Европейската централна банка повиши разходите по заемите до най-високото им ниво от 22 години насам и остави отворена вратата за нови повишения. Ходът си финансовата институция направи днес, продължавайки по този начин борбата си с инфлацията, която остава упорито висока въпреки забавянето на икономиката на еврозоната.
ЕЦБ повиши основния си лихвен процент – този, който банките плащат, за да съхраняват на сигурно място пари в централната банка – за осми пореден път с 25 базисни пункта. Така го изпрати до 22-годишния връх от 3,5%.
„Основните лихвени проценти на ЕЦБ ще бъдат изпратени до нива, които са достатъчно рестриктивни, за да се постигне своевременно връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2%, и ще бъдат запазени на тези нива толкова дълго, колкото е необходимо“, заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард на пресконференция след решението.
Централната банка на 20-те държави, използващи еврото, също така заяви, че очаква инфлацията да се задържи над здравословното ниво от 2% до 2025 г.. Оттам намекнаха, че предстоят още повишения на лихвените проценти през следващите месеци.
ЕЦБ повиши прогнозите си за 2023 г. и 2024 г. за „базисната“ инфлация, в която не влизат променливите енергийни ресурси и храни. Лагард заяви, че повишаването на заплатите и компаниите, които вдигат цените, за да увеличат печалбите си, се превръщат във все по-ключов двигател на инфлацията.
„Инфлацията се понижава, но се предвижда да бъде твърде висока, за твърде дълго време.“
Последното повишение от страна ЕЦБ идва ден след първата пауза в САЩ, където от повече от година насам Фед устойчиво вдига лихвите. Действията на американската централна банка са сигнал за инвеститорите по света, че настоящият цикъл на затягане на лихвените проценти в развитите икономики е към края си.
Инфлацията в еврозоната от месеци се забавя благодарение на по-ниските цени на енергията и най-рязкото увеличение на лихвените проценти в 25-годишната история на ЕЦБ. Въпреки това остава неприемливо висока за централната банка – на ниво от 6,1%, като базовият растеж на цените едва сега започва да се забавя.
Същевременно икономическият растежът в най-добрия случай е в застой.
Преразглеждането в посока нагоре на прогнозите за инфлацията за тази, следващата и 2025 г. изненада икономистите.
Доходността на държавните облигации в еврозоната и еврото се повишиха, тъй като търговците заложиха на по-високи лихвени проценти.
„Ако не настъпи съществена промяна в нашата базова линия, много вероятно е да продължим да увеличаваме лихвите през юли“, заяви Лагард. „Не мислим за пауза.“
Картината е смесена
Две тримесечия на спад в индустриалния лидер Германия вкараха еврозоната в слаба рецесия тази зима. Прогнозата за тази 2023-а е за скромен растеж. Безработицата обаче е рекордно ниска, а ръстът на заплатите се ускорява, макар и все още да изостава от инфлацията.
След като в края на миналата година ръстът на основните цени достигна двуцифрени стойности, той бързо намалява. Но базисните цени, най-вече на услугите, все още не са показали значителен спад, какъвто в ЕЦБ считат за нужен, преди да свалят крака си от спирачката.
По-високите разходи по заемите ограничават търсенето на кредити от домакинствата и фирмите, както и готовността на банките да отпускат заеми, но потреблението се задържа в нормални граници.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: