Британският учен Дейвид Макмилан и германският изследовател Бенямин Лист получиха Нобеловата награда за химия заради разработката на асиметрична органокатализа.
Тя е описана от комитета, връчил наградата, като „нов и гениален инструмент за изграждане на молекули“. Употребата му включва разработка на нови лекарства и други фармацевтични продукти, а също така е помогнал „химията да стане по-зелена“.
Това е третият Нобелов приз, който е връчен тази година - остават още три.
„Повечето химични реакции са много бавни и трябва да им помогнем, за да ги забързаме. Катализаторите дълги години бяха само метали и ензими, без да е известно, че може да се използват малки органични молекули. Откритието на Макмилан и Лист преди двайсетина години създава напълно нов начин на мислене как да се изграждат молекули, а човечеството вече обира ползите от това“, съобщиха от Нобеловия комитет.
Органичните катализатори имат стабилна рамка от въглеродни атоми, за които могат да се закачат повече активни химични групи. Те често съдържат елементи като кислород, натрий, сяра или фосфор, а това ги прави икономични и екологични.
Дейвид Макмилан е роден през 1968 г. във Великобритания и е професор по химия в Принстън. Той е и бивш главен редактор на списанието Chemical Science.
Бенямин Лист е роден през същата година във Франкфурт. Германският учен е директор на института "Макс Планк" в Мюлхайм на Рур.
В понеделник американецът Дейвид Джулиъс и ливанецът Ардем Патапутян спечелиха Нобелова награда в категорията физиология или медицина, след като направиха откритие на рецептори за температура и допир. Те ще си поделят наградата от 9 милиона шведски крони.
Д-р Дейвид Джулиъс е професор по физиология в Университета в Калифорния, а д-р Ардем Патапутян е молекулярен биолог и невролог, който работи в Изследователския институт в Сан Диего. Учените направиха серия от проучвания, които показаха как нервната система усеща топлината, студа и механичните стимули.
Дейвид Джулиъс използва капсаицин - съединението, което придава лютивия вкус на чушките и предизвиква усещане за парене, за да идентифицира сензор в нервните окончания на кожата, реагиращ на топлина. Колегата му използва чувствителни на налягане клетки, за да открие нов клас сензори, които реагират на механични стимули в кожата и вътрешните органи.
Учените Сюкуро Манабе, Клаус Хаселман и Джорджо Паризи са носителите на Нобелова награда за физика за 2021 г., обяви Шведската академия на науките в Стокхолм във вторник. Те са отличени за "революционния си принос за разбирането на сложни физически системи".
Помогнали са на човечеството да разбере по-добре системите на атмосферата и океаните и да се изработят методи за моделирането им, което води към възможността да прогнозираме какво се случва с тях при определени промени. Това е и една от важните крачки към създаване на стабилна научна основа за прогнозиране на глобалната промяна на климата и оценка за ролята на човешката дейност в този процес.
Нобеловата награда се присъжда всяка година на хора, които са провели забележителна научноизследователска работа, разработили са впечатляващи методи или умения, или са допринесли в изключителна стойност за развитието на обществото в съответните области. Наградите, кръстени на шведския химик и инженер Алфред Нобел, се раздават още от 1901 г.
Специални комитети от Швеция и Норвегия обявяват лауреатите в началото на октомври. След като миналата година церемонията се проведе онлайн заради пандемията, през 2021 представянето ще е хибридно – присъствено и дигитално – от Стокхолм и Осло. Лауреатите ще получат наградите си в собствените си държави през декември.
В четвъртък ще бъде обявена Нобеловата награда за литература, в петък – за мир, а на 11 октомври (другия понеделник) – за икономически науки.
Тази година кандидатите за наградите са 329, обявиха от комитета, организиращ церемонията. Сред предишните лауреати са Барак Обама (2009), Нелсън Мандела (1993), Далай Лама (1989), Майка Тереза (1979) и други.
Лауреатите получават диплома, Нобелов медал и документ за парична награда, която миналата година беше 10 милиона шведски крони – или около 1,1 млн. щатски долара.
Сред миналогодишните победители бяха Световната програма по прехраната на ООН – за борбата ѝ срещу глада по време на Covid-пандемията, и учените зад Crispr-Cas9 – метод за геномно редактиране.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
