От Анкара до Берлин, Ню Джързи и Торонто - една и съща гледка привлича вниманието на фоторепортерите в края на деня на 28 май.
Множество хора развяват турското знаме и държат портрети на Реджеп Тайип Ердоган. Президентът на Турция си спечели нов петгодишен мандат от 20-годишното си безалтернативно управление.
Победата му дойде на фона на опозиционното обединение срещу властта, икономическата криза в Турция и обвиненията за допуснатите грешки при унищожителното земетресение на 6 февруари.
Последните 10 години от властта му са белязани от конституционната промяна, с която засили правомощията си, от ерозия на демократичните институции, вкл. съдебната власт и медиите, гоненията срещу опоненти и критици.
Турция беше обявена за "несвободна" държава от Freedom House през 2018 г.
За 52% от избирателите обаче автокрацията на Ердоган е предпочитаният път пред промяната.
Както пише Spiegel, предизборните му клипове са пълни с "бетон" - построени пътища, мостове, небостъргачи - но и с технологии и оръжия. "Посланието е "Да направим Турция отново велика", обвързано с едно име - Ердоган", коментира изданието.
За да убеди гражданите на страната да гласуват за него, президентът направи и още няколко предизборни хода - увеличи минималната работна заплата, пенсиите и възнагражденията на държавните служители. Въведе нова схема, по която над 2 млн. работници могат да се пенсионират предсрочно. В края на април той обяви още, че ще има безплатни доставки на природен газ до всички домакинства. Нежеланието за смяна на върха на властта не е съвсем необяснимо.
Кампанията му разчита на смесица от религиозни символи и национализъм. Изборите бяха превърнати в екзистенциален въпрос, а Ердоган бе изобразяван като опора на стабилност за Турция в бурни времена, като "баща и защитник" на турския народ.
В същото време той атакува обединената опозиция - т.нар. "маса на шестимата" - като обяви, че "седмият се крие отдолу", имайки предвид подкрепата за Кемал Кълъчдароглу от прокюрдската лява Народна демократична партия. Бившият ѝ лидер Селяхатин Демирташ беше вкаран в затвора през 2016 г. с политически процес, въпреки критиките от Европа.
Медиите също помогнаха за запазването на властта в ръцете на Ердоган.
Spiegel цитира данни, според които само за един месец (1 април - 1 май) държавната телевизия TRT e излъчвала над 32 часа на живо от митинги и предизборни прояви на президента. На Кълъчдароглу са дадени само около 32 минути.
Нечестна камапния, страх от терор, оклеветяване на опозицията - това са основните съставки в кампанията на Ердоган.
Дори в регионите, които пострадаха най-тежко от земетресението на 6 февруари, мнозинството от хората са предпочели него пред Кълъчдароглу.
Кампанията на опозиционния кандидат беше подкопана от самото начало. През март лидерът на една от партиите, които трябваше да го подкрепят - Мерал Акшенер от "Доброто" - заплаши да се оттегли, ако той получи номинацията.
Акшенер твърдеше, че Кълъчдароглу не е подходящ за кандидат, тъй като не е достатъчно популярен, и настояваше да бъде заменен с един от кметовете на Истанбул или Анкара.
Той успя да я убеди да се върне в алианса, но не опроверга съмненията ѝ.
Първоначално той водеше кампанията си на база на позитивни послания, надежда вместо страх, съгласие вместо омраза. След разочароващия резултат на първия тур обаче той обърна посланията си на 180 градуса, като се опита да привлече националистически вот с крайни изказвания срещу сирийските бежанци в страната. Дори тази маневра се оказа неефективна.
Загубата на опозицията след продължителното първенство на Кълъчдароглу в социологическите проучвания не се дължи само на силата на Ердоган, но и на собствената ѝ слабост.
Тя не изгради убедителна визия за бъдещето на Турция - общият знаменател на шестте партии беше преди всичко противопоставянето им срещу Ердоган.
Обединението им най-вероятно ще се разпадне след изборите. Планът на Кълъчдароглу да събере различните лагери и да ги сдобри вероятно ще остане утопия, поне в близко бъдеще.
Последствията от победата на Ердоган имат глобално значение - включително за НАТО, Русия и войната в Украйна. От него зависи дали Швеция ще стане член на отбранителния съюз и какво ще се случи с над 3 млн. сирийски бежанци на прага на Европа. На първо време - непосредственият проблем пред Ердоган е икономиката, инфлацията и обезценяването на турската лира, които ще влошат още повече ситуацията в страната след изборите.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
