Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Ерин Брокович има нова кауза - този път не води битка срещу компания, замърсила питейната вода на малък град, а срещу липсата на прозрачност около бума на центровете за данни в САЩ.
През април 65-годишната екоактивистка и правен асистент създаде сайта Brockovich AI Data Center Reporting. Чрез него американците могат да подават сигнали за проблеми, свързани с центровете за данни в техните общности.
От пускането му на 27 април досега в интерактивната карта са каталогизирани над 3600 локации, свързани с AI центрове за данни. Потребителите могат да проследят кои съоръжения вече работят, кои се строят и за кои засега има само предложения.
„През цялата си кариера съм слушала хора, чиито тревоги са били пренебрегвани. Казвали са им да мълчат, уверявали са ги, че са в безопасност“, пише Брокович в публикация в Substack от 27 май.
„Затова, когато започнах да чувам за AI центрове за данни, които се появяват в общностите почти без предупреждение, обърнах внимание“, допълва тя.
Брокович е един от най-разпознаваемите символи на гражданската съпротива срещу големите корпорации в САЩ.
Историята ѝ става известна с филма „Ерин Брокович“ на Стивън Содърбърг от 2000 г., в който Джулия Робъртс се превъплъщава в нея и печели „Оскар“ за изпълнението си.

През 90-те години тя помага за знаково дело срещу Pacific Gas and Electric Company заради замърсяване на питейната вода в Калифорния.
Днес вниманието ѝ отново е насочено към хора, които твърдят, че важни решения се вземат без тяхно знание. Този път става дума за центровете за данни, без които изкуственият интелект не може да работи.
Това са съоръженията, в които се намират сървърите и системите, които поддържат дигиталния свят. Без тях няма стрийминг, социални мрежи, онлайн банкиране, електронна поща или AI инструменти.
Центрове за данни се изграждат още от 90-те години, но през последните години броят им расте много по-бързо. Причината е развитието на изкуствения интелект и огромната изчислителна мощ, от която той се нуждае.

В САЩ вече има над 4300 подобни съоръжения, не само такива, свързани с изкуствения интелект, показва глобалният регистър Data Center Map. Най-много са във Вирджиния, която често е наричана „столицата на центровете за данни“ в света. Там работят над 600 такива обекта. Следва Тексас с повече от 460.
Бумът обаче среща все по-силен отпор. Според проучване на Gallup от май 70% от американците не искат центрове за данни в своите общности, а 48% са категорично против.
Причините са няколко: голямото потребление на ток и вода, шумът, замърсяването на въздуха, електронните отпадъци и опасенията, че след края на строителството тези съоръжения ще осигурят сравнително малко постоянни работни места.
През 2023 г. центровете за данни са изразходвали 176 тераватчаса електроенергия в САЩ. Това е над 4% от общото потребление на ток в страната, показват данни на Lawrence Berkeley National Laboratory към Министерството на енергетиката.

Това количество електричество би стигнало за около 16 милиона средностатистически американски домакинства за една година.
Другият голям въпрос е водата. Големите центрове за данни използват значителни количества за охлаждане на оборудването. Според Environmental and Energy Study Institute едно такова съоръжение може да изразходва до 5 милиона галона вода дневно. Това е приблизително колкото потреблението на град с население между 10 000 и 50 000 души.
Центровете за данни създават и електронни отпадъци. При подмяна на сървъри и друго оборудване старите устройства трябва да се рециклират. Това обаче невинаги се случва. Според Human-I-T едва 22,3% от електронните отпадъци в света се събират и рециклират правилно.
Този тип отпадъци не се разграждат и могат да бъдат токсични. Те съдържат вещества като олово, живак, арсен и други замърсители, които са опасни за хората и околната среда.
Друг проблем е шумът. Охлаждащите системи, дизеловите генератори и вентилаторите могат да се чуват денонощно на значително разстояние. Хора, които живеят близо до центрове за данни, съобщават за главоболие, световъртеж, гадене, проблеми със съня, болки в ушите и високо кръвно налягане.
Компаниите в сектора посочват и другата страна. Центровете за данни създават работни места и носят приходи на местните икономики. Според доклад на международната консултантска компания PwC за Data Center Coalition заетостта в сектора е нараснала с над 50% между 2017 и 2023 г.
Но броят на постоянните работни места зависи от размера на съоръжението. Анализ на Business Insider от 2025 г. върху над 1200 центъра за данни в САЩ показва, че средно един такъв център има около 150 служители. Някои работят с едва 25 души.
Заплащането обаче може да бъде високо. Според Indeed техническите позиции в сектора варират между 78 000 и 134 000 долара годишно.
Anthropic призова за пауза в развитието на AI, за да се обсъдят рисковете