"Има нещо гнило в Сърбия" - това пише на един от плакатите по време на масов протест в центъра на Белград миналия юни.
Хората имат едно основно искане - да се сложи край на насилието, което никой не е предполагал, че ще достигне връхната си точка месец по-рано - на 3 май 2023 г.
Тогава в основното училище "Владислав Рибникар" седмокласник стреля по съучениците си и охранител. В резултат загиват 9 деца и пазачът, а шест други са ранени.
Първоначалният шок в цялата страна е последван от новината за още едно масово убиийство - за два дни жертвите стават 19, предимно деца и млади хора.
Следват дни, в които в Сърбия "се ходи тихо и се диша тежко". Дни на обвинения и въпроси без отговори.
Скоро въпросът как се е стигнало дотук е изместен от друг: дали и какво може да се промени. Появяват се първите призиви за протести против насилието и против всички, които го толерират под една или друга форма - политици, медии и симбиозата между тях.
Първата демонстрация е организирана само 5 дни след трагедията - на 8 май.
Протестиращите се обявяват и за смяна на ръководството на обществената телевизия и отнемане на лицензите на свързваните с управляващите частни телевизии Pink и Happy - заради нарушаване на законите и излъчването на предавания, които включват насилие, престъпност и агресия.
Искат още и смяна на министъра на вътрешните работи Братислав Гашич и на началника на службите Александър Вулин.
Управляващите от Сръбската прогресивна партия отговарят, че протестите са политически, опитват се да отговорят с контрапротести, а когато вече не се чувстват толкова застрашени, оставят недоволството да отшуми с времето.
Последният и 27-и поред протест се провежда на 4 ноември, няколко дни след като президентът Александър Вучич е разпуснал парламента и е свикал предсрочни парламентарни избори за 17 декември.
Междувременно желанието за промяна води до първите разговори за конкретни действия за участие в политическия живот на Сърбия. През август е подписано първото споразумение за евентуално общо явяване на изборите между част от партиите, които организират протестите, а през октомври е обявено и името на коалицията - "Сърбия против насилието". На 3 ноември е подписано и официалното коалиционно споразумение.
Лидери на формацията стават Мирослав Мики Алексич и Мариника Тепич, които са подкрепени и от бившия кмет на Белград Драган Джилас и неговата Партия на свободата и правдата.
Предсрочните парламентарни и местни избори на 17 декември идват с неизвестността дали общественият натиск ще надделее или Сръбската прогресивна партия ще продължи да управлява така, както преди масовите протести.
Официалните резултати отново ѝ определят място като първа политическа сила, а провропейската опозиция остава на второ място. От "Сърбия против насилието" не спират дотук. Те обявяват резултатите за манипулирани и искат изборите за местна власт в Белград да бъдат анулирани.
Следват и протести, и размирици пред сградата на Централната избирателна комисия, а част от опозиционните лидери обявяват гладна стачка в знак на несъгласие с резултатите от вота.
Заради липсата на мнозинство в местния парламент все пак е решено в столицата да се проведат нови избори за местна власт, а опозицията настоява такива да има на други места в страната на същата дата - 2-ри юни.
Част от партньорите в опозиционната коалиция обаче не са съгласни и с това решение и по-малко от година след първите протести, тя се разцепва - заради несъгласието дали местните избори трябва да бъдат бойкотирани или не.
Така през юни 2024 г. три от партиите от коалицията "Сърбия против насилието" няма да участват на местните избори в Белград, а 6 от формациите ще се явят в нов формат под името "Избирам да се боря".
И двете страни казват, че тяхна основна цел остава провеждането на честни избори, но според наблюдатели разцеплението може да се окаже пагубно и да донесе на опозицията по-малко гласове, отколкото на изборите през декември.
Ако година след трагичните събития в Сърбия може да се извлече поука, тя е, че реакцията на първоначален шок може да доведе до желание за промяна, за противопоставяне на статуквото и за обединена опозиция... макар и за няколко месеца.
А на 3 май 2024 г .програмата на всички медии беше прекъсната с минута мълчание точно в 8.41 сутринта местно време - в памет на жертвите, но и за да напомни, че отговорност трябва да бъде понесена.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
