Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Представете си да прекарвате дните си в разкриване на руски шпиони, военни престъпления и мрежи на организираната престъпност.
Това е светът на Елиът Хигинс, основателят на Bellingcat, разследващата платформа, която използва публично достъпна информация, за да стига до факти, скрити пред очите на всички.
Екипът му стои зад някои от най-важните международни разследвания през последното десетилетие. Bellingcat работи по случая със свалянето на полет MH17 над Украйна и ролята на Москва в него, както и по идентифицирането на руските агенти, заподозрени за отравянето на Сергей и Юлия Скрипал с „Новичок“ във Великобритания.
Но преследването на истината има цена.
Хигинс и екипът му неведнъж са били обект на кибератаки, фалшиви видеа, кампании за очерняне и опити за сплашване. С времето подозрението вече не е само професионален навик. Понякога то се превръща в параноя.
В интервю за Follow The Money Хигинс разказва история от хотел в Амстердам. Докато е отседнал там, някой почукал на вратата му, благодарил му, че е гост на хотела и му подал кутия с бисквити.
Хигинс започнал да се съмнява.
„Кой беше този човек? Никога не бях чувал това да се случва в хотел“, казва той.
Проверил онлайн дали хотелът наистина раздава бисквити на гостите си. Не открил нищо. Колкото повече търсел, толкова по-подозрителен ставал. Накрая изхвърлил всички бисквити в тоалетната.
На следващия ден, когато напускал хотела, хората на рецепцията му казали: „Надяваме се, че сте харесали бисквитите вчера.“
Бисквитите били истински. Параноята също.
„Наистина може да те застигне“, казва Хигинс. Според него при такава работа човек има нужда от спокойно всекидневие. Иначе напрежението започва да променя начина, по който гледаш дори на най-обикновени ситуации.
Хигинс живее в град Лестър и избягва Лондон. Казва, че не обича големите тълпи и усамотението.
Офисът му също е в Лестър, но там няма голяма редакция с десетки разследващи журналисти. Хигинс работи сам.
„Екипът ни е разпръснат по целия свят. Много рядко сме в една и съща стая“, казва той.
Платформата Bellingcat е основана през 2014 г., но Хигинс започва да разследва по-рано. През 2012 г. той публикува онлайн под псевдонима Brown Moses и проверява видеа от войната в Сирия, включително какви оръжия се виждат в тях и къде са заснети. Преди това работи на административни позиции и няма класически журналистически път.
Bellingcat тръгва от идеята, че следите за много важни събития вече са публични. Има ги в снимки, видеа, сателитни кадри, социални мрежи, публични регистри. Има и дигитални следи. Въпросът е кой може да ги открие, провери и свърже.
Този метод се нарича OSINT, или open-source intelligence. Днес той вече се използва от големи медии и разследващи екипи по целия свят.
За Хигинс това е най-голямото постижение на Bellingcat.
„Той се превърна почти в основен елемент от работата, която вършат големите медии“, казва Хигинс.
Според него open-source разследванията са важни и защото дават възможност на повече хора да участват в проверката на информацията. Затова Bellingcat обучава студенти, журналисти и граждани как да работят с публично достъпни данни.
Хигинс казва, че обучението е важно, защото днес всеки участва в информационната среда. Хората не само четат новини. Те споделят публикации, качват снимки и видеа, коментират, препращат съдържание и понякога сами разпространяват неверни твърдения, без да го осъзнават.
„Хората вече са част от системата, която създава и разпространява информация“, казва той.
Затова според него проверката на информация вече не се изчерпва с това да разпознаеш фалшиво заглавие. Важно е да разбираш и как работят социалните платформи, как алгоритмите ти показват все повече от едно и също съдържание и как това влияе на поведението ти.
Променил се е и начинът, по който журналистиката стига до хората. Вече не е достатъчно една медия да публикува разследване на сайта си и да чака читателите сами да го намерят.
Хората получават информация от много различни места: социални мрежи, видеоплатформи, подкасти, инфлуенсъри, бюлетини и отделни общности около конкретни теми.
„Трябва да стигнеш до аудиторията, вместо да очакваш тя да стигне до теб“, казва той.
Изкуственият интелект усложнява всичко. Хигинс казва, че Bellingcat винаги е трябвало да проверява дали дадена снимка или видео не са манипулирани. Новото е, че подобно съдържание вече се прави по-лесно и се разпознава по-трудно.
Засега това не обезсмисля open-source разследванията. Но според него рискът ще стане много по-голям, ако стане лесно да се създават дълги фалшиви видеа или да се променят реални кадри така, че намесата да не личи.
Bellingcat вече е показвала как този риск изглежда на практика. Организацията разследва серия от AI-генерирани видеа в Индия, създадени от управляващата Bharatiya Janata Party. В тях политически опоненти са представяни в негативна светлина преди избори, а част от съдържанието съдържа антимюсюлмански послания.
Bellingcat подава сигнали до социалните платформи, но без резултат. Хигинс казва, че това е една от слабостите на този тип работа. Разследващите могат да покажат проблема, но платформите могат просто да не реагират.
„Когато моментът е подходящ, това може да създаде натиск и да доведе до промяна. Но при администрацията на Доналд Тръмп това не е моментът“, казва той.
Самият Хигинс също е жертва на руска дезинформационна кампания. След опита за покушение срещу Доналд Тръмп на вечерята на кореспондентите в Белия дом на 25 април неговото име и снимка са използвани във фалшива публикация.
В нея се внушава, че европейски разузнавателни служби може да използват поддръжник на Украйна, за да се опитат да убият американския президент.
Към публикацията е добавен и глас, който трябва да звучи като гласа на Хигинс. Той казва, че акцентът изобщо не приличал на неговия.
Целта е Хигинс да изглежда ненадежден. Според него повечето подобни публикации не предизвикват истинска реакция. Хората зад тях купуват харесвания и споделяния, за да създадат впечатление, че съдържанието се разпространява. Понякога обаче такива публикации наистина стават много популярни. Една от тях дори е била споделена от Илон Мъск.
Мъск вече е обвинявал Bellingcat, че се занимава с „психологически операции“. Хигинс казва, че не е търсил контакт с милиардера. Според него съдебната битка е единственият реален отговор в такива случаи, но Bellingcat едва ли може да си позволи дело срещу Мъск.
В същото време Хигинс отбелязва иронията, че Grok, AI инструментът на Мъск, редовно препоръчва Bellingcat като надежден новинарски източник.
Натискът срещу Bellingcat не остава само в социалните мрежи. Организацията е била обект и на кибератаки от Русия.
„Имаме екип по сигурността и обучаваме хората си“, казва Хигинс. Затова в Bellingcat внимават особено за подозрителни имейли.
До февруари 2023 г. българският журналист Христо Грозев е водещ изследовател на Bellingcat по темите, свързани с Русия. Разследванията му за самоличността на заподозрените за атаката с „Новичок“ във Великобритания носят на него и екипа му Европейската награда за разследваща журналистика.
В друго скорошно разследване Bellingcat и The Sunday Times откриват доказателства, че издирваният ирландски криминален бос Даниел Кинахан се намира в Обединените арабски емирства. По-късно той е арестуван.
На въпроса дали се страхува, че хора като Кинахан или руски агенти могат да му навредят, Хигинс отговаря през историята с бисквитите.
„Когато вършиш такава работа, започваш да ставаш свръхчувствителен към всичко, което изглежда необичайно“, казва той.
Хигинс казва още, че избягва да пътува до САЩ. По думите му американският Държавен департамент е започнал да изисква комуникация между неправителствени организации и хора или структури, критикувани от администрацията на Тръмп. Казали му, че сред тях фигурират и Bellingcat, и неговото име.
„Търсят нещо, с което да ме атакуват“, казва той. „Не искам да разбера, когато вече съм там, дали съм в някакъв списък за наблюдение.“
