Елеонора Иванова: "Голяма актриса" от малка

Тя е едва на 24 г., но от все повече места ѝ слагат етикета на най-новото и обещаващо лице на българското кино.

Гледахме я като Ели в “Шекспир като улично куче” на Валери Йорданов, после като пълната противоположност на Ели - Барбара от Перник, която иска да стане чалга певица в филма “Чалга” на Мариан Вълев, в “Платформата”.

Животът на Елеонора Иванова в последните няколко месеца е една постоянна премиера.

Всички ѝ казват Нори, а сравнението с Аня Тейлър-Джой от "Дамски гамбит" я следва тихо по петите. Засега тя не му обръща внимание.

Еленора Иванова завърша Испанската гимназия, след което е приета в НАТФИЗ - в класа на проф. Ивайло Христов. Това е моментът на влизането ѝ в “съвсем друга вселена”, както казва тя. Едва завършила първи курс, получава покана именно от професора да участва в негово представление. Следват редица малки и големи проекти в киното, театъра и телевизията. Някои приема, а други отказва, за да не изоставя работата си в Академията.

Дипломира се през 2021 г. и днес вече е част от трупата на Театър “София”, където можем да я гледаме в последната ѝ постановка, “Игри в задния двор”, а скоро и в “Перфектни непознати”.

През февруари тази година беше премиерата на "Шекспир като улично куче" - дебютът на Елеонора Иванова в киното. Героинята ѝ Ели е един от главните образи. За да изгради ролята, Нори разчита на интуицията си и на режисьора Валери Йорданов, и почти без да говори, разказва историята на крехката и млада Ели, която се опитва да оцелее в бруталния и суров свят на побои, заплахи и бедност.

Веднага след това я видяхме в главната роля в "Чалга" на Мариан Вълев. Там тя играе младата Барбара, или просто Барби - руса и амбициозна красавица от Перник с лошо поддържана ноктопластика, която има една-единствена цел - да бъде звезда с милиони последователи. Все различни от самата Елеонора роли, които тя трябва да заобича.

В живия живот истинската Нори е като пораснала Пипи. Има леко хипарски вид, описва себе си като морска душа и няма търпение да стъпи на пясъка това лято. Баща ѝ не е крал на южните морета, но има рибарски магазин.

Тази година Елеонора е сбъднала една своя мечта - да си купи собствена каравана, която ще е нейният малък дом на брега на морето. В свободното си време просто си ,,цъка” на телефона или ,,цапа с акрилните бои”. Няма особена нужда от почивка и по принцип трудно се изморява.

Срещаме я в по-спокоен период, който самата тя описва като ,,време за бране на плодовете”, които е посяла преди време. Идва в Ourhood Home директно след репетиция, усмихната до уши, с големи слушалки, хвърля раницата на пода и се настанява на дивана.

Желязната дисциплина е нейната цел в този период от кариерата ѝ. А въпросното “бране на плодове”, на което се радва сега, е резултат от един път, който макар и да изглежда дълъг, за нея е само началото…

Първият опит в киното на Елеонора е филмът на Валери Йорданов “Шекспир като улично куче”. Публиката го видя едва в началото на 2023 г., но за Нори историята датира години по-рано, когато приключват снимките и започва дългият постпродукционен период.

Почти лишена от текст, героинята ѝ Ели стои сякаш на контра на цялата агресия, която поглъща останалите. Филмът се отличава с брутална суровост. Историята е за трима младежи, законите на улицата и синовния дълг. В “Шекспир като улично куче” има уредени боеве за пари и такива за мъжката чест, има любов.

В главните роли са Владислав Стоименов, Васил Илиев и Елеонора Иванова. И за тримата тези снимки са актьорски дебют. Старото "улично куче" в продукцията на Валери Йорданов е Захари Бахаров, който играе баща им Чаво - истински човек в живота на Валери Йорданов, вдъхновил сюжета.

Питам какво е общото между поетичния свят на Шекспир и бруталния агресивен свят на улицата - къде се събират тези два свята.

,,По времето, в което Шекспир твори и се поставят неговите пиеси, публиката е от най-бедните и мизерните неуки селяни до интелектуалците и кралския двор. Толкова са многопластови неговите текстове, че на различни моменти различна част от публиката се засмива, друга се разплаква. Той така пише, че да обхване абсолютно всеки по различен начин, в различен контекст. При него всеки може да намери нещо за себе си, дори и хората от улицата.", отговаря тя.

През повечето време във филма на Валери Йорданов Нори играе само с очи, с мълчание, а в една от сцените само със смях. Чудя се как ли е успяла да влезе в кожата на Ели, но спомените ѝ оттогава са оскъдни, защото са минали над 5 години.

,,Тогава нямах никакъв опит и изобщо не знаех как се случват нещата на снимачната площадка. И по тази причина просто се доверих на Валери и на природата си, не съм мислила много задълбочено, доверих се на екипа и на интуицията си и просто се опитвах да се поставя в ситуацията.", коментира актрисата.

Нори взима различни неща от киното и от театъра. Работата пред камера я учи на дисциплина, на работа в екип, да бъде точна и концентрирана. Театърът - да обръща внимание на детайла и да разчита на себе си.

Но в основата на всичко е връзката между артист и публиката.

“Като артисти ние сме длъжни да сме част от всичко и да сме наясно с хората около нас, те са нашата публика, а не да ги игнорираме и да се правим че всички сме расли в театралния салон. То е много лесно да загубиш връзката, защото по цял ден в Академията, китари, театри и изведнъж си мислиш, че целият свят е сцена. Не, не е. Загубиш ли връзката, ти нямаш вече какво да предложиш на потенциалния зрител.”

,,Не помня и момент, в който реших да стана актриса. Като бях дете, много обичах да лъжа майка ми баба ми, да се преструвам на припаднала, да направя номер или пакост и всички ми казваха, че съм голяма актриса. И това изречение, което постоянно се повтаряше, някак се е заби като знак и накрая така и стана. Просто си знаех и никога не съм искала да бъда нещо друго. Дори в училище никога не съм учила за нещо друго, нямах план Б, ако не стане в Академията. Винаги съм искала това да бъде моето нещо.”

Като много други хора от театъра, в детските години Нори се присъединява към различни младежки театрални формации и там се запознава с първите си учители.

,,Слав Бойчев беше човекът, от когото чух, че като цяло е много полезно, хубаво и приятно да се чете. Това досега не съм го споменавала, но е много важен момент.

След това попаднах при Зафир Раджаб, който ми изгради вкус за изкуството. Стимулира ме и ме подготви психически за професията. Създаде ми правилната настройка, за да не бъда уязвима, да изключвам егото и да включвам работния механизъм на негово място.

После в Академията, освен от Ивайло Христов, Мартин Киселов ми даде страшно много също като настройка към професията.”, разказва Нори и добавя, че най-важните уроци от учителите ѝ са свързани именно с подхода към работата.

Снимка: Мирослава Дерменджиева за BoulevardBulgaria.bg

За нея нищо не е на всяка цена, и дори утре да се провали, ще може отново да се върне там, където е била, защото нейните учители са я възпитали на устойчивост.

За всеки актьор четирите години в Театралната академия са незабравим период - добър или лош, който формира трайно професионалния им път. За Нори четирите години в класа на проф. Ивайло Христов са прекрасно време. Именно примерът на професора ѝ я мотивира да се потопи в света на театъра.

"Нашата движеща сила беше да не разочароваме професора. И това автоматично изключва притеснението за АЗ-а. Вместо това мислиш за професора и за колектива. Освен това моите колеги са хора, от които аз и до днес много се уча. Страшно много се забавлявах с тях, карах се и плачех, защото ми бяха толкова специални, че бяха способни да ме накарат да се разплача.”

Една случка добре описва усещането на Нори за НАТФИЗ. Очите ѝ грейват, когато започва да ми разказва как един ден след репетиция на шестия етаж, слиза надолу по стълбите. Във фоайето на долния етаж попада на студенти, които четат пиеси. На четвъртия други играят откъси от криминални текстове. По-долу някой свири на китара. На втория етаж студентите по куклен театър репетират в коридора…

,,С едно слизане по стълбите видях толкова много светове, там кипи някакъв съвсем отделен живот и тази атмосфера мен много ме стимулираше.”

По време на следването ѝ, Академията винаги е на първо място, независимо от страничните представления и снимки. Целта ѝ е да вземе максималното от екипа, който ѝ преподава и от колегите от класа си. На финала това ѝ се отплаща, когато печели наградата “Най най” за най-добра актриса на випуска си.

Снимки: Мирослава Дерменджиева за BoulevardBulgaria.bg

Когато избира роля казва, че не се фиксира върху определени персонажи, а гледа драматургията.

,,Може би не ми е толкова важно каква е самата роля, а как е написана. Според мен това е най-решаващото, както и в какъв контекст този персонаж съществува. Ако много искам да играя например сляпо момиче, обаче пиесата не струва, или режисьорът не знае какво прави, каква е ползата, че ще вляза в мечтаната си роля? Така че повече се стремя към една хубава драматургия и режисьори с интересни виждания и смисъл в материала, с които се занимават.”

Най-пресният пример за това е постановката “Игри в задния двор” от Една Мазия, с режисьор Николай Поляков в Театър "София". Пиесата е по истински случай и разказва за брутално престъпление, разиграло се между деца. Текстът и историята привличат Нори, а после се появява интересният сблъсък между визията на опитния Николай Поляков и екипа от студенти и дебютанти, които играят.

Нори споделя, че за повечето актьори е удоволствие да играят персонажи, които се различават от тяхната собствена природа. Тя не прави изключение. Въпреки това, един от образите в биографията ѝ до този момент се оказва голямо предизвикателство, защото е твърде далечен от нея. Ролята на Лулу в едноименния спектакъл по пиесата на Франк Ведекинд, режисиран от Крис Шарков. За Нори в началото е трудно да се превъплъти в образа на фаталната жена.

,,Ние с нея имаме много различно самочувствие. Тя има друг подход на комуникация с хората, начинът по който постига целите си. Това донякъде важи и за Барбара от “Чалга” - тя също е далеч от мен, но нея по успях да я заобичам, докато Лулу дълго време ми остана чужда.” Образите на фаталните жени явно добре й пасват, ако съдим по успеха й в ролята на Барби от "Чалга".

Главната героиня е продавачка в супермаркет, която напуска родния Перник и заминава за Слънчев бряг, за да сбъдне мечтата си да бъде певица и звезда.

За ролята Нори трябва да се промени коренно - дълга руса коса, високи токчета, крещящ маникюр, къси рокли... Все неща, които не би носила в ежедневието. Именно тази промяна във вида обаче ѝ носи самочувствието, за да се справи с образа. Вместо да осъди своята повърхностна Барби, тя се опитва да я разбере и да влезе наистина в кожата на объркано и амбициозно младо момиче. И така тя вдъхва живот на един коренно различен (по нейните думи) образ.

Снимка: Мирослава Дерменджиева за BoulevardBulgaria.bg

Кафето, кучето… и един джин с тоник

В момента играе малка роля в спектакъла "Перфектни непознати" на Стайко Мурджев, който скоро ще дебютира на сцената на Театър "София".

След края на театралния сезон, младата актриса няма търпение да се отдаде на дълга почивка край морето.

,,Обожавам водата и морето. Там се чувствам най-спокойна и най-вдъхновена. Винаги когато съм в морето и слушам, и виждам вълните, имам чувството че те просто ми носят някакви отговори на въпроси, или на мои тревоги, сякаш ги отмиват. В момента имам голяма нужда да презаредя и да си изчистя главата. Морска душа съм отвсякъде.”

Тази година Нори сбъдва една своя стара мечта. Купува си собствена каравана, в която смята да прекара почивката си. На къмпинг.

А в кошницата ѝ ще бъдат всички узрели плодове от добре свършената работа, плюс мислите за ролите, които предстоят през новия театрален сезон. А до нея ще бъдат трите неща, без които караваната няма да тръгва на път: кафемашина, куче и джин с тоник!

Благодарим за гостоприемството на Ourhood Home, които приютиха нашата специална фотосесия.

Интервю: Дилян Ценов

Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Грим: Росина Георгиева