Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Унгарският премиер Виктор Орбан е единственият лидер от ЕС, който отказа да подпише обща позиция за засилване на европейската помощ за Украйна заради войната, която Русия води от 3 години на територията ѝ.
Резултатът от ветото на Орбан - приятел на руския диктатор Владимир Путин и на американския президент Донард Тръмп - е, че единна позиция на ЕС няма, но останалите 26 държави членки се обединиха в обща декларация. Сред тях е и Словакия на Роберт Фицо - той също не крие симпатии съм режима в Кремъл и новата власт във Вашингтон, но въпреки това не блокира европейските решения.
В позицията на 26-те се казва, че "постигането на "мир чрез сила" изисква Украйна да бъде във възможно най-силната позиция, със собствен силен военен и отбранителен капацитет". Европейските страни поемат ангажимент да останат "ангажирани, в координация със съмишленици и съюзници, да предоставят засилена политическа, финансова, икономическа, хуманитарна, военна и дипломатическа подкрепа на Украйна и нейния народ."
В документа пише още, че трябва да бъде засилен натискът срещу Москва чрез още санкции и по-добро прилагане на съществуващите - "за да се отслаби способността ѝ да продължи да води своята агресивна война".
Темата ще бъде в дневния ред и на редовното заседание на Европейския съвет в края на март. Европейските лидери имат две седмици да се опитат да убедят Унгария да се присъедини към общо решение за подкрепа на Украйна. Страните обаче ще преценят и "правната стойност" на позицията на 26-те, ако Будапеша продължава с бойкота си.
В Брюксел заедно с лидерите на ЕС беше и украинският президент Володимир Зеленски. Той призова европейските държави да подкрепят идеята му за временно прекратяване на огъня по въздух и в Черно море, както и размяната на военнопленници, като първа стъпка от бъдещо споразумение за мир.
На срещата на върха на ЕС в четвъртък, свикана по спешност на фона на действията на Белия дом, който спря временно военната помощ за Киев и споделянето на разузнавателни данни, а преди това гласува "против" резолюция на ООН, в която Русия е наречена "агресор", беше приветстван и планът ReArm Europe (Превъоръжи Европа). Той беше представен в понеделник от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и предвижда освобождаване на ресурс от 800 млрд .евро, в това число и линия за заеми от 150 млрд. евро, за укрепване на военната сила и сигурност на ЕС.
Планът предвижда увеличаване на разходите за отбрана в страните членки, купуване на ново оръжие и укрепване на военното производство, за да стане Европа "по-суверенна, по-отговорна за собствената си отбрана и по-добре подготвена да действа и да се справя самостоятелно с непосредствени и бъдещи предизвикателства и заплахи".
Първи приоритети в превъоръжаването ще са:
- въздушната и противоракетната отбрана;
- артилерийските системи, ракети и боеприпаси;
- дронове и антидронови системи;
- киберсигурност; изкуствен интелект и средства за водене на електронна война.
Проектът на Фон дер Лайен съдържа и облекчаване на правилата за бюджетна дисциплина - в това число изискването за дълг до 60% от БВП и дефицид зо 3 на сто - при условие, че се инвестира в отбрана. Европейските лидери одобряват това.
Лидерите не постигнаха единодушие по идеята на Франция, Испания и Италия пари за отбрана да се отпускат и като безвъзмездни средства, каквато възможност има по плановете за възстановяване и устойчивост. Подобна идея - неусвоените средства от ПВУ да бъдат пренасочени към въоръжение и сигурност, сподели преди срещата в Брюксел и българският премиер Росен Желязков.
Росен Желязков: Нищо свързано с мира в Украйна не може да бъде решавано без Украйна
Макрон предлага Франция да защитава Европа с ядрените си оръжия
