Той е известен телевизионен водещ, който решава да поведе бунта срещу системата. Говори популярно и дръзко по всички скандални теми на деня. Спасението на накърнената национална гордост е неговата платформа, провокацията е в кръвта му. Медиите не спират да го обсъждат (за добро или за лошо), а той се подиграва с тях.
Без да е обявил официално политическия си проект, социологията вече го засича сред най-силните претенденти за властта.
Звучи ли ви познато?
В главната роля е Ерик Земур - 63-годишен ултраконсервативен френски журналист, който за два месеца успя да изпревари дори Марин льо Пен в надпреварата за президентските избори през април 2022 г.
Изследване на Harris за общественото мнение показва, че Земур събира около 17-18% от гласовете на потенциалните избиратели. Пред стои само Еманюел Макрон с 24-27%. Първото тестване на името на Земур през септември е засякло 7 на сто подкрепа - т.е. само за месец той е успял да набере два пъти повече симпатизанти.
Западните медии вече описаха Земур като "френския Тръмп", британските консервативни издания като Spectator го сравняват с Борис Джонсън по това, че "има първокласен ум, но често погрешно е смятан за клоун".
Ерик Земур е съчетание на крайности: роден е в еврейско семейство, имигрирало във Франция от Алжир. Отраснал е в парижко предградие през 60-те години, като завършва Science Po - една от най-известните школи по политически науки в страната. Земур става журналист, след като два пъти се проваля в опита си да влезе в Националната школа по администрация, "училището за президенти" на Франция.
Работи в най-известния десен всекидневник Le Figaro, става редовен гост в най-гледаните публицистични ТВ-предавания, а в последните три години е водещ на популярна авторска програма Face à l'Info в праймтайма на CNews - телевизия, сравнявана с френски еквивалент на Fox News.
За няколко години от създаването си CNews стига до второ място по гледаемост сред четирите денонощни новинарски канали, според данни на Financial Times. Бизнес моделът на телевизията е да комбинира новини с остри дебати по разнообразни теми - от битовата престъпност до величието на Франция при Наполеон.
Според FT, CNews все още не може да се сравнява с Fox News по мащабите на влиянието си, но все повече противници на Земур критикуват медията за това, че превзема националния дебат и създава още по-дълбоки разделителни линии.
В крайна сметка Върховният аудиовизуален съвет на Франция (националният медиен регулатор) решава, че Ерик Земур повече не може да бъде третиран като журналист, а като политически кандидат - т.е. ефирното му присъствие вече подлежи на законови ограничения.
Земур все още не е потвърдил, че ще се включи в президентските избори, но никой няма съмнения за плановете му. В последния месец той прави обиколка в страната, за да представи новата си книга, озаглавена "Франция не е казала последната си дума". Някои от по-ранните му политически книги са озаглавени "Френска меланхолия" и "Френското самоубийство". Земур привлича интереса на читателите си с тезата, че френската култура и политическа система са в тежък упадък и имат нужда от спасение.
Ерик Земур е осъждан два пъти за разпространение на расова омраза заради твърденията си в ефир, че повечето наркотрафиканти са "черни и араби". Твърди, че Франция е заплашена да се превърне в "ислямска република", ако не се вземат мерки срещу имиграцията. Изповядва идеологията, че белите европейци може да бъдат претопени от мигрантите от Близкия Изток и Африка.
Смята, че режимът на колаборационистите от Виши по време на окупацията на Франция през Втората световна война е защитавал френските евреи.
Земур смята, че кръщаването на деца с чуждоезични имена (не само с арабски, но и с типични английски имена - от Мохамед до Кевин) трябва да се забрани във Франция.
Обявява се против либералните ценности, феминизма, политическата коректност и "гей лобито".
Организацията Acrimed, която прави медиен мониторинг, показва, че само за един месец Ерик Земур е споменат над 4100 пъти във френските вестници, или 139 пъти на ден през септември 2021. Телевизионните му участия в този период са със сумарна продължителност от 11 часа.
За сравнение, Марин льо Пен е получила по-малко от един час време за ТВ-изяви в същия месец.
Голяма част от отразяването на Земур съвсем не е в положителна светлина. Но самият факт, че името му стои почти непрекъснато на първа страница, е достатъчен за натрупването на сериозна популярност. И той не се колебае да покаже отношението си към онези, които поставят под въпрос легитимността на тезите му.
При посещението си на оръжейно изложение в Париж той беше заснет да насочва автомат към журналист, който се опитваше да му зададе въпрос. Земур оправда поведението си с "чувството си за хумор".
Една от последните му провокации отново е в ефира на CNews. Земур (придружен от охранители) тръгва с камера по улиците на столичното предградие Дранси и "спонтанно" попада на жена от арабски произход на име Рашида Букри, която е покрила косите си с шал.
Журналистът започва да спори с нея за културните различия между Франция и близкоизточните традиции, като я провокира с въпроси от типа на "Ако бяхме в Мека, щяхте ли да видите жена в минижуп?". Диалогът между двамата продължава около 8 минути, като в един момент Ерик Земур я убеждава да махне забрадката си, след като той сваля своята вратовръзка.
Зрителите на репортажа започват да търсят информация за Рашида Букри и установяват с проверка в профилите й в социалните мрежи, че тя не е носила забрадки на снимките си преди 2020 г. Нещо повече - оказва се, че жената е работила в една от компаниите от групата на консервативния милиардер Венсан Болоре - мажоритарен собственик на CNews.
По-късно Букри признава, че е поканена предварително да участва в разговора с Ерик Земур. Признава и че не живее в Дранси, а в град, който се намира на 40 км разстояние от сцената на репортажа, т.е. цялата претенция за "импровизирана" среща в предградието е напълно фалшива. Скандалът обаче веднага влиза във всички медии. Целта на Земур е изпълнена.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
