Битката в съда между Европейската комисия и AstraZeneca приключи с решение, което изглеждаше невъзможно – и двете страни останаха доволни.
На първа инстанция в Брюксел бе решено, че фармацевтичната компания трябва да предостави 50 милиона дози от ваксините срещу Covid-19 до края на септември, или в противен случай да плати по 10 евро за всяка една закъсняла ваксина.
AstraZeneca, която разработи препарата заедно с Оксфордския университет, трябва да снабди ЕС с 15 млн. дози до 26 юли, с още 20 млн. до 23 август и с други 15 млн. до 27 септември. Според отсъждането – фармацевтичният гигант поема ангажимент за доставка на 80,2 млн. ваксини за периода от подписването на договора до края на третото тримесечие. Компанията няма да има особени проблеми, тъй като вече е предоставила 70 милиона дози от препаратите.
Това е удар за ЕС, който настояваше за 120 милиона ваксини до края на юни и за пълния транш от 300 млн. дози до края на септември. Искаше и милиарди евро неустойки за AstraZeneca, ако не успее да изпълни ангажиментите си.
„Решението на съда няма да има абсолютно никакво въздействие и няма да осъществи никаква промяна в това колко бързо ще осигурим дозите в ръцете на европейските граждани“, заяви говорител на AZ, цитиран от Politico.
ЕК обаче заведе делото срещу компанията не само заради броя на дозите. Комисията искаше да докаже, че AstraZeneca е допуснала сериозни нарушения в договора и успя да го направи.
„Решението на съда показа, че AZ са нарушили сериозно правилата в договора, може би съзнателно“, каза един от адвокатите, представляващ ЕК. „Резултатите от делото са напълно задоволителни заради принципите, по които контрактът трябва да бъде изпълняван в бъдеще“.
Доставките на ваксини на AstraZeneca за ЕС се забавиха значително през първите две тримесечия на 2021 г. и поставиха в трудно положение страните, които разчитаха на препарата за масова имунизация на населението. Сред тях беше и България, която поръча най-много дози от ваксината, преди да осъзнае грешката си и благодарение на жертвите на други страни от ЕС да премине към по-широко използване на Pfizer/BioNTech.
Векторната аденовирусна ваксина на AZ/Oxford беше одобрена в ЕС през януари. От AstraZeneca бяха обещали 300 милиона дози за блока от декември 2020 г. до юни 2021 г. Оказа се обаче, че успяха да доставят само 30 милиона през първото тримесечие, а за второто ще успеят да разпределят едва 70 млн. дози – със 110 милиона по-малко от предвиденото. Това е нарушило кампаниите по имунизация в много страни, смятат европейските лидери, завели делото в Брюксел.
Според ЕС – компанията, която разработи ваксината заедно с Оксфордския университет, е фаворизирала Великобритания при доставките на препаратите. Обяснението на изпълнителния директор на AZ Паскал Сорио беше свързано с производствени проблеми, които не засегнали британския пазар, тъй като договарянето с Обединеното кралство станало 3 месеца преди сключване на сделката с ЕК.
През февруари тази година обаче CNN показа, че договорите на компанията с Лондон и с Брюксел не се различават по ангажиментите си за "полагане на най-добри усилия" в снабдяването с дози. Официалното споразумение на AstraZeneca с Великобритания дори е подписано един ден след сключването на договора с ЕС – на 28 август 2020 г.
Съдът в Брюксел реши, че ЕС няма право на претенции по договорите с други страни, сключени от AstraZeneca.
Ако Европейската комисия не е удовлетворена от изпълнението на ангажиментите на фармацевтичния гигант, то през септември ще има ново изслушване в съда.
„AstraZeneca напълно се придържа към договора с ЕК и ще продължим да се концентрираме над спешната задача да доставим ефикасни ваксини, за да победим пандемията в Европа“, отбелязаха от компанията.
„Решението на съда потвърждава позицията на Комисията – AstraZeneca не е спазила ангажиментите си по договора“, написа в Twitter председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. „Добри резултати за Европа!“, коментира тя заключението на съдиите.
Миналия месец ЕС заведе второ дело срещу фармацевтичната компания, търсейки финансови обезщетения за забавянето на дозите. Адвокат на ЕК заяви пред Reuters, че Комисията още не е решила дали ще преследва целта си по това дело.
Прочетете още:
България и ваксините: Искахме ги, но нямахме желание