Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Новият, макар по-завоалиран опит на служебното правителство и ръководството на "Лукойл Нефтохим България" за заобикаляне на европейското ембарго за внос на руски нефт в ЕС, отново удря на камък.
Европейската комисия заявява, че България няма да може да изнася продукти, произведени в рафинерията в Бургас след преработка на руски суров нефт. Това става ясно от отговор на Комисията, изпратен на "Свободна Европа". Медията е отправила въпроси към Брюксел след срещата в понеделник на министри от служебния кабинет и ръководството на "Лукойл Нефтохим България".
На нея бе обявено, че "Лукойл" ще прехвърли целия си бизнес в България и ще започне да плаща данъци, но в замяна иска да се осигури износ на готовата продукция от рафиренията. Според служебния кабинет това не би било нарушаване на европейските санкции, защото те се отнасят за суровината, а не за продуктите, произведени от нея в страната ни.
Европейското ембарго за внос на руски суров нефт влиза в сила на 5 декември 2022 г., а за петролни продукти - на 5 февруари 2023 г., като за второто се очаква ново решение на Европейския съвет. По времето на кабинета на Кирил Петков България поиска и получи дерогация (изключение от общите правила) и така ще може да продължи да купува сорт "Уралс" от Руската федерация за нуждите на бургаската рафинерия до края на 2024 г. Отстъпката бе мотивирана, че в противен случай ще пострада сериозно вътрешният пазар на горива в България.
„Целта на дерогацията е България да се снабдява с петрол поради специфичната ѝ ситуация, а не да го продава на други държави членки или на трети страни, включително ако е преработен”, пише в отговора на говорител на Комисията до "Свободна Европа". Цитирани са и насоките на ЕК за прилагане на клаузите от ембаргото, според които властите в държавите членки трябва да се уверят, че не купуват петролни продукти, произведени от руски нефт в тези държави, които са получили изключение от ембаргото.
Кабинетът "Петков" включи в решението си за дерогация изрично условие - забрана на износа на петролни продукти от България, произведени от руски нефт. Служебният кабинет с премиер Гълъб Донев и министър на енергетиката Росен Христов предприе действия за отмяна на забраната, приета от редовното правителство. Още когато това стана ясно, а Христов все така твърдеше, че "няма проблем" и страната ни не би нарушила европейските санкции срещу Русия, от ЕК го опровергаха.
На практика новото развитие на ситуацията е второ опровержение от Брюксел за намеренията на служебната власт.
До момента реакции след срещата между правителството и "Лукойл Бълария" - втора публична поред - дойдоха от "Продължаваме промяната" и от депутата от "Демократична България" Ивайло Мирчев.
От ПП припомнят, че обявените от служебната власт стъпки - прехвърляне на икономическата дейност на „Лукойл“ в България и мерките за справяне с високите цени на енергията чрез допълнителен данък на свръхпечалбите от нефтопреработването, са били залегнали и в техните предложения, докато управляваха. Протестират обаче срещу опита за заобикаляне на европейските правила, които на практика биха нарушили дерогацията, която България получи, за да може да внася още известно време руски нефт.
От партията на Кирил Петков и Асен Василев внесоха проект за решение на Народното събрание на 7 ноември, в което са описани стъпките, които трябва да бъдат предприети заради влизавето в сила на европейските санкции срещу Русия в областта на търговията с нефт и петролни продукти и настояват то да бъде придвижено към пленарната зала.
Ивайло Мирчев пък се усъмни, че заявката за преместване на бизнеса на "Лукойл" изцяло в България - както твърдят, че са се споразумели от компания и правителството, няма да се случи.
"Лукойл Нефтохим" прехвърля цялото си производство и данъци в България от 1 януари
