На 27 февруари 2022 г., три дни след нахлуването на руските войски в Украйна, германският канцлер Олаф Шолц влезе в историята с реч, която самият той нарече Zeitenwende ("Време на обрат").
Тогава тя беше определена като началото на революция в начина, по който Германия гледа на света и на ролята си в него.
Две години по-късно Шолц отново признава, че Европа е изправена "пред повратен момент", но отправя дори по-сериозно предупреждение: "Европа е мъртва и ние трябва да се се изправим срещу това предизвикателство."
Същото послание вече отправи френският президент Еманюел Макрон в речта си в Сорбоната преди месец, а в навечерието на срещата си в Берлин на 28 май двамата казват заедно:
"Не можем да приемем за даденост основите, върху които изградихме европейския начин на живот, нито нашата роля в света". Това пишат Шолц и Макрон в анализ за "Financial Times".
Сега френският президент също споделя идеята, че е настъпила "повратна точка":
"Като погледнем предизвикателствата през последните пет години - пандемията, продължаващата война и агресия на Русия в Украйна, надигащите се геополитически промени - е ясно: Европа преживява "поврат", пишат двамата лидери.
Предупреждението, което отправят, както и срещата по-късно във вторник в резиденцията на германското правителство - двореца "Мезеберг", идват в ключов момент: от една страна Европа решава по какъв път да поеме след европейските избори на 9 юни, а от друга: двамата лидери продължават да имат разногласия по теми като войната в Украйна и втвърдяването на тона към Русия.
"Проблемът е, че Европа не е сигурна, че двамата, познати като френско-германския двигател на европейския проект, са и нужни в бъдеще," пише в свой анализ по темата "Politico".
В него се посочва, че рискът пред Европа сега идва от това, че в очите на останалите европейски лидери и Шолц, и Макрон изглеждат като неспособни да убедят останалите в общата си визия за развитието на ЕС.
"И двамата са лидери на отслабени икономики. И двамата се изправени пред очакванията да претърпят сериозни загуби от крайнодесни партии на европейските избори," пише още изданието.
Във Франция крайната десница на Марин льо Пен води с 16 процентни пункта пред центристката партия на Макрон.
В Германия ситуацията е още по-опасна: крайната десница се очаква да изтласка социалдемократите на трето място.
"Макрон ще претърпи сериозна загуба на изборите. Останалите лидери го знаят, усещат слабостта. Дали след това той ще може да определя правилата в останалата част от Европа?," цитира "Politico" високопоставен източник в Брюксел.
Тази ситуация се очаква директно да повлияе на битката за новия състав и ръководство на Европейската комисия.
Една от темите, които Шолц и Макрон ще обсъждат в Берлин, се очаква да бъде именно тази.
Тъй като Франция вече има свой представител на ключова позиция в лицето на Кристин Лагард като председател на Европейската централна банка, другият важен пост - на председателя на Европейската комисия - би трябвало да е за кандидат на Германия.
Макрон обаче все още не е дал официална подкрепа за настоящия председател и кандидат за нов мандат Урсула фон дер Лайен.
Вместо това се появиха знаци, че той може да предпочете бившия председател на ЕЦБ - италианеца Марио Драги - пред фон дер Лайен.
"Ще могат ли Париж и Берлин да вдъхнат нов живот на отношенията си след европейските избори," пита и френският "Le Monde" в навечерието на срещата между Шолц и Макрон.
И също обяснява, че в следващите няколко месеца нито Франция, нито Германия ще бъдат в позицията да определят курса на Европа - Шолц, който вероятно ще продължи да не се меси сериозно в европейските дела, и Макрон, който тепърва ще трябва да отстоява идеите си в оставащите три години от мандата си.
"И от двете страни на Рейн и политическият капитал, и енергията могат да се окажат недостатъчни, за да се стигне до промяна в Европа, която е заплашвана от всички страни," обобщава изданието.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
