ЕС се готви за мащабна промяна, докато 8 държави чакат с години на прага му

Турция, Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Албания, Молдова, Украйна, Босна и Херцеговина - тези страни са много различни като икономика, политически проблеми и култура, но имат едно общо нещо.

Всяка от тях е със статут на кандидат за член на Европейския съюз. Само че колкото повече време минава, толкова по-проблематична става мотивацията им.

• Турция от 1999 г. (годината, която страната беше призната за кандидат на срещата в Хелзинки) например няма нищо общо с Турция от 2023 г.
• Северна Македония има статут на кандидат от 2005 г., а от три години е член на НАТО, но и до днес не може да преодолее последните препятствия за начало на преговорите - а това отлага реалното членство за неопределен срок.
• За Украйна и Молдова влизането в ЕС е нещо много по-важно от материалната полза от достъпа до третата най-голяма икономическа зона в света. Това е част от жизненоважната стратегия на двете държави за борба срещу агресията на Русия. Призивите на Володимир Зеленски за присъединяване към съюза в обозримо бъдеще обаче все още се посрещат с колебания.

Разширяването на ЕС е най-важният ѝ геополитически инструмент, но все повече западните държави настояват за вътрешна реформа, преди да бъдат отворени вратите към изтока.

В четвъртък германският министър на външните работи Аналена Бербок свиква и среща със 17 министри от ЕС и кандидатстващите страни, за да обсъдят пътна карта за реформи.

Основната задача: как ЕС да стане по-ефективен при вземането на решения, докато обединява все по-различен тип членове. Така че да не се превърне във "Франкенщайн или още по-лошото - ООН", както пише Politico.

Медията цитира основните идеи в плана, който Португалия слага на масата:

• Съюзът да се проектира подобно на къща, в която няма йерархично деление, а обща зона, споделена от всички, плюс допълнителни сектори по избор, в които членовете ще влизат или излизат по свое желание.
• Ако една държава не е съгласна с определени политики извън "общата зона", тя няма да бъде принуждавана да ги спазва. Но няма да може и да блокира правото на останалите страни в ЕС да се съюзяват по тези теми. Например - за помощта за Украйна, която Унгария блокираше с месеци.
• Ако една държава иска да интегрира по-добре в съюза, ще може да влиза в повече от секторите от "свободния" избор наред с общата зона.
• Принципите, от които няма изключения: това са основните ценности на съюза като върховенството на закона, демокрацията и основните човешки и граждански права. Това е основата на "къщата", без тях няма членство в ЕС.
• Всяка държава ще споделя както разходите, така и ползите от общите политики, в които се е съгласила да участва. Разширяването на изток например ще доведе до необходимостта от увеличаване на вноските за политиката по изравняване на стандарта на живот.

Германското правителство иска да се проведат и по-различен тип дискусии за бъдещето на съюза. Какво предлага Берлин?

• Промяна, която да не позволява на една отделна страна да блокира решения, подкрепени от всички останали.
• Реформа на чл. 7, който се отнася до замразяването на членството на една държава при сериозни и систематични нарушения на основните принципи на ЕС.
• Поставяне на лимит за броя на евродепутатите с оглед на бъдещото разширяване на ЕС - дори в момента те са над 700, а по действащите правила всяка нова държава ще има право да вкара нова делегация с численост, пропорционална на населението ѝ.
• Избор на един "президент" на ЕС, вместо разделяне на правомощията между председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.

Това, което е ясно на фона на надигането на популистки и антиевропейски движения в отделните страни, е, че реформата ще е добре дошла. А както коментира наскоро председателят на ЕП Роберта Мецола - когато една държава стои на политическия праг на Европа, Европа трябва да отвори вратите широко.