.jpg)
Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Президентът и кандидат за пълен мандат Илияна Йотова пристига в Страсбург в момент, който предлага почти идеален европейски фон за предизборната ѝ кампания.
В Европейския парламент Урсула фон дер Лайен представя годишната си реч за състоянието на Европейския съюз. В същото време Комитетът на министрите на Съвета на Европа провежда заседание, на което се разглежда дългогодишният казус „ОМО Илинден и други срещу България“.
Българските власти настояват да бъде прекратено засиленото наблюдение върху изпълнението на решенията по делата в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), свързани с организацията.
Ако това стане, Йотова ще може да се върне от Страсбург с политически удобна „добра новина“ само дни преди официалното начало на предизборната кампания.
Официалната програма на Йотова предвижда разговори с председателя на Европейския парламент Роберта Мецола, с генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе и с председателя на Европейския съд по правата на човека Матиас Гийомар.
Тя ще се срещне и с българските евродепутати и ще открие изложбата „Христо Ботев: 150 години безсмъртие. Памет и приемственост“, организирана по инициатива на евродепутата от БСП Кристиан Вигенин.
От президентската администрация не посочват изрично, че делата, свързани с „ОМО Илинден“, ще бъдат тема на срещата с Ален Берсе. Съвпадението с текущото заседание на Комитета на министрите обаче е съществено.
Посещението се провежда девет дни преди официалното начало на кампанията за президентските избори на 25 октомври.
Какво представлява мониторингът по делата „ОМО Илинден“?
България очаква Комитетът на министрите на Съвета на Европа да прекрати продължаващото близо две десетилетия наблюдение по делата „ОМО Илинден и други срещу България“.
Решението може да бъде взето на заседанието между 15 и 17 септември в Страсбург.
Наблюдението е свързано с поредица решения на Европейския съд по правата на човека за отказите на българските институции да регистрират сдружения, които настояват за признаване на „македонско малцинство“ в България.
Съдът приема, че в част от случаите е нарушена свободата на сдружаване. Решенията не задължават България да признае македонско малцинство, нито да регистрира автоматично всяка организация. Изискването е заявленията да бъдат разглеждани по ясни и еднакви правила, без отказът да се основава единствено на целите и самоопределението на учредителите.
Българската позиция е, че страната вече е предприела необходимите законодателни и административни мерки и е изпълнила решенията на съда. Затова правителството настоява засиленото наблюдение да бъде прекратено.
В случай на вдигане на наблюдението, това би означавало, че Комитетът на министрите приема предприетите мерки за достатъчни и повече няма да изисква периодични отчети от София.
Ако наблюдението бъде прекратено, Йотова ще донесе добрата новина, че България е изпълнила международните си задължения, без да отстъпва от националната си позиция по спора със Северна Македония.
Визитата на президента Илияна Йотова съвпада по време и с едно от най-важните събития в годишния политически календар на ЕС – речта на председателя на Европейската комисия за състоянието на Съюза.
Очаква се Урсула фон дер Лайен да представи приоритетите за следващата година, сред които са намаляване на европейската зависимост от Китай за суровини и технологии, развитие на чистата енергетика и реакция срещу рисковете от изкуствения интелект за работните места и киберсигурността.
Фон дер Лайен ще настоява и за по-тесни отношения с Канада, която ЕС разглежда като потенциален партньор при доставките и обработката на критични суровини.
Един от най-силните аргументи в речта се очаква да бъде европейският търговски дефицит с Китай, който достига приблизително 1 млрд. евро дневно. Ако преговорите с Пекин не дадат резултат, Европейската комисия е готова да предложи допълнителни мерки за защита на европейската икономика, съобщава Reuters.
Сред темите ще бъдат още миграцията, бъдещата роля на Frontex и необходимостта от общ европейски отговор на климатичните бедствия.
