Председателят на Урсула фон дер Лайен потвърди намерението си да ръководи изпълнителната власт още пет години.
Съобщението беше направено на заседание на германския Християндемократически съюз (ХДС) в Берлин. Новината сложи край на многобройните спекулации за нейното политическо бъдеще, според които Фон дер Лайен щяла да се включи в надпреварата и за шеф на НАТО.
- Само ден по-рано германският вестник „Велт" съобщи, че канцлерът Олаф Шолц твърдо се противопоставил на евентуалната ѝ кандидатура за генерален секретар на Алианса.
- Според източници, на които журналистите се позовават, Шолц смята, че висшият пост в НАТО би бил твърде влиятелна позиция, за да бъде даден на член на най-голямата партия в Германия – Християндемократите (ХДС), която е опозиция на неговата Социалдемократическа партия.
Номинацията на Фон дер Лайен ще бъде потвърдена в началото на март по време на годишния конгрес на нейното политическо семейство - Европейската народна партия (ЕНП).
Очаква се ЕНП да бъде най-голямата парламентарна сила след изборите за Европейски парламент през юни 2024 г., но с далеч по-малко от необходимото мнозинство за самостоятелно управление.
Председателят на ЕК се назначава по преценка на лидерите на ЕС след отчитане на резултатите от европейските избори. Досега партията, която се класира на първо място, се ползваше с неписаната привилегия да контролира изпълнителната власт - това се случи именно през 2019 г., когато ЕНП влезе в голяма коалиция със социалистите.
По време на първия си мандат фон дер Лайен успя да установи близки отношения с повечето държавни и правителствени ръководители - с едно малко, но значимо изключение.
Към днешна дата единственият министър-председател, който би могъл да се противопостави на кандидатурата на Фон дер Лайен, е унгарският премиер Виктор Орбан.
От месеци той е в практическа изолация в Европейския съвет заради опитите му да саботира помощта за Украйна. Управлението на Унгария е подложено и на засилен контрол от ЕК заради влошаващото се състояние на правовия ред.
- В годишния доклад на международната организация "Прозрачност без граници" за 2023 г., публикуван в края на януари, е обърнато специално внимание на Унгария, а изводите са, че след десетилетие на системно нарушаване на върховенството на закона, корупцията по високите етажи на властта остава безнаказана, а със заглушаването на всеки свой критик, правителството на Орбан няма намерение да променя сегашната ситуация.
Унагрският премиер не пести атаките си срещу Фон дер Лайен и нейния екип. През декември м.г. правителството му беше остро критикувано за това, че е поставило лика на фон дер Лайен, заедно с този на сина на милиардера Джордж Сорос, на пропагандни билбордове.
Провокацията не остана без отговор от страна на властите в ЕС: "Унгария е част от ЕС, участва при взимането на общите решения, има представители в Европейския парламент, в Съвета на ЕС и Европейския съвет", напомни говорителят на Европейската комисия Ерик Мамер, цитиран от БТА.
Председателят на Комисията се назначава с квалифицирано мнозинство в Европейския съвет - правило, което на теория би попречило на Орбан еднолично да блокира втория ѝ мандат, ако останалите лидери я одобрят.
След това предложението на Съвета отива в Парламента, където обаче се изисква абсолютно мнозинство, за да бъде прието.
Това поставя под въпрос как центристката Европейска народна партия ще си сътрудничи с крайните националисти и евроскептици от типа на "Алтернатива за Германия", италианската "Лига" на Матео Салвини или "Фидес" на Орбан.
Под въпрос е докъде могат да стигнат компромисите за бъдеща коалиция, без те да подрият напълно основите на свършеното от комисията "Фон дер Лайен" в последните 5 години по отношение на Зелената сделка и санкциите срещу Русия.