Турция, Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Албания, Молдова, Украйна, Босна и Херцеговина - тези страни са много различни като икономика, политически проблеми и култура, но имат едно общо нещо.
Всяка от тях е със статут на кандидат за член на Европейския съюз. Само че колкото повече време минава, толкова по-проблематична става мотивацията им.
- Турция от 1999 г. (годината, която страната беше призната за кандидат на срещата в Хелзинки) например няма нищо общо с Турция от 2023 г.
- Северна Македония има статут на кандидат от 2005 г., а от три години е член на НАТО, но и до днес не може да преодолее последните препятствия за начало на преговорите - а това отлага реалното членство за неопределен срок.
- За Украйна и Молдова влизането в ЕС е нещо много по-важно от материалната полза от достъпа до третата най-голяма икономическа зона в света. Това е част от жизненоважната стратегия на двете държави за борба срещу агресията на Русия. Призивите на Володимир Зеленски за присъединяване към съюза в обозримо бъдеще обаче все още се посрещат с колебания.
Разширяването на ЕС е най-важният ѝ геополитически инструмент, но все повече западните държави настояват за вътрешна реформа, преди да бъдат отворени вратите към изтока.
В четвъртък германският министър на външните работи Аналена Бербок свиква и среща със 17 министри от ЕС и кандидатстващите страни, за да обсъдят пътна карта за реформи.
Основната задача: как ЕС да стане по-ефективен при вземането на решения, докато обединява все по-различен тип членове. Така че да не се превърне във "Франкенщайн или още по-лошото - ООН", както пише Politico.
Медията цитира основните идеи в плана, който Португалия слага на масата:
- Съюзът да се проектира подобно на къща, в която няма йерархично деление, а обща зона, споделена от всички, плюс допълнителни сектори по избор, в които членовете ще влизат или излизат по свое желание.
- Ако една държава не е съгласна с определени политики извън "общата зона", тя няма да бъде принуждавана да ги спазва. Но няма да може и да блокира правото на останалите страни в ЕС да се съюзяват по тези теми. Например - за помощта за Украйна, която Унгария блокираше с месеци.
- Ако една държава иска да интегрира по-добре в съюза, ще може да влиза в повече от секторите от "свободния" избор наред с общата зона.
- Принципите, от които няма изключения: това са основните ценности на съюза като върховенството на закона, демокрацията и основните човешки и граждански права. Това е основата на "къщата", без тях няма членство в ЕС.
- Всяка държава ще споделя както разходите, така и ползите от общите политики, в които се е съгласила да участва. Разширяването на изток например ще доведе до необходимостта от увеличаване на вноските за политиката по изравняване на стандарта на живот.
Германското правителство иска да се проведат и по-различен тип дискусии за бъдещето на съюза. Какво предлага Берлин?
- Промяна, която да не позволява на една отделна страна да блокира решения, подкрепени от всички останали.
- Реформа на чл. 7, който се отнася до замразяването на членството на една държава при сериозни и систематични нарушения на основните принципи на ЕС.
- Поставяне на лимит за броя на евродепутатите с оглед на бъдещото разширяване на ЕС - дори в момента те са над 700, а по действащите правила всяка нова държава ще има право да вкара нова делегация с численост, пропорционална на населението ѝ.
- Избор на един "президент" на ЕС, вместо разделяне на правомощията между председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.
Това, което е ясно на фона на надигането на популистки и антиевропейски движения в отделните страни, е, че реформата ще е добре дошла. А както коментира наскоро председателят на ЕП Роберта Мецола - когато една държава стои на политическия праг на Европа, Европа трябва да отвори вратите широко.
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата за безвъзмездни средства, отпускани от Европейския парламент за дейности в областта на комуникацията. Европейският парламент не е участвал в неговата подготовка и по никакъв начин не е отговорен за или обвързан с информацията, данните или мненията, изразени в рамките на проекта, за които отговорност съгласно приложимото право носят единствено авторите, интервюираните лица, редакторите или разпространителите на програмата. Европейският парламент не може също така да поема отговорност за евентуални преки или непреки щети, нанесени при осъществяването на проекта.