Председателят на Европейската Комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че парите от замразените руски активи в Европа трябва да се използват за въоръжаване на Украйна.
Това е предложението ѝ как да се използват иззетите от съюзниците от Г-7 и ЕС руски държавни активи на стойност около 300 млрд. евро. Мярката е част от санкциите срещу Кремъл в отговор на пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна преди две години.
"Време е да започнем разговор за използването на неочакваните печалби от замразените руски активи за съвместно закупуване на военно оборудване за Украйна. Не би могло да има по-силен символ и по-подходящо използване на тези пари за превръщането на Украйна и цяла Европа в по-сигурно място за живеене", коментира Фон дер Лайен.
Изявлението ѝ е първият случай, в който ЕС свързва използването на замразени руски държавни активи с потенциални доставки на оръжие за нападната страна.
Идеята обаче възниква на фона на продължаваща липса на консенсус доколко законно би било използването на средствата и противоречия между западните съюзници за начина, по който да подкрепят Украйна.
"Заплахата от война може и да не е непосредствена, но не е и невъзможна", допълни още Фон дер Лайен, докато очертаваше плановете си за Европейска отбранителна индустриална стратегия.
Очаква се документът да включва предложения за съвместно закупуване на оръжия за страните от ЕС - модел, който блокът вече използва за снабдяване с ваксини Covid-19, а след това и с природен газ, на който Русия беше основен доставчик за Европа преди войната.
САЩ също настояват да се конфискуват замразените руски държавни активи, по-голямата част от които се намират в Белгия.
- ЕС се фокусира върху печалбите, произтичащи от 191 млрд. евро руски държавни активи, които се натрупват, тъй като ценните книжа достигат падеж и белгийският централен депозитар Euroclear ги реинвестира, пише бизнес изданието "Financial Times".
- Миналия месец страните членки се споразумяха да заделят тези печалби в отделна депозитна сметка като първа стъпка към разпределянето им за Украйна. Комисията изчислява, че това би могло да генерира около 3 млрд. евро годишно в зависимост от лихвените проценти.
- Съмненията относно конфискацията на печалбите обаче остават - държави като Франция, Германия и Италия призовават към предпазливост заради ответни мерки от страна на Москва.
За да се вземе решение за използването на средства от руски активи, е необходимо единодушие на 27-те държави членки на ЕС.
Откакто обяви намерението си да се кандидатира за втори мандат начело на Европейската комисия, фон дер Лайен превърна отбраната в основна част от кампанията си за преизбиране.
В сряда тя заяви, че "лично подкрепя" назначаването на комисар по въпросите на отбраната през следващия мандат.
Речта и идва на фона на това, че във вторник френският президент Еманюел Макрон заяви, че не изключва възможността в бъдеще за разполагане на западни войски в Украйна, като с думите си провокира широк международен отзвук и противоречиви реакции.
- "Днес няма консенсус за изпращане на войски на място по официален, приет и одобрен начин. Но в динамичен план нищо не бива да се изключва. Ще направим всичко необходимо, за да гарантираме, че Русия не може да спечели тази война", се казваше в изявлението на Макрон, цитиран от France 24.
Дискусиите за фонда на ЕС, използван за възстановяване на разходите на правителствата, които доставят оръжия на Украйна, също са в застой поради разногласия какви да са правилата, които регулират механизма.
Ден по-рано чешкият министър-председател Петр Фиала каза, че около 15 държави са заявили готовност да се присъединят към инициативата на Прага ЕС да купува боеприпаси извън Европа, с цел подпомагане на военните действия срещу руските окупатори в Украйна.
Междувременно ситуацията на фронта става все по-напрегната - Украйна вече предупреди съюзниците си, че боеприпасите ѝ са на опасно ниско ниво и че се нуждае от оръжия с далечен обсег на действие, за да навреди на военната логистика на Русия.
Макрон обяви "коалиция за дълбоки удари", която да снабди Киев с далекобойни ракети
