi".

"Досега. Отместете се, президент Путин", казва Раух и насочва вниманието към Доналд Тръмп.

"За да разберем източника на властта на Тръмп и основната му слабост, трябва да разберем какво не е патримониализмът. Той не е същото като класическия авторитаризъм. И не е непременно антидемократичен".

Авторът отбелязва, че класическият авторитаризъм върви ръка за ръка с тежка бюрокрация, а когато авторитарините личности поемат властта, те консолидират своето управление чрез създаване на структури като тайна полиция, пропагандни агенции, специални военни части и политбюро.

Обратно, патримониализмът е подозрителен към бюрократичните институции заради въпроса в крайна сметка на кого точно са лоялни.

Хората с експертиза, опит и изтъкнати автобиографии също са подозрителни към партримониалния лидер, защото те носят независимост и авторитет.

Така патримониализмът, когато е възможно, заобикаля напълно бюрократичните процедури, отбелязва Раух. Той дава пример със служителите на USAID, които се опитаха да защитят класифицирана информация от екип на Елон Мъск, чийто допуск беше забранен от съда, и просто бяха пуснати в отпуск .

"Неприязънта на патримониалното управление към формализма го прави капризно и дори ексцентрично – като например когато лидерът обявява от нищото преименуването на международни водни басейни или американска окупация на Газа", отбелязва авторът.

Той допълва, че за разлика от класическия авторитаризъм патримониализмът може да съществува заедно с демокрацията, поне за известно време.

Отбелязва обаче, че независимо от това, тъй като патримониализмът прерязва процедурните сухожилия на правителството, той отслабва и в крайна сметка осакатява държавата. С течение на времето, патримоиналният лидер в крайна сметка се опитва да премине към пълен авторитаризъм.

Дори ако авторитаризмът бъде предотвратен, щетите, които патримониализмът нанася върху държавата, са сериозни - най-добрите хора в управлението напускат или биват изгонени. Мисиите на институциите са изкривени, а практиките им – опорочени. Процедурите и нормите са изоставени и забравени.

Авторът определя Тръмп като "съвършения организъм на патримониализма" - той не признава разлика между публично и частно, законно и незаконно, официално и неформално, национално и лично.

„Той не може да направи разлика между собствения си личен интерес и националния интерес, дори ако разбира какво е националният интерес“, казва Джон Болтън, който е бил съветник по националната сигурност при първия мандат на Тръмп, пред The ​​Bulwark .

Разбирането на Тръмп е просто: „Ако си негов приятел, той е твой приятел. Ако ти не си негов приятел, той не ти е приятел, разказва Раух за разговор с републикански политик,

Патримониализмът обяснява всичко онова, което иначе би могло да бъде озадачаващо в подхода на Тръмп, смята авторът.

• Всяка политика, която интересува президента, е негова лична собственост.
• Тръмп прекрати наказателното преследване на кмета на Ню Йорк Ерик Адамс, защото е полезно да имаш податлив и зависим кмет на голям град.
• Той спря делата срещу хората, щурмували Капитолия на 6 януари 2021 г., защото са на негова страна.
• Неговите агенции проверяват служителите за лоялност към него, а не към Конституцията.
• Прокурори и главни инспектори се уволняват, защото са си свършили работата

И все пак „патримониалните режими не могат да се конкурират военно или икономически с държави, ръководени от експертни управления“, отбелязва Раух. В крайна сметка некомпетентността става очевидна за гласоподавателите без нужда от помощ от опозицията.

"Патримониализмът е корумпиран по дефиниция, защото причината за съществуването му е да експлоатира държавата за печалба - политическа, лична и финансова. На всяка крачка тя воюва с правилата и институциите, които пречат на манипулирането, ограбването и изкормването на държавата", пише Раух.

Разкрития за корупция са това, което може да срине рейтинга на Тръмп, смята той.

"Най-страшната заплаха, пред която беше изправен Путин, беше „ непрестанният кръстоносен поход “ на Алексей Навални срещу корупцията. Той можеше да свали режима, ако Путин не беше уредил смъртта на Навални в затвора", допълва авторът.