Според последния доклад за конвергенция на Европейската централна банка България вече не покрива всички Маастрихстки критерии, а ЗБНБ и Законът за противодействие на корупцията не съответстват на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистема.
"През март 2020 г. 12-месечният среден темп на Хармонизиращия индекс на потребителските цени в България бе 2,6%, т.е. доста над референтната стойност от 1,8% по критерия за ценова стабилност," се казва в доклада.
Допълва се още, че съществува висока степен на несигурност относно това как ще се измени този темп през следващите месеци и опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията, породени от значителното увеличение на разходите за труд на единица продукция, най-вече в периода 2017-2018.
Очаква се процесът по изравняване да доведе до положителна разлика в инфлацията спрямо еврозоната, защото в България брутния вътрешен продукт на глава от населението и ценовите равнища са значително по-ниски.
ЕЦБ отбелязва, че за да се избегне натрупването на прекомерен натиск върху цените и на микроиконимчески дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен с подходяща политика.
В доклада пише също, че дългосрочните лихви у нас са много под критерия за конвергенция. В периода април 2019 - март 2020 г. те са 0,3% спрямо референтната стойност от 2,9%.
От банката смятат, че пълна оценка на въздействието на епидемията върху процеса на конвергенцията ще бъде възможна в следващия доклад през 2022 година.
България продължава да отговря на Маастрихтските критерии по отношение на бюджетния баланс и дълга, но от ЕЦБ предупреждават, че се предвижда рязко влошаване на бюджета влествие на комбинирания ефект от значителния спад на икономическата активност и фискалните мерки, приложени с цел смекчаване на кризата.
В прессъобщение посочват още, че качеството на институционалната среда е основен фактор за икономическата интеграция и конвергенцията, а с изключение на Швеция качеството на работата на институциите и управлението в разглежданите държави е сравнително ниско, "особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария."
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
